Борба

Това, че Бог те е избрал, означава – и изисква! – твоята лична святост.

Ако отговориш на повика, който ти е отправил Господ, твоят живот – твоят нищожен живот! – ще остави в историята на човечеството една дълбока и широка бразда, една лъчезарна и плодотворна, вечна и божествена бразда.

Всеки ден мисли за дълга си да бъдеш свят. Да си свят, не значи да вървиш невероятни дела. А да водиш постоянна вътрешна борба и да изпълняваш геройски и докрай този свой дълг.

Светостта не се намира във велики дела. Тя се заключава в борбата да не угасне пламъкът в полето на свръхестественото, да се оставиш да изгориш целия в служба на Бог там, където Той те призове - независимо дали е на първия или на последния ред.

Господ не се е ограничил да ни заяви само на думи, че ни обича. Той ни го показва на дело с целия Си живот. Ами ти?

Ако обичаш Господ, няма как да не усетиш благословения товар на душите, които трябва да заведеш при Бог.

За този, който иска да живее с Любов (с главна буква), следването на някакъв среден път не е достатъчно; то е вид свидливост, едно жалко сметкаджийство.

Ето рецептата за твоя християнски път: молитва, умъртвление, неуморна работа и всичко това – направено с любов.

Боже мой, научи ме да обичцам! – Боже мой, научи ме да се моля!

Ние сме длъжни да се молим със смирение, с настоятелна молитва, с достойно поведение и с чисти нрави Бог да ни даде вярата, надеждата и любовта.

Ти ми каза, че не знаеш как да ми се отплатиш за святото усърдие, обзело душата ти.

- Побързах да ти отговоря, че аз не предизвиквам никакъв трепет; той ти е даден от Свети Дух.

- Обичай Го, общувай с Него! Така постепенно любовта ти към Него ще се усъвършенствува успоредно с благодарността, че именно Той се е установил в твоята душа, за да имаш богат вътрешен живот.

Бори се, та Святата жертва на олтара да стане център и корен на твоя вътрешен живот и така целият ти ден да се превърне в богослужение – продължение на литургията, на която си присъствал, и подготовка за следващата, което да се изразява в пламенни молитви, в съзерцание на Евхаристията, в приношение на Бог на твоята професионална работа и на твоя семеен живот...

Старай се да благодариш на Исус в Евхаристията, да пееш химни в чест на Света Богородица, на безскверната Дева, чрез която Господ дойде на света.

- И с детинска дързост осмели се да кажеш на Исус: чудна моя Любов, благословена да бъде майката, която Те роди на света!

Несъмнено това ще Го възрадва и Той ще вложи още повече любов в твоята душа.

Свети Лука разказва в Евангелието, че Исус се моли... Каква ли е молитвата на Исус!

Помисли внимателно за ставащото: учеииците си общуват с Исус Христос и в тези разговори Господ ги поучава – както и с дела – как трябва да се молят. Той им открива и чудото на Божието милосърдие: че ние сме Божи деца и че можем да се обръщаме към Него, както дете се обръща към своя Отец.

Когато започваш всеки ден да работиш близо до Христос и да се грижищ за множеството души, които Го търсят, разбери, че има само един начин да го правиш – обърни с към Господ.

- Само в молитвата и чрез молитвата се научаваме да служим на другите!

Помни, че молитвата – това не са красиви речи, възвишени или утешителни фрази...

Молитвата понякога се изразява в поглед към изображение на Господ или на Неговата майка; друг път е словесна молба; може да е добре свършената работа или резултатите от твоята вярност, които Му поднасяш...

Както войникът на пост така и ние трябва да застанем на вратата на Бог, нашия Господ – и това е молитва. Или да бъдем като кучето, което лежи в краката на господаря си.

- Не се притеснявай да кажеш: Господи, ето ме тук като предано куче; или по-добре: като осле, което няма да ритне Онзи, Който го обича.

Ние всички трябва да бъдем „Самият Христос“. Така ни напътства в името Божие свети Павел: „облечете се в Господа нашего Иисуса Христа“ (Рим. 13:14).

Всеки от нас – и ти също! – трябва да помисли как да се облечете в дрехата, за която говори апостолът. Всеки от нас трябва да бъде непрекъснато в лично общение с Господ.

Твоята молитва не бива да остава само на думи; тя трябва да намери отражение в действителността с конкретни действия.

Молитвата е най-ефикасния начин за преодоляване на всички злини, от които страдаме.

Ще ти дам един съвет, който неуморно повтарям на всички души: възлюби горещо майката на Бог, която е и наша майка.

Героизмът, светостта, смелостта изискват непрекъсната духовна подготовка. Можеш да дадеш на другите само това, което ти самият притежаваш. А за да ги запознаеш с Бог, трябва да общуваш с Него, да живееш като Него, да Му служиш.

Непрестанно ще ти повтарям, та да си го запечаташ дълбоко в душата: бъди благочестив!, благочестив!, благочестив! Понеже ако се окаже, че у теб няма любов, то ще е заради клетия ти вътрешен живот, а не защото имаш лош характер.

Подобно на детето, което търси присъствието на родителите си, когато става сутрин и когато си ляга вечер, така и ти – ако си добро Божие чедо – твоята първа и твоята последна мисъл за деня ще бъдат за Него.

Трябва да бъдеш взискателен и упорит при изпълнеинето на своите благочестиви порядки, независимо дали си уморен или ти идва нанагорно. Постоянствай! Тези моменти са като високите, боядисани в червено жалони, които служат за ориентир и показват – винаги - верния път в планината, когато натрупа сняг.

Стреми се във всеки момент да откликваш на това, което Бог желае от теб. Постарай се да Г ообичаш с дела – с малки дела, но без да подценяваш което и да е от тях.

Вътрешният живот укрепва в борбата за всекидневните благочестиви порядки, които ти трябва да изпълниш, дори нещо повече – трябва да изживееш с любов, понеже нашият път като Божи деца е пътят на любовта.

Търси Бог в дълбините на твоето чисто, непорочно сърце; търси Го в дълбините на твоята душа, когато си Му предан. И не губи никога тази близост.

- И ако ти се случи някога да не знаеш как да се обърнеш към Него и какво точно да Му кажеш, или не се осмелиш да потърсиш Исус вътре в себе си, тогава се обърни към Мария – чудна и прекрасна, и й сподели: Дево Марийо, майко наша, Господ пожела ти, с твоите ръце, да бъдеш тази, която ще се грижи за Бог. Научи ме, научи ни всички нас как да общуваме със Сина ти!

Вдъхнете в душите решителността дребните дела от всекидневието да се вършат със съвършенство – сякаш спасението на света зависи от всяко от тези действия.

Живеейки благочестиво, ти ще се научиш да практикуваш добродетелите, присъщи на твоето положение на Божие дете, на християнин.

- И ведно с тези добродетели ти ще придобиеш цяла редица от духовни ценности, които на пръв поглед изглеждат дребни, но всъщност са много важни... Те са като едни блестящи скъпоценни камъни, които трябва да събираме по своя път –служейки на хората - за да ги поднесем в подножието на Божия трон: добродушие, радост, преданост, сговорчивост, дребни жертви, добри дела, които минават незабелязано, точно изпълнение на задълженията, отзивчивост...

Не поемай други задължения освен работата за слава Божия, водейки се от Неговата любов и подражавйки на Неговото апостолско служение.

Господ ясно ти е показал твоя път като християнин посред света. Обаче ти твърдиш, че много пъти със завист си оценявал – но си признаваш, че всъщност това е било някакво желание за спокойствие – щастието да бъдеш съвсем непознат, да работиш някъде далече, без никой да те знае... Само Бог и ти!

- И сега освен идеята да идеш мисионер в Япония се замисляш дали да не поемеш по пътя на скрития, богуотдаден живот... Обаче ако се опитваш, бягайки от други естествени и святи задължения, да се „скриеш“ в някоя монашеска общност, без това да ти е призванието – няма да си щастлив. И няма да намериш покой, понеже си изпълнил не Божията, а своята воля.

- Твоето „призвание“ в такъв случай ще получи друго название: отстъпничество – резултат не от божествено вдъхновение, а от обикновен човешки страх пред предстоящата борба. А така не бива!

Непорочният живот, святата чистота се сблъскват с едно предизвикателство, което стои пред всички нас – опасността от обуржоазяване в духовния и в професионалния ни живот; подобна опасност стои и пред призваните от Бог към семеен живот – да се държат като стари ергени, да се превърнат в егоисти, в хора, неспособни да обичат.

- Бори се с всички сили да изкорениш тази опасност, без да допускаш никакви компромиси.

За да победиш чувствеността – тъй като винаги ще мъкнем на гръб това бреме на нашето тяло – трябва всеки ден да не се скъпиш да намираш време, за да упражняваш малки, а понякога и големи умъртвления на плътта. И винаги да се чувстваш в присъствието на Бог, Който непрестанно те наблюдава.

Твоята непорочност не бива да се ограничава единствено до избягване на падението, на възможността за падение... Тя по никакъв начин не може да се изразява в студено и пресметливо отхвърляне.

- Не си ли даваш сметка, че непорочността е добродетел и като такава трябва да расте и да се усъвършенства?

- Следователно не е достатъчно само да се въздържаш – съобразно твоето социално състояние. А трябва да си непорочен, упражнявайки героично в най-тежки условия тази добродетел.

Христовото благоухание е и благоухание от нашия чист живот, от нашата непорочност – повтарям: всеки според своето социално състояние. Идва от една свята целомъдреност, от едно радостно решение – твърдо и едновременно с това крехко, което отхвърля дори употребата на неподходящи думи, защото те няма да се харесат на Бог.

Научи се да благодариш предварително на ангелите пазители... Така те ще се чувстват повече задължеии към теб.

Всеки християнин би трябвало да може да бъде назован „Богоносец“ – както са ги наричали през първите векове на християнството.

- Постъпвай така, че да можеш с пълно право да заслужищ това чудесно определение.

Помисли си какво би станало, ако християните не бихме желали да живеем християнски... И поправи поведението си!

Научи се да откриваш Господ зад всяко събитие, зад всяко обстоятелство. Така ще съумееш да извлечеш от всичко случващо се повече знаци на Божията любов и повече желание да й отговориш. Защото Той ни очаква по всяко време и ни предлага възможността винаги да можем да осъществяваме своето решение: ще Ти служа!

Подновявай всеки ден плодотворния стремеж да се смалиш, да се жертваш, да забравиш за себе си и да заживееш нов живот, заменяйки своето явно нищожество със скритото и вечно Божие величие.

Господи, стори да бъда толкова Твой, че дори най-светите чувства да проникват в сърцето ми само чрез Твоето наранено сърце.

Старай се да бъдеш внимателен, придържай се към добрия тон. Не бъди груб!

- Бъди винаги внимателен, което не значи да си притворен.

Любовта постига всичко. Без любов не става нищо.

Раздавай обич – това тайният смисъл на твоя живот... Обичай! Страдай с радост. Укрепвай душата си. Възпитавай желанията си. Остави се на Божията воля и по този начин действията ти ще дадат резултат.

Бъди простодушен и набожен като дете, но твърд и силен като истински вожд.

Мир, който носи със себе си радост – такова нещо светът не може да ти даде.

- Хората все говорят за мир и сключват мирни договори, ала все са въвлечени във войни, защото са забравили един съвет: сражавай се със себе си и се обръщай за помощ към Бог - Той да победи; така мирът ще се възцари в теб самия, в твоя дом, в обществото и в целия свят.

- Ако постъпваме така, ние – ти и аз, ще постигнем радостта, защото тя е присъща на победителите. Тъй като с благодатта на Бог – Който не губи битки – ще се наречем победители, стига да не сме изгубили смирението си.

Твоят живот, твоята работа не бива да носи отрицателен заряд, не бива да е „анти“ каквото и да било. Тя следва да бъде – тя трябва да бъде – утвърждаваща, да носи оптимизъм, младежки дух, радост и мир.

В живота на народите има две основни отправни точки: законите, свързани с брака и семейството, и законите, свързани с образованието. Относно тяхното съдържание Божите деца трябва да бъдат непреклонни, да се борят смело и с достойнство от любов към всички създания.

Радостта е достояние на християнина, което притежаваме, докато се борим, понеже е следствие от мира. Мирът е резултат от нашата победа над войната, а земният живот на човека е – както четем в Светото писание - борба

Нашата божествена война е една чудна сеитба на мир.

Човекът, който престава да се сражава, причинява вреда на Църквата, на своята свръхестествена мисия, на своите братя, на всички души.

- Опитай, не можеш ли да вложиш повече любов към Бог в твоята душевна борба? – Аз се моля за теб... И за всички. Ти прави същото.

Исусе, ако в мен има нещо, което не Ти харесва, кажи ми, за да го изскубнем.

Нашият вътрешен живот има един враг – малък, глупав, но за съжаление действащ много ефективно. Това е небрежното отношение към изпита на съвестта.

Сред християнските духовни практики изпитът на съвестта отговаря на потребността от любов, от отзивчивост.

Ако нещо е несъвместимо с Божия дух, веднага се откажи от него.

Помисли за апостолите. Те не бяха някакви изключителни хора, но в името на Господ вършеха чудеса. Единствено Юда, който може би също е вършел чудеса, изгуби пътя, защото доброволно се отдели от Христос, защото не скъса рязко и решително с това, което е несъвместимо с Божия дух.

Боже мой, кога и аз ще се обърна?

Не чакай да остарееш, за да станеш светец – това би било голяма грешка.

Започни отсега – сериозно, с желаине и радост, изпълнявайки възможно най-добре своите задължения в работата и във всекидневния живот.

Не чакай да остарееш, за да станеш светец. Освен че това е голяма грешка – повтарям, ти не знаеш и дали ще доживееш до старостта.

Моли се на Господ да те дари с такава чувствителност, че да успееш да осъзнаеш вредата от простимия грях, да разбереш, че той е наистина сериозен враг на твоята душа и да си дадеш сметка, че можеш да го избягваш с Божията помощ.

Спокойно, без притеснения трябва да се замислиш за своя живот и да помолиш за прошка; трябва твърдо и без колебание да решиш да станеш по-добър в едно или в друго направление – и в това, което ще изисква от тебе сериозни усилия, и в онова, което не правиш както трябва и си го знаеш много добре.

Изпълни се с благи намерения – това е нещо свято, което Бог поощрява. Ала не оставай само с намеренията! Трябва да си душа – мъж или жена – която живее в действителността. И знае, че за осъществяването на тези намерения е необходимо да се вземат ясни и точни решения.

- А после, дете мое, е нужно да се бориш, за да ги осъществиш на дело. С Божията помощ!

Питаш ме въодушевен: |Какво да правя, та любовта ми към Господ да бъде трайна и да крепне?

- Прости се с ветхия човек, дете мое, откажи се с радост от онези неща, които сами по себе си са добри, обаче пречат да надмогнеш себе си... И постоянно известявай на Господ с дела: „Ето ме, готов да сторя онова, което пожелаеш“.

-

Стани светец! Божието чедо трябва да бъде свръхдобродетелно, ако изобщо може да има нещо свръх добродетелите... Понеже другите хора ще се вглеждат в него – като в огледало, и само ако се изпъват на пръсти, нависоко, те ще могат да достигнат средно равнище..

Няма защо да се срамуваш, че ще откриеш в сърцето си склонност към злото, която ще те съпровожда през целия живот, тъй като никой не е освободен от това бреме.

- Няма защо да се срамуваш, защото Господ, Който е всемогъщ и милостив, ни е дал подходящите средства, за да превъзмогнем тази склонност: тайнствата, благочестивия живот и осветяването в работата.

- Постоянствай и в трите, подготвен да започваш отново и отново – без да падаш духом.

Господи, избави ме от мен самия!

Апостолът, който няма редовен и методичен молитвен живот, неминуемо ще стане равнодушен... И вече няма да бъде апостол.

Господи, нека отсега нататък бъда друг – да не бъда повече „аз“, а „онзи“ човек, какъвто Ти искаш да бъда.

- Нека никога да не казвам „Не“ на Твоите молби. Научи ме да се моля. Научи ме да страдам. Нека да не ме е грижа за нищо друго, освен за Твоята слава. Нека постоянно да усещам Твоето присъствие.

- Научи ме да обичам Бог Отец. Научи ме да се стремя към Теб, Исусе мой, към едно безкрайно общение. И нека Свети Дух да ме възпламенява.

Господ ти каза: „Ти си мой“ (Пс. 2:7).

- Помисли си само! Бог, Който е самата красота и самата мъдрост, Който е самото величие и самата доброта, ти казва, на теб, че си Негов!... А ти да не можеш да Му отговориш...

Не се учудвай, ако усещаш в живота си бремето, за което говори свети Павел „но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум“ (Рим. 7:23).

- В такива моменти си спомни, че принадлежиш на Христос и призови Божията майка, която е и твоя майка. Те няма да те изоставят.

Приемай съветите, които ти дават при духовните наставления, сякаш идват от самия Христос.

Помоли ме да ти дам съвет, за да побеждаваш в твоите всекидневни борби. Отвърнах ти: като си отваряш душата, на първо място казвай това, което не би искал да се знае за теб. Така дяволът ще бъде винаги победен.

- Разтвори душата си открай докрай, искрено и без притеснения, за да влезе в нея и да може да освети дори най-далечните кътчета слънцето на Божията любов!

В Евангелието от Лука (11:14) се говори за бяс, който е ням. Ако той се настани в душата ти, ще разруши всичко. Обаче ако го изхвърлиш веднага, всичко ще се нареди – ще вървиш щастлив и нещата ще потръгнат.

- Вземи твърдото решение да бъдеш „безумно“ искрен пред духовния си наставник, но придържайки се към добрия тон... Освен това не отлагай момента на тази искреност.

Харесвай и търси помощта на своя духовен наставник. Разкрий му сърцето си – цялото, дори ако е прогнило. Направи го откровено и с желание да бъдеш излекуван. Ако не го сториш, разложението няма да изчезне.

- Ако се обръщаш към някого само за да ти почисти повърхностно раната, значи си страхливец, тъй като всъщност ще скриеш истината в ущърб на самия ебе си.

Никога не се бой да казваш истината, ала без да забравяш, че понякога е добре тя да се премълчи – от любов към ближния. Но никога не я премълчавай от леност, страх или нежелание да си развалиш спокойствието.

Светът живее от лъжата. А преди двадесет века Истината дойде за всички хора.

- Трябва да казваме истината! Именно това сме длъжин да правим ние, Божите деца. Когато хората се научат да казват и да чуват истината, на земята ще има повече разбирателство.

Да се огъваме по въпросите на вярата – това би било проявление на една неистинска, дяволска и лъжлива любов. Противопоставяйте се с твърда вяра, смело – както изисква свети Петър (І посл., 5:9).

- Да бъдем верни на вярата си - това не е фанатизъм, това не значи да не обичаме някого. Можем да отстъпим във всичко второстепенно, но не и по въпросите на вярата. Не можем да дадем маслото от нашите лампи, защото ще дойде Женихът и ще ги намери загаснали.

Смирение и послушание – това са задължителни условия, за да се приеме истинното учение.

Приемай словото на папата с вътрешна вяра, със смирено и действено одобрение. Откликни като ехо на думите му!

Обичай, почитай, моли се, умъртвлявай се – от ден на ден с все по-голяма любов – за Римския първосвещеник, основния камък на Църквата, който е изпълнявал и ще изпълнява сред всички хора през всички векове чак до края на света мисията за освещаване и управление, поверена от Христос на свети Петър.

Ти трябва да изпитваш най-голямата си любов, най-дълбокото си уважение, най-силната си почит, да проявяваш най-голямото си послушание и към папата, Христовия наместник на земята.

- Ние, католиците, трябва да приемем, че в йерархията на любовта и на авторитетите след Бог и нашата майка Дева Мария следва Светият отец.

Нека всекидневните размишления за тежкия товар, който носят папата и епископите, те насърчат искрено да ги почиташ, истински да ги обичаш и да им помагаш с молитвата си.

Нека любовта ти към Девата бъде по-жива, по-духовна.

- Не се обръщай към СВета Богородица само с молби. Постарай се да й поднесеш нещо! Да й поднесеш твоята обич; да й поднесеш твоята любов към нейния Божествен син; да проявиш тази твоя обич, служейки на другите – които са също нейни деца.

Исус е за нас образец. Нека Му подражаваме!

- Нека Му подражаваме, като служим на святата Църква и на всички души.

Като съзерцаваш картината на Въплъщението, укрепи в душата си решението за „смиреност на дело“. Дай си сметка, че Той се снизи, като взе нашата тварно естество.

- Затова всеки ден ти трябва с Божията помощ да откликваш – незабавно! – като приемаш с желание всички огорчения, които Господ ти отрежда.

Живей естествено твоя християнски живот! Подчертавам: показвай Христос в своето поведение – както нормалното огледало отразява образите, без да ги деформира, без да ги окарикатурява . Ако при теб всичко е като при това огледало, ще отразяваш живота на Христос и ще го откриеш на другите.

¡

Ако си горделив, ако си загрижен единствено за собственото си спокойствие, ако мислиш, че животът на другите и дори на целия свят се върти около теб, нямаш право да се наричаш християнин, нито да се смяташ за Христов ученик. Защото Той вдигна летвата на взискателността, като предложи за всеки от нас Своята душа, дори целия Си живот.

Старай се смиреномъдрието да стане за теб закон.

- Замисли се малко... Наистина ли не може да се разбере как така има горди с ума си? Добре го е казал един свят доктор на Църквата: „Отвратително нарушение на порядъка е човекът, който е видял Бог, приел образ на дете, да продължава със своите напъни да изглежда велик на земята“.

Когато си заедно с някого – който и да е той, намери начин (без да вършиш странни неща) да го заразиш с твоята радост, че си Божие дете и че живееш като Божие дете.

Велика и красива е мисията, която ни е поверил Божественият учител – да служим. И естествено благият характер – голямо постижение! – е напълно съвместим с любовта към свободата, с която трябва да пропита дейността на християните.

Към никого не бива да се отнасяш немилосърдно. А ако ти се струва, че някой не заслужава да проявиш милост, размисли, че и ти не заслужаваш нищо.

- С нищо не си заслужил нито да бъдеш създаден, нито да бъдеш християнин, нито да бъдеш Божие дете, нито да имаш семейство...

Не пренебрегвай практиката на братското правене на забележка – ясно доказателство за свръхестествената добродетел на обичта. Трудно е! По-удобно е да се въздържиш. Да, по-удобно е, но не това е свръхестественото ни призвание...

- За тези пропуски ще отговаряш пред Бог.

Когато трябва да направиш братска забележка, нека това бъде извършено тактично и с любов – и в начина на изразяване, и в използваните думи. Имай предвид, че в този момент ти си инструмент на Бог.

Ако умеете да обичате другите и да разпространявате любов – нежната и деликатна Христова любов, то всички ще се подкрепяте едни други. И този, който е застрашен да падне, ще бъде подкрепен - и увлечен – от тази братска сила, да съхрани своята вярност на Бог.

Развивай своя дух на умъртвяване в дребните прояви на братолюбие, стремейки се да покажеш на всички колко е привлекателен пътят на светостта, вървян насред света. Понякога една усмивка може да бъде най-добрият израз на покаятелния дух.

Научи се всеки ден да служиш дискретно и с радост на другите и да правиш живота им по-приятен, като преглъщаш великодушно неудобствата, които това ти причинява.

- В този начин на действие се изразява истинската любов на Исус Христос

Старай се, където и да се намираш, да разпръскваш около себе си „добро настроение“ – да цари тази радост, която е плод на вътрешния живот.

Заслужава внимание упражняването на едно много интересно умъртвяване – разговорите ти да не се въртят единствено около теб самия.

Ето един добър похват за изпит на съвестта:

- Днес приех ли аз като някакъв начин за получаване на изкупление неприятностите, дошли от Божията река? Или тези, причинени от поведението на моите приятели? Или пък произлезлите от моето нищожество?

- Съумях ли да поднеса на Господ в качеството на изкупление болката, която изпитвам, че толкова пъти съм Го обиждал? Поднесох ли Му позора от моя вътрешен срам и унижение, като си давам сметка колко бавно напредвам по пътя на добродетелите?

Обичайни и привични умъртвявания – да! Но не изпадай в рутина.

- Не е нужно те да бъдат едни и същи. Постоянно, обичайно и привично трябва да бъде желанието за умъртвяване, а не привикването към даден начин.

Ти искаш да следваш стъпките на Христос, да се облечеш в Неговите одеяния, да се отъждествиш с Исус. Тогава нека вярата ти бъде действена и самопожертвователна, да се проявява в дела на служение и да изхвърля всичко, което пречи.

Светостта притежава подвижността на мускулите. Този, който иска да бъде свят, умее така да се разгърне, че докато върши нещо, което го умъртвява, той пропуска – ако това не представлява обида за Бог – друго, което също би послужило за умъртвяване, и благодари на Господ за това удобство. Ако ние, християните, действахме по друг начин, имаше опасност да изгубим своята гъвкавост и жизненост и да заприличаме на парцалени кукли.

- Светостта не е корава като картон. Тя умее да се усмихва, да отстъпва, да се надява... Тя е живот – духовният живот.

Не ме изоставяй, майкоБожия! Стори да търся твоя Син. Стори да срещна твоя Син. Стори да заобичам твоя Син с цялото ми същество! Спомни си за мен, Света Богородице, спомни си за мен!