329
Глупавото дете плаче и се дърпа, когато грижовната му майка го боде с игла, за да извади тръна от пръстчето му... Благоразумното дете дори с насълзени очи – понеже плътта е слаба – гледа с благодарност дабрата си майка, която му причинява малко болка, за да предотврати по-силни страдания.
- Исусе, стори да бъда благоразумно дете.
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/forja/329/ (21.11.2025)