Списък на параграфи

Харесвай и търси помощта на своя духовен наставник. Разкрий му сърцето си – цялото, дори ако е прогнило. Направи го откровено и с желание да бъдеш излекуван. Ако не го сториш, разложението няма да изчезне.

- Ако се обръщаш към някого само за да ти почисти повърхностно раната, значи си страхливец, тъй като всъщност ще скриеш истината в ущърб на самия ебе си.

Никога не се бой да казваш истината, ала без да забравяш, че понякога е добре тя да се премълчи – от любов към ближния. Но никога не я премълчавай от леност, страх или нежелание да си развалиш спокойствието.

Има една-единствена смъртоносна болест, една-единствена гибелна грешка: да се примириш с поражението, да не умееш да се бориш, както подобава на Божие дете. Без това лично усилие душата се парализира, изпада в изолация и вече не е способна да принесе плод...

- Подобно човешко малодушие кара Господ да произнесе думите, с които към Него се обръща парализираният от къпалнята Витезда: Нямам си човек!

- Колко е срамно, ако Исус не открие в тебе мъжа или жената, които е очаквал да срещне!

Забрави за човешката предвидливост, която те прави толкова предпазлив, т.е. – да ме простиш – толкова страхлив.

- Нека не бъдем тесногръди хора , недорасли мъже и жени, хора, които не виждат по-далече от носа си, които нямат свръхестествени хоризонти!... Нима работим в света за себе си? Не!

Тогава нека кажем без страх: Исусе на душата ми, работим за Теб... нима ще ни лишиш от средства за съществуване? Ти добре знаеш колко сме клети; въпреки това аз не бих се държал така със слуга, който ми служи...

Затова се надяваме, направо сме сигурни, че ще ни дадеш необходимото, за да Ти служим.

Да се умре е хубаво нещо. Как може да си вярващ и същевременно да се страхуваш от смъртта?... Обаче от твоя страна би било предателство да искаш да умреш, след като Господ иска да те държи на земята. Да живееш, да живееш и да страдаш, и да работиш в името на Любовта – това е твоята орис.