Списък на параграфи
Светостта се състои в борбата, в признаването, че имаме недостатъци и в героичното усилие да се избавим от тях.
Светостта – повтарям – се състои в преодоляването на тези недостатъци... независимо че и на смъртното ложе ще си имаме недостатъци. Ако не беше така – казвал съм го и друг път – щяхме да бъдем едни надменни същества.
Всеки ден малко по малко – както се обработва дърво или камък – трябва да оглаждаме ръбовете и да премахваме недостатъците в личния ни живот с дух на разкаяние, с малки жертви от два вида: активни – към които самите ние се стремим и които като цветенца събираме през целия ден; и пасивни – които ни идват „отвън“ и ни е трудно да приемем. А по-късно Исус Христос ще додаде онова, което липсва.
- Какво поразително разпятие ще станеш, ако откликваш с готовност, с радост, докрай!
Нашият живот – този на християните, трябва да бъде съвсем банален: да се стараем да вършим добро всеки ден – същото нещо, което е и наше житейско задължение; да осъществяваме в света нашата божествена мисия – изпълнявайки във всеки момент нашите прости задължения.
- Нещо повече: трябва да се напрягаме да вършим всичко това, понеже нерядко то няма да се получи. И вечерта, когато правим преглед на свършеното през деня, ще трябва да кажем на Господ: днес не мога да ти поднеса никакви добродетели, а единствено недостатъци; обаче – с Твоята благодат – ще мога да се нарека победител.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/forja/46504/ (02.12.2025)