Списък на параграфи
Постоянно казвай в ума и сърцето си: Господи, колко пъти след падане си ме повдигал, си ми прощавал и си ме притискал до сърцето Си!
Постоянно си го казвай... И повече никога не се отделяй от Него.
Колко е прав свещеникът, който проповядваше така: „Исус ми прости цяла грамада грехове – какво великодушие! – въпреки моята неблагодарност. И ако на Мария Магдалена й бяха опростени много грехове, понеже много обичаше, то представяте ли си колко голям дълг за обич ме чака мен, на когото бяха опростени още повече!“
Исусе, Твой съм до полуда и до геройство! С помощта на Твоята благодат, Господи, дори ако трябва да умра за Теб, вече няма да Те изоставя.
Търси единението с Бог и се изпълни с надежда – тази сигурна добродетел! – понеже Исус ще те просветли с лъчите на Своето милосърдие дори в най-тъмната нощ.
В действителност към всекиго от нас е било отправено – като към Лазар – едно „излез вън!“ (Йн. 11, 43), което ни е задвижило.
- Колко е тъжно да гледаш онези, които все още са мъртви и не познават силата на Божието милосърдие.
- Поднови святата си радост, защото в противовес на човека, който се разкапва без Христос, се възправя човекът, който е възкръснал с Него.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/forja/46640/ (02.12.2025)