Радостта, свръхестественият и човешкият оптимизъм са съвместими с физическата умора, с болката, със сълзите – нали имаме сърца, с трудностите в нашия вътрешен живот или с тези в апостолската дейност.

Той - Истинският Бог и истинският Човек, Който притежаваше цялото щастие на Небето, пожела да изпита умората и изтощението, плача и болката… за да разберем, че за да бъдем свръхестествени, предполага да сме много човеци.