Нека покажем на Исус, че сме деца. А колко усилия им струва на децата – на малките и простодушни деца – да изкачат дори едно стъпало! Те стоят пред него и наглед си губят времето. Все пак го изкачват. После – още едно. С ръце и с крака, с порива на цялото си тяло те постигат нова победа: преодоляно е още едно стъпало. И пак нагоре. Какви усилия само! Малко остават... но... едно подхлъзване... и пак долу! Цялото в синини, обляно в сълзи, бедното дете отново започва да се изкачва...

Така става с нас, Исусе, когато сме оставеии сами. Но Ти ни вземи в нежните Си обятия - като голям и добър приятел на простодушното дете, и не ни оставяй, докато не стигнем горе. И тогава!... О, тогава ще разберем как да откликнем на Твоята милосърдна любов – с детинска дързост ще Ти кажем: благи Господи, освен Дева Мария и свети Йосиф не е имало и няма да има друг смъртен (е, имало е и обезумели от любов), който да Те обича така, както аз Те обичам.