Списък на параграфи

Човекът, който престава да се сражава, причинява вреда на Църквата, на своята свръхестествена мисия, на своите братя, на всички души.

- Опитай, не можеш ли да вложиш повече любов към Бог в твоята душевна борба? – Аз се моля за теб... И за всички. Ти прави същото.

Ти ми се оплакваше: „Като се гледам, виждам, че не само не мога да напредвам по пътя, но и не мога да се спася – горко на душата ми! – ако Божията благодат не стори някакво чудо. А съм изстинал и - което е още по-лошо – сякаш напълно безразличен към случващото се, подобно на зрител , който изобщо не се интересува какво става на сцената. Съвсем безплодни ли са подобни дни?

Независимо от всичко Дева Мария си е моя майка, а Исус – дали не прекалявам? – си е моят Исус! Пък има и свети души, които сега се молят за мен“.

- Продължавай да вървиш, стиснал здраво ръката на твоята майка Дева Мария, и се „осмели“ да кажеш на Исус, че е твой. Заради Своята доброта Той ще просветли душата ти.

Колко е красива молитвата – казвай я често, която отправяше мой приятел за един свещеник, хвърлен в затвора от омраза към религията: „Боже мой, утеши го, понеже е преследван заради Теб. Колко много души страдат, понеже Ти служат!“

- Каква радост дава общението на светците!

Работата върху нашата лична святост се отразява в светостта на много други души и в тази на Божията църква.

Върху теб пада отговорността – въпреки твоите пороци – за воденето на християнски живот и за постигането на святост при твоите ближни, за резултатната дейност на другите.

Ти не си някакво самотно въртящо се зъбно колелце. Ако спреш, помисли колко души би забавил по пътя и на колко би навредил!

Постоянно помни, че ти участваш в духовното и човешкото образоване на околните, а и на всички души – дотам се простира благословеното Общение на светците. Това става във всеки момент: и когато работиш, и когато почиваш; и когато си весел, и когато си угрижен; когато в работата или на улицата се молиш като Божие дете и твоят душевен мир се излива наоколо; когато се забелязва, че си страдал – че си плакал – а се усмихваш.