218

Забрави за човешката предвидливост, която те прави толкова предпазлив, т.е. – да ме простиш – толкова страхлив.

- Нека не бъдем тесногръди хора , недорасли мъже и жени, хора, които не виждат по-далече от носа си, които нямат свръхестествени хоризонти!... Нима работим в света за себе си? Не!

Тогава нека кажем без страх: Исусе на душата ми, работим за Теб... нима ще ни лишиш от средства за съществуване? Ти добре знаеш колко сме клети; въпреки това аз не бих се държал така със слуга, който ми служи...

Затова се надяваме, направо сме сигурни, че ще ни дадеш необходимото, за да Ти служим.

Този параграф на друг език