Списък на параграфи

Не ми липсва истинската радост, дори напротив... Обаче - изправен пред съзнаването на собствената си нищета – е съвсем логично да възкликна заедно със свети Павел: „Нещастен аз човек!“ (Рим. 7, 24).

- В такива моменти нараства горещото желание да изтръгнеш из корен препятствията, които издига твоето собствено Аз.

Не се плаши, нито се обезсърчавай, когато откриеш, че имаш опущения...и то какви опущения!

- Бори се, за да ги премахнеш. И докато се бориш, се замисли, че е хубаво, дето си даваш сметка за всички тези твои слабости. В противен случай ти би бил един горделивец, а горделивостта отдалечава от Бог.

Господи, моля Те за едни дар – за дара на Любовта. За една Любов, която да ме пречисти... И за още един Те моля – за самопознание, та да се изпълня със смирение.

Не се развиваш лошо. Сега си по-просветлен, за да придобиеш представа за себе си. Избягвай и най-дребната проява на обезкуражаване!

Не ме изоставяй, Господи! Не виждаш ли бездната, в която може да се окаже клетото Ти чедо?

- Мила моя майко, аз също съм твой син.

Призовавай Свети Дух, когато правиш изпит на съвестта, за да опознаеш по-добре Бот, за да се опознаеш ти самият по-добре и така да можеш всеки ден да преживяваш обръщане.

Забил чело в земята в присъствието на Бог, дай си сметка ( защото си е така), че си по-мръсен и по-презрян дори от боклука, изметен от метлата.

- И въпреки всичко това Господ те е избрал!

Бог, нашият Господ, иска да си свят, за да правиш и другите свети. – И затова е необходимо ти – смело и откровено - да огледаш себе си, да погледнеш Господ, нашия Бог... и тогава, чак тогава да погледнеш света.

Доста силно те засегна това прнебрежение! – Това показва, че прекалено бързо забравяш какво всъщност представляваш...