Един приятел ми писа: „Многократно молих Господ да ми даде опрощение за тежките грехове; казах Му, че го обичам, целувайки разпятието, и благодарих за Неговата бащина грижа, проявена тези дни. Учудих се, че - както преди много години, без да си давам отначало сметка - казвам „Делата му са съвършени“ (Втор. 32, 4). В същото време ме обзе твърдата увереност – без капчица съмнение, че това е отговорът на моя Бог на Своето грешно, но любещо създание. За всичко се уповавам на Него! Да бъде благословен!!“

Побързах да му отговоря: „Господ винаги постъпва като добър Баща и постоянно ни дава доказателства за Своята любов. Отправи всичките си надежди към Него... И продължи борбата“.