332
Радостта е закономерно следствие от обстоятелството, че сме Божи деца, че знаем, че сме особено обичани от Бог Отец, Който ни приема, Който ни помага и Който ни прощава.
- Запомни добре и веднъж завинаги: макар понякога да изглежда, че всичко се сгромолясва, нищо не се сгромолясва! Защото Бог не губи битки!
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/forja/332/ (22.11.2025)