7
За нас дойде денят на спасението, на вечния живот. Отново се чуват подвикванията на Божествения пастир, думите, изпълнени с обич: повиках те с твоето име.
Той ни извиква по име - като майка ни, вика ни нежно, с галеното ни име. Дълбоко в душата Той ни вика и трябва да Му отвърнем: ето ме, защото Ти ме повика; този път съм твърдо решен времето да не премине, без да оставя следа - подобно на вода, течаща по камъни.
Предмети
Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/forja/7/ (27.11.2025)