Списък на параграфи

- Бог е мой Отец! Ако се замислиш върху това, никога няма да забравяш тази утешителна мисъл.

- Исус е мой доверен приятел! (още една възхитителна мисъл). Той ме обича с цялото божествено безразсъдство на Своето сърце.

- Свети Дух е моят Утешител! Той ме направлява по целия ми земен път.

Помисли си добре – ти си Божи,... и Бог е твой.

Господи, ние се чувстваме добре в Твоите прободени ръце. Притисни ни силно! Мачкай ни, за да излезе от нас всичката земна скверност! За да се пречистим, за да се възпламеним, за да поемем от Твоята кръв!

- А после – прати ни далече, далече, зажаднели от любов към Теб да жънем и да сеем все по-обилни семена.

Аз съм като малко птиче, което - свикнало да прехвърча от дърво на дърво или най-много до балкона на някой трети етаж – веднъж се осмели да литне до покрива на един многоетажен блок, дори не беше някакъв небостъргач...

И тогава един орел подхвана нашето птиче (взе го по погрешка, помисли го за свое чедо) и така, намерило се между силните орлови нокти, то започа да се издига, да се издига много високо - над планините и заснежените им върхове, над белите, синкави и розови облачета, дори още по-нависоко – докато видя пред себе си слънцето... И тогава орелът пусна птичето и му каза: Хайде, полети!

- Господи, нека не започна пак да хвърча, втренчен в земята! Нека винаги ме огряват лъчите на божественото Слънце – Христос в Евхаристията! Нека се рея в тях, докато не намеря покой в Твоето сърце, Господи!

Подновявай всеки ден плодотворния стремеж да се смалиш, да се жертваш, да забравиш за себе си и да заживееш нов живот, заменяйки своето явно нищожество със скритото и вечно Божие величие.

Ти живееш доволен, дори щастлив, макар от време на време да забелязваш одрасквания от ноктите на тъгата и дори често усещаш у себе си някаква горчивина.

- Тази радост и тази тревожност могат да съществуват съвместно – всяка в „своя“ човек. Първата – в новия, другата – във вехтия човек.

Радвай се на този мил парадокс в битието ти на християнин: самата наша окаяност ни кара да търсим убежище у Бог, да се съединим с Него; и вече с Него можем всичко.

Нима обръщам повече внимание не на Бог, а на разни незначителни неща и дреболии, на които нищо не дължа и от които нищо не очаквам? Та с кого съм аз, когато не съм с Бог?

Благодари на Исус за увереността, която ти дава! Това не е някаква самоувереност. Това е Божия светлина, която те кара да се чувстваш сигурен – като на скала. Докато други, на които им се случва да изпаднат в тежко положение – колкото и да са добри – сякаш затъват в пясъка... Те нямат основата на вярата.

Моли Господ изискванията на добродетелта на вярата да бъдат следвани в твоя живот и в живота на всички.

Не знаеш дали си напреднал, нито колко... За какво са ти тези сметки?

- По-важното е да упорстваш, сърцето ти да пламти, да виждаш повече светлина и по-широк хоризонт... Да се нагърбваш с нашите намерения, да ги предчувстваш – без да ги знаеш, и да се молиш за всички тях.

Никога не можем да си припишем властта на Исус, който минава до нас. Господ минава и преобразява душите – когато заедно се приближим до Него с едно само сърце, с едно само чувство, с едничкото желание да бъдем добри християни. Обаче действа Той, не ти или аз. Христос е, Който минава до нас!

- И не само минава, а и остава в нашите сърца – в твоето и в моето! И в нашите дарохранителници.

- Исус е, Който минава, и Исус е, Който остава. И пребивава в теб, във всеки от вас и в мен.

Бъди великодушен! Не се моли на Исус за никакви утехи!

- А защо? – ме попита ти. Защото добре знаеш – ти отговорих аз – че макар да изглежда, че нашият Бог се намира далече, той стои в центъра на душата ти, придавайки божествено значение на целия ти живот!