Синко, чуй ме добре! Бъди щастлив, когато се отнасят с тебе зле и когато те клеветят; когато много хора се съберат и стане модерно да се плюе по теб, защото си „измет за всички“ (1 Кор. 4, 13).

- Това е трудно, много трудно. Тежко е, докато накрая човек не се приближи до дарохранителницата и – дал си сметка, че гледат на него като на най-големия боклук на света, като на някакъв червей – не каже искрено: „Господи, след като на Теб не ти трябва моята чест, на мен за какво ми е?“

Дотогава Божието дете не знае какво нещо е да си щастлив – докато не стигне до това оголване, до това себезабравяне, което е забравяне от любов, чиято основа се намира в умъртвлението, в болката.