Списък на параграфи

Непорочният живот, святата чистота се сблъскват с едно предизвикателство, което стои пред всички нас – опасността от обуржоазяване в духовния и в професионалния ни живот; подобна опасност стои и пред призваните от Бог към семеен живот – да се държат като стари ергени, да се превърнат в егоисти, в хора, неспособни да обичат.

- Бори се с всички сили да изкорениш тази опасност, без да допускаш никакви компромиси.

Не се плъзгай по течението! Не чакай да дойде Нова година, за да вземеш решение за промяна. Всички дни са добри за взимане на добри решения. Нека това стане още днес, ссга!

Обикновено тези, които чакат да дойде Нова година, за да започнат някакво свое начинание, са нещастни пораженци, защото освен че чакат, след това.... те и не започват.

Духовната сухота не е признак на равнодушие. При равнодушния водата на благодатта не се поема, а се оттича... Докато наглед сухи земи само след няколко капки дъжд се отрупват – когато му дойде времето - с цветя и с вкусни плодове.

Затова – кога ли ще се убедим? – колко е важно да бъдем послушни всеки миг на Божите призиви, защото Бог очаква точно това от нас!

Равнодушният апостол – този е големият враг на душите.

Очевиден белег на равнодушието е липсата на свръхестествен „инат“, на решителност да се доведе работата до край – до полагането на „последния камък“.

Има студени, но благородни сърца, които – като се доближат до горещото Исусхристово сърце – се разтапят, подобно на бронза, в сълзи на любов и разкаяние. И се разпалват.

И обратното – сърцата на равнодушните са от кал, от жалка плът... И стават на парчета, на прах... Предизвикват съжаление.

Кажи заедно с мен: Исусе мой, отстрани от нас равнодушието! Не позволявай да бъдем равнодушни!

Ако твърдиш, че искаш да подражаваш на Христос... но времето ти стига, значи си поел по лекия път.

Когато ми казват, че се срещат богопосветени, които вече не се стремят ревностно към светостта, си мисля, че това – стига да е вярно – би довело до крушение в техния живот.

Прецени откровено как следваш Учителя. Виж дали го правиш съвсем официално и заучено, без вярата ти да пулсира; виж липсва ли ти смирение, липсва ли ти жертвеност, липсват ли ти дела в твоето всекидневие; виж дали вярата ти не е някаква фасада и отделяш ли внимание на всяка подробност от твоето всекидневие... Накратко – запитай се дали не си останал без Любов.

Ако е така, не бива да те учудва безрезултатният ти труд. Реагирай веднага - остави се да те поведе Дева Мария!

Не се затваряй в твоето благополучие, защото ако се ограничиш само до него, започваш да пречиш на другите, ставаш бреме за апостолското служение, а на всичко отгоре и причиняваш болка на Сърцето на Христос!

Не слагай край на аностолското си служение, не пести усилията си, за да работиш възможно най-добре, не занемарявай молитвения си живот.

- Останалото ще го свърши Бог!