Господ ясно ти е показал твоя път като християнин посред света. Обаче ти твърдиш, че много пъти със завист си оценявал – но си признаваш, че всъщност това е било някакво желание за спокойствие – щастието да бъдеш съвсем непознат, да работиш някъде далече, без никой да те знае... Само Бог и ти!

- И сега освен идеята да идеш мисионер в Япония се замисляш дали да не поемеш по пътя на скрития, богуотдаден живот... Обаче ако се опитваш, бягайки от други естествени и святи задължения, да се „скриеш“ в някоя монашеска общност, без това да ти е призванието – няма да си щастлив. И няма да намериш покой, понеже си изпълнил не Божията, а своята воля.

- Твоето „призвание“ в такъв случай ще получи друго название: отстъпничество – резултат не от божествено вдъхновение, а от обикновен човешки страх пред предстоящата борба. А така не бива!