Списък на параграфи

Господи, ние се чувстваме добре в Твоите прободени ръце. Притисни ни силно! Мачкай ни, за да излезе от нас всичката земна скверност! За да се пречистим, за да се възпламеним, за да поемем от Твоята кръв!

- А после – прати ни далече, далече, зажаднели от любов към Теб да жънем и да сеем все по-обилни семена.

Помоли Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух както и твоята майка Дева Мария да ти помогнат да опознаеш себе си и да се разплачеш заради всички скверни неща, които са преминали през теб и са оставили – уви – толкова много утайка. И същевременно, без да се опитваш да избягаш от тази гледка, кажи му: Исусе, дай ми любов, която като пречистващ огън да обхване нещастната ми плът, нещастното ми сърце, нещастната ми душа и нещастното ми тяло и да ги освободи от всички земни окаяности... И вече напълно освободен от мен самия, изпълни го със Себе си – нека вече нищо земно да не ме завлича и винаги да ме подкрепя Твоята любов.

Умолявай Господ за благодатта да се пречистваш в Неговата любов и... с твоето постоянно покаяние.

Когато един свещеник, мой приятел, се подписваше като „Грешникът“, той го правеше убеден, че такава е истината.

- Боже мой, моля Те, очисти ме и мене!

Христос е прикован на кръста. Ами ти? Все още мислиш само за задоволяване на желанията си! Извинявай, поправям се: ти си прикован от желанията си!

Нека не бъдем – а и не можем да бъдем – сладникави християни. На земята трябва да има страдания и кръстове.

В този наш живот сме длъжни да не забравяме Кръста. Този, който не го помни, не е християнин… и при неминуемата среща със „своя“ кръст ще потъне в отчаяние.

В момента, когато кръстът става обременителен и усещаме неговата тежест, Исус нарежда така нещата, че ни изпълва с мир – става „нашият“ Киринеец, за да облекчи бремето ни.

Тогава Му кажи, пълен с упование: Господи, що за кръст е този? Това не е никакъв кръст! Отсега нататък с Твоята помощ – понеже знам как да се предавам в ръцете Ти – всичките ми кръстове ще бъдат такива.

765

Поднови в душата си отколешното намерение на един приятел: Господи, аз искам да страдам, а не да се правя на страдалец.

Нося ли кръст – тогава съм радостен, понеже значи, че Ти си с мен, Господи!

Това, което наистина прави един човек нещастен – дори цяла общност – е трескавото егоистично търсене на благоденствието, опитът да се премахне всичко, което би могло да ни безпокои.

Името на пътя на Любовта е Саможертва.