Ти ми довери, че в молитвата си разтваряш сърце за Господ със следните думи: „Мисля за моята нищета, която сякаш расте, въпреки Твоите благодати – сигурно понеже не съм способен да им откликвам. Наясно съм, че нямам никаква подготовка за начинанието, към което ме призоваваш. А когато гледам по вестниците колко много хора с авторитет, с талант и с пари говорят, пишат и работят в защита на Твоето царство… аз се виждам толкова безличен, толкова невеж и толкова беден, с една дума голкова нищожен…, че щях да потъна от смущение и срам, ако не знаех, че Ти ме обичаш такъв, какъвто съм. О, Исусе! От друга страна, Ти много добре знаеш как с огромна радост сложих моите амбиции в краката Ти… Само Вяра и Любов, да обичам, да вярвам, да страдам. В това искам да стана богат и мъдър, ала не по-богат и по-мъдър от онова, което Ти в Твоето безгранично милосърдие си предвидил за мен. Защото съм длъжен да отдам всичкия си авторитет и чест за изпълнение на Твоята справедлива и възлюбена воля“.

- А аз те посъветвах: не оставай единствено с добрите си желания.