Списък на параграфи

Почувствай се във Витлеем, доближи се до Младенеца, полюлей Го в обятията си, кажи Му нежни и топли думи, притисни Го до сърцето си...

- Не приказвам нелепости. Говоря за любов! А любовта се разкрива с дела. Дълбоко в душата си ти наистина можеш да Го прегърнеш!

Нека покажем на Исус, че сме деца. А колко усилия им струва на децата – на малките и простодушни деца – да изкачат дори едно стъпало! Те стоят пред него и наглед си губят времето. Все пак го изкачват. После – още едно. С ръце и с крака, с порива на цялото си тяло те постигат нова победа: преодоляно е още едно стъпало. И пак нагоре. Какви усилия само! Малко остават... но... едно подхлъзване... и пак долу! Цялото в синини, обляно в сълзи, бедното дете отново започва да се изкачва...

Така става с нас, Исусе, когато сме оставеии сами. Но Ти ни вземи в нежните Си обятия - като голям и добър приятел на простодушното дете, и не ни оставяй, докато не стигнем горе. И тогава!... О, тогава ще разберем как да откликнем на Твоята милосърдна любов – с детинска дързост ще Ти кажем: благи Господи, освен Дева Мария и свети Йосиф не е имало и няма да има друг смъртен (е, имало е и обезумели от любов), който да Те обича така, както аз Те обичам.

Не се притеснявай да постъпваш детински – те посъветвах аз; докато тези постъпки не станат рутинни, те ще носят плод.

- Ето и пример: представете си една душа, която е по пътя на детството в духовния живот; тя е подтиквана всяка нощ да завива една дървена статуйка на Светата Дева.

Разумът се бунтува срещу подобно действие, защото му се струва напълно безполезно. Докато смирената душа, докосната от благодатта, е съвсем наясно, че така би постъпило едно дете в проява на любов.

Тогава укрепналата воля, която притежават всички, които духовно са като деца, се проявява и заставя разумът да отстъпи... А ако тази детска душа продължава всяка нощ да завива образа на Дева Мария, значи тя всеки ден върши една дребна детинска постъпка, която поси плодове пред Божите очи.

Когато станеш наистина като дете и тръгнеш по пътеките на детството – ако Господ те води по тях – ще бъдеш непобедим.

Отправи простосърдечна молба като малко дете: дай ми, Господи, съкрушено сърце като на тези, които Ти бяха особено угодни.

Ти преставаш да бъдеш дете, ако някой или нещо застане между теб и Бог.

Не трябва за нищо да се моля на Исус. Ще се огранича единствено да съм Му във всичко угоден и да Му разказвам за случилото се с мен – сякаш Той не го знае – както малко дете се отнася с баща си.

Дете, кажи на Исус: не ми трябва нищо друго, само Ти си ми нужен.

В твоята молитва от духовното младенчество какви ли не детински работи казваш на твоя Господ! С доверчивостта на дете, което говори на по-големия си Приятел, в Чиято любов е уверено, ти Му доверяваш: искам да живея само за Твоята слава!

Припомняш си и честно си признаваш, че всичко, което правиш, не излиза добре. И добавяш: Исусе мой, едва ли Ти прави впечатление, че не мога да направя нищо като хората. Помогни ми! Направи го Ти вместо мен и ще видиш, колко добре ще се получи.

След това дръзко и без да изневеряваш на истината, продължаваш: обгърни ме, напои ме с Твоя Дух, та да изпълнявам волята Ти. Искам да я изпълнявам. Ако не го правя – значи Ти не ми помагаш. Ала Ти ще ми помагаш!

Ти трябва да почувстваш острата нужда да гледаш на себе си като на малко дете, слабо и лишено от всичко дете. Тогава ще се хвърлиш в скута на нашата Небесна майка с кратка молитва, с очи, пълни с обич, с Мариини молитвени практики, с всичко, което е в същността на твоя синовен дух.

- Тя ще те закриля.