Застанал пред бялото платно и в стремеж към съвършенство, художникът даваше воля на въображението си: Господи, искам да нарисувам 38 сърца, 38 ангели, винаги греещи от любов към Теб, 38 чудеса, избродирани на Твоето небе, 38 слънца върху Твоята мантия, 38 огнени езика, 38 любови, 38 безумства, 38 радости...

След малко смирено си призна: това е въображението и желанието. Докато в действителност се получиха 38 размазани фигури, които не само че не носеха наслада на взора, но и го смущаваха.