Списък на параграфи

Спокойно, без притеснения трябва да се замислиш за своя живот и да помолиш за прошка; трябва твърдо и без колебание да решиш да станеш по-добър в едно или в друго направление – и в това, което ще изисква от тебе сериозни усилия, и в онова, което не правиш както трябва и си го знаеш много добре.

Ако си направил грешка – малка или голяма, върни се на бегом при Бог!

- С радост се замисли върху думите от псалма: „сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50, 19).

Смирението упътва всяка душа да не се обезсърчава от собствените простъпки.

- А истинското смирение води към... искането на прошка!

Подхранвай в душата си порива към поправяне на грешките, та разкаянието ти да расте от ден на ден.

Отправи простосърдечна молба като малко дете: дай ми, Господи, съкрушено сърце като на тези, които Ти бяха особено угодни.

Духовният живот е – нарочно го повтарям и натъртвам – едно непрекъснато започване и пак започване...

- Да се започва... пак? Да! Всеки път, когато се разкайваш – а това би трябвало да ни се случва често всеки ден – ти започваш отначало, защото представяш на Бог една нова любов.

Един приятел ми писа: „Многократно молих Господ да ми даде опрощение за тежките грехове; казах Му, че го обичам, целувайки разпятието, и благодарих за Неговата бащина грижа, проявена тези дни. Учудих се, че - както преди много години, без да си давам отначало сметка - казвам „Делата му са съвършени“ (Втор. 32, 4). В същото време ме обзе твърдата увереност – без капчица съмнение, че това е отговорът на моя Бог на Своето грешно, но любещо създание. За всичко се уповавам на Него! Да бъде благословен!!“

Побързах да му отговоря: „Господ винаги постъпва като добър Баща и постоянно ни дава доказателства за Своята любов. Отправи всичките си надежди към Него... И продължи борбата“.

Колкото и да ни боли да си го признаем – и моля Бог да увеличи тази болка – ти и аз сме съучастници в смъртта на Христос, защото греховете на хората бяха ударите с чука, които Го приковаха с гвоздеи към кръста.