Списък на параграфи

Разбирам – проявил си слабост и си постъпил лошо. Обаче не разбирам защо не си даваш ясна сметка за това. Как можеш да вършиш лоши неща, а да казваш – или да си мислиш – че те са пристойни или че нямат значение.

Ако бях прокажен, майка ми щеше да ме прегръща. Без страх и без никакво притеснение щеше да целува раните ми.

- А какво да кажем за Светата Дева? Усетим ли, че сме болни от проказа, че ни покрива гной, трябва да викнем: Майко! И покровителството на нашата майка ще бъде подобно на целувка по раните - една целувка, която ще ни излекува.

Когато си паднал или си се прегърбил под бремето на твоите пороци, кажи с твърда надежда: Господи, виж, че съм болен; Господи, Ти, Който от любов си умрял за мен на кръста, ела ме изцери.

Чуй ме - довери Му се и упорито призовавай Неговото любящо сърце. Той ще те излекува – както направи с прокажените в Евангелието.

Така вървеше молитвата ти: „тежи ми моята нищета, но не ме прекършва, понеже съм Божие дете. Давам удовлетворение за греховете си... Обичам....“ И добавяше: „искам да си послужа с моята слабост - подобно на свети Павел, който беше убеден, че Господ не изоставя онези, които Му се уповават“.

- Продължавай в същия дух – те подкрепих – понеже с Божията благодат ще успееш: ще преодолееш своята нищета и своите опущения.

Ти съкрушен ми казваш: „Колко ниско съм паднал! Чувствам се толкова покварен и толкова похот се е натрупала у мен, сякаш никога нищо не съм правил, за да се доближа до Бог. В началото, в началото, о, Господи, винаги съм в началото! Обаче ще се постарая с цялата си душа занапред всеки ден да се усъвършенствам“.

- Нека Той благослови тези твои усилия.