Списък на параграфи

Кръстът бележи живота на Христовия апостол. Той му дава една сила и една истина, които омагьосват душата и тялото, макар понякога на апостола да му е трудно и да усеща бремето му.

Разбирам, че ти, движен от любов, искаш да страдаш с Христос – да подложиш твоя гръб вместо Неговия под бичовете на палачите; да поставиш твоята глава вместо Неговата под трънения венец; твоите крака и ръце да заменят Неговите под гвоздеите на кръста… Или поне да съпроводиш нашата майка Дева Мария на Голгота и да се обвиняваш, че твоите грехове са причина за смъртта Му… Искаш и да страдаш, и да обичаш.

Ти ми каза: Реших по-често да се обръщам към Утешителя и да Го моля да ме просветли.

- Това е хубаво, синко, но помни, че Свети Дух е плод от Кръста.

Сладостната любов, която прави душата щастлива, се основава на болката; няма любов без себеотричане.

Христос е прикован на кръста. Ами ти? Все още мислиш само за задоволяване на желанията си! Извинявай, поправям се: ти си прикован от желанията си!

Нека не бъдем – а и не можем да бъдем – сладникави християни. На земята трябва да има страдания и кръстове.

В този наш живот сме длъжни да не забравяме Кръста. Този, който не го помни, не е християнин… и при неминуемата среща със „своя“ кръст ще потъне в отчаяние.

В момента, когато кръстът става обременителен и усещаме неговата тежест, Исус нарежда така нещата, че ни изпълва с мир – става „нашият“ Киринеец, за да облекчи бремето ни.

Тогава Му кажи, пълен с упование: Господи, що за кръст е този? Това не е никакъв кръст! Отсега нататък с Твоята помощ – понеже знам как да се предавам в ръцете Ти – всичките ми кръстове ще бъдат такива.

765

Поднови в душата си отколешното намерение на един приятел: Господи, аз искам да страдам, а не да се правя на страдалец.

Нося ли кръст – тогава съм радостен, понеже значи, че Ти си с мен, Господи!

Това, което наистина прави един човек нещастен – дори цяла общност – е трескавото егоистично търсене на благоденствието, опитът да се премахне всичко, което би могло да ни безпокои.

Името на пътя на Любовта е Саможертва.

Наистина е така! Светият кръст влага в нашия живот неоспоримата увереност, че принадлежим на Христос.

Кръстът не е знак за болка, за разочарование, за огорчение… Той е святото дърво, върху което Исус Христос увенча победата си… Там и ние можем да победим, стига да приемаме радостно и с готовност това, което Той ни праща.

След Божествената литургия ти си даде сметка как от твоята вяра и от твоята любов – от твоите покайни дела, от твоята молитва и от твоята дейност – до голяма степен зависят постоянството в духовния живот на твоите близки и понякога дори земният им живот.

- Благословен да е кръстът, който носим: моят Господ Исус – Той, и ти, и аз!

О, Исусе, искам да бъда пламък от огнището на Безкрайната любов! Искам само моето присъствие да е достатъчно, за да разпали неугасим огън у хората на десетки километри около мен. Искам да знам, че съм Твой. А след това – нека дойде и Кръстът…

- Това е чудесен път! Да страдаш, да обичаш и да вярваш.