От автора

Една майка с огромна любов – като всички майки –наричаше детенцето си свой принц, свой цар, свое съкровище, свое слънчице. Тогава помислих за теб, приятелю. И разбрах – че кой баща не носи дълбоко в себе си нещо майчинско? – че не беше преувеличение казаното от тази майка: та ти си повече от съкровище, по-скъп си от слънцето, ти струваш всичката Христова кръв! Че как да не взема душата ти – от чисто злато – и да не я сложа на наковалнята, и да не я обработя с огън и чук, за да направя от това самородно злато едно чудно бижу, което да поднеса на моя Бог, на твоя Бог?