Списък на параграфи

Стреми се от твоята уста на християнин – защото си такъв и такъв трябва да бъдеш всяка минута – да излиза „властното“ свръхестествено слово, което да раздвижва, да подбужда, което да изразява твоята ангажирана жизнена позиция.

„Исус начена да върши и учи“ (Деян. 1, 1). Ти и аз сме длъжни да свидетелстваме със своя пример, защото не можем да водим двойствен живот – не можем да учим другите на нещо, което самите ние не правим. С други думи сме длъжни да учим на това, което поне се стараем да вършим.

След като си толкова взискателен към другите да вършат стриктно работата си – това е тяхно задължение!, казваш – замислял ли си се дали ти самият спазваш работното си време, дали вършиш съвестно работата си?

Искрената набожност, истинската любов към Бог ни кара да работим, да изпълняваме всеки ден дълга си, колкото и да ни е тежко.

Много пъти се е подчертавала опасността за делата, на които им липсва вътрешен живот, който да ги вдъхновява. Но също така трябва да се подчертае опасността от вътрешен живот без дела – ако такъв изобщо може да съществува.

Вътрешната борба не ни отклонява от нашите земни дела. Напротив - тя ни подбужда да ги вършим и завършваме все по-добре!

Твоето съществуване не е еднообразно повторение на едни и същи действия, понеже всяко следващо трябва да бъде по-правилно, по-плодотворно и изпълнено с повече любов от предишното. – Живей всеки ден с нов пламък, с ново вдъхновение! Заради Него!

Всеки ден прави всичко възможно, за да опознаваш Бог, за да „общуваш“ с Него, за да се влюбваш все повече в Него и за да не мислиш за нищо друго освен за Неговата любов и за Неговата прослава.

Ти ще изпълниш това си намерение, синко, ако не пропускаш – за нищо на света! – времето си за молитва, контактите си с Бог (с молитви и духовни причестявания, които да те вдъхновяват ), участието в Светата литургия и да си свършиш добре работата.

Никога няма да се съглася с гледището – въпреки че го уважавам – на хората, които отделят молитвата от действения живот като нещо несъвместимо.

Ние, Божите деца, сме длъжни да бъдем съзерцателни - хора, които посред шумотевицата на всекидневието да успяваме да намираме душевен покой в непрекъснат разговор с Господ, като гледаме на Него като на Баща, като на Приятел, Когото безумно обичаме.

Един благочестив човек, чието благочестие не е лицемерно, изпълнява образцово професионалните си задължения, понеже знае, че трудът му е молитва, издигната към Бог.

Нашето положение на Божи деца ще ни накара – твърдя го уверено – да придобием съзерцателен дух насред всички човешки дейности, да станем чрез молитвата, умъртвлението, религиозната и професионалната култура светлина, сол и квас за другите. Това можем да го постигнем, следвайки следната програма за действие: колкото сме по-потънали в света, толкова повече сме длъжни да принадлежим на Бог.

Истинското злато и диамантите се намират в дълбините на земята, не върху дланта на ръката.

Резултатът от твоята дейност по пътя към светостта – не само твоята, а и на другите – зависи от пламъка и радостта от твоя труд, един отегчителен и непривлекателен, всекидневен и обичаен труд.