Списък на параграфи

Не ми липсва истинската радост, дори напротив... Обаче - изправен пред съзнаването на собствената си нищета – е съвсем логично да възкликна заедно със свети Павел: „Нещастен аз човек!“ (Рим. 7, 24).

- В такива моменти нараства горещото желание да изтръгнеш из корен препятствията, които издига твоето собствено Аз.

Ти живееш доволен, дори щастлив, макар от време на време да забелязваш одрасквания от ноктите на тъгата и дори често усещаш у себе си някаква горчивина.

- Тази радост и тази тревожност могат да съществуват съвместно – всяка в „своя“ човек. Първата – в новия, другата – във вехтия човек.

Първата нещо, което трябва да направиш, за да привлечеш и други да поемат по пътя на Христос, е те да те виждат как доволен, щастлив и уверен крачищ към Бог.

Ако чрез твоята молитва, чрез твоите жертви и чрез твоята дейност не полагаш постоянни грижи за твоето апостолско служение, това е ясен знак, че ти не си щастлив и че си длъжен да затвърдиш твоята вярност.

- В действителност този, който се радва на щастие и благополучие, се стреми да ги сподели с други хора.

От ден на ден все повече се убеждавам, че щастието на Небето е за тези, които умеят за бъдат щастливи на земята.

Виждам ослепително ясно формулата, тайната на земното и на вечното щастие: не само да приемаме Божията воля, но да се прилепим, да се отъждествим с нея, накратко – искрено да обичаме Божията воля с нашата воля.

- Това е безпогрешната тайна – подчертавам – за постигане на щастието и на мира.

С каква голяма радост ме изпълни апостолското послание от този ден! Свети Дух чрез свети Павел ни разкрива тайната на безсмъртието и на славата. Всички ние, хората, изпитваме страстното желание да бъдем вечни.

Желаем да продължават вечно миговете от нашия живот, които смятаме за щастливи. Желаем паметта за нас да живее вечно, покрита със слава. Желаем да обезсмъртим нашите идеали. И затова в моментите на привидно щастие – когато нещо прикрива нашата безпомощност, ние всички, напълно естествено, искаме и си пожелаваме те да траят вечно, во веки веков.

Обаче колко прозорлив е дяволът! Колко добре познава човешкото сърце! Ще бъдете като богове – каза на първите хора. Това беше една жестока лъжа. Свети Павел в своето послание до филипяни ни разкрива божествената тайна, за да постигнем безсмъртието и Славата: Исус се понизи и прие образ на раб... „Смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всички небесно, земно и подземно“ (Фил. 2, 8-10).

Помогни ми няколко пъти да повторя в ухото на този, и на онзи.. и на всички: грешникът, който вярва, дори да е постигнал всички земни блаженства, при всички положения е нещастен и окаян.

Истина е, че причината, която трябва да кара всички, а нас ни задължава да се ненавижда грехът – дори простимият, е свръхестествена: Бог го мрази в цялата Си безкрайност с огромна, вечна и неотменна ненавист като едно зло, противно на безкрайното добро... Обаче първото разсъждение, което ти посочих, може да ни отведе до второто, горното.