Списък на параграфи

Подобно на детето, което търси присъствието на родителите си, когато става сутрин и когато си ляга вечер, така и ти – ако си добро Божие чедо – твоята първа и твоята последна мисъл за деня ще бъдат за Него.

Живеейки благочестиво, ти ще се научиш да практикуваш добродетелите, присъщи на твоето положение на Божие дете, на християнин.

- И ведно с тези добродетели ти ще придобиеш цяла редица от духовни ценности, които на пръв поглед изглеждат дребни, но всъщност са много важни... Те са като едни блестящи скъпоценни камъни, които трябва да събираме по своя път –служейки на хората - за да ги поднесем в подножието на Божия трон: добродушие, радост, преданост, сговорчивост, дребни жертви, добри дела, които минават незабелязано, точно изпълнение на задълженията, отзивчивост...

Всичко свързвам с Теб, Боже мой. Без Теб – Който си мой Отец – какво ли би станало с мен?

Системата, методът, действането, единственият начин да водим богат и носещ обилни сввръхестествени плодове живот е да се вслушваме в съвета на Свети Дух, който ни е даден още в „Деяния на апостолите“: „всички единодушно прекарваха в молитва“ (1, 14).

- Без молитва не вършете нищо!

Молитвата е най-мощното оръжие на християнина. Молитвата ни прави плодотворни. Молитвата ни прави щастливи. Молитвата ни дава необходимите сили, за да изпълняваме Божите заповеди.

- Да! Целият ти живот може и следва да бъде една молитва!

Молитвеният дух, който съпътства целия земен живот на Исус Христос, ни учи, че всички дела, било малки или големи, трябва да бъдат придружавани – преди, по време и след това – от молитва.

Всеки ден прави всичко възможно, за да опознаваш Бог, за да „общуваш“ с Него, за да се влюбваш все повече в Него и за да не мислиш за нищо друго освен за Неговата любов и за Неговата прослава.

Ти ще изпълниш това си намерение, синко, ако не пропускаш – за нищо на света! – времето си за молитва, контактите си с Бог (с молитви и духовни причестявания, които да те вдъхновяват ), участието в Светата литургия и да си свършиш добре работата.

Никога няма да се съглася с гледището – въпреки че го уважавам – на хората, които отделят молитвата от действения живот като нещо несъвместимо.

Ние, Божите деца, сме длъжни да бъдем съзерцателни - хора, които посред шумотевицата на всекидневието да успяваме да намираме душевен покой в непрекъснат разговор с Господ, като гледаме на Него като на Баща, като на Приятел, Когото безумно обичаме.

Един благочестив човек, чието благочестие не е лицемерно, изпълнява образцово професионалните си задължения, понеже знае, че трудът му е молитва, издигната към Бог.

Нашето положение на Божи деца ще ни накара – твърдя го уверено – да придобием съзерцателен дух насред всички човешки дейности, да станем чрез молитвата, умъртвлението, религиозната и професионалната култура светлина, сол и квас за другите. Това можем да го постигнем, следвайки следната програма за действие: колкото сме по-потънали в света, толкова повече сме длъжни да принадлежим на Бог.

Истинското злато и диамантите се намират в дълбините на земята, не върху дланта на ръката.

Резултатът от твоята дейност по пътя към светостта – не само твоята, а и на другите – зависи от пламъка и радостта от твоя труд, един отегчителен и непривлекателен, всекидневен и обичаен труд.

В нашето обичайно поведение имаме нужда от една добродетел, значително превишаваща умението на легендария цар Мидас да превръща в злато всичко, до което се докосне.

- Ние трябва да превръщаме – с помощта на любовта – човешкия труд от нашия делник в Божие дело, насочено към вечността.