Списък на параграфи

Някои хора, облечени с власт, избягват неудобството и болката да поправят околните с извинението да не им причиняват страдания. Така те прикриват нежеланието да нарушат спокойствието си и дори понякога липсата на отговорност.

Тези хора може би си спестяват неприятности в този живот..., но рискуват вечното блаженство – своето и на другите – заради своите опущения, които са си направо грехове.

Когато получиш заповед, нека никой не бъде по-ревностен от теб в послушанието, без значение дали е топло или студено, дали си в настроение или си уморен, дали си млад или вече не си.

Човек, който „не знае“ какво е послушание, никога няма да се научи да командва.

Когато ти се налага да командваш, не унижавай другите. Прави го тактично, с уважение към разума и волята на подчинения.

Не е проява на високомерие, а на сила да накараш другите да усетят тежестта на твоята власт, като пресечеш нещо, което си длъжен да коригираш, щом така го изисква изпълнението на святата Божия воля.

Понякога се налага да се вържат нечии ръце – внимателно и вежливо, а не пренебрежително и арогантно. Не за отмъщение, а за лечение; не като наказание, а като терапия.