Ти ми се оплакваше: „Като се гледам, виждам, че не само не мога да напредвам по пътя, но и не мога да се спася – горко на душата ми! – ако Божията благодат не стори някакво чудо. А съм изстинал и - което е още по-лошо – сякаш напълно безразличен към случващото се, подобно на зрител , който изобщо не се интересува какво става на сцената. Съвсем безплодни ли са подобни дни?

Независимо от всичко Дева Мария си е моя майка, а Исус – дали не прекалявам? – си е моят Исус! Пък има и свети души, които сега се молят за мен“.

- Продължавай да вървиш, стиснал здраво ръката на твоята майка Дева Мария, и се „осмели“ да кажеш на Исус, че е твой. Заради Своята доброта Той ще просветли душата ти.