Смирение и радост

Освободи ме от всичко лошо и лукаво в човека.²⁷ Отново текстът от литургията ни говори за истинското богоуподобяване – посочва ни лошото тесто, от което сме направени, и всички злостни склонности; а после умолява: „Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята свята планина”²⁸. Не се притеснявам да ви призная, че се развълнувах, докато четях тези думи от четивата по време на литургия.

Какво трябва да правим, та да придобием това добро богоуподобавяне? В Евангелието четем, че Исус „по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият”²⁹. Той, Който само с един акт на волята Си можеше да унищожи Своите врагове, използваше човешките средства. Той, Който е Бог и само да решеше, щеше да промени обстоятелствата, ни остави един прекрасен пример – не отиде в Юдея. „Рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш”.³⁰ Те искаха да направи нещо извънредно. Забелязвате ли? Давате ли си сметка, че това е един урок върху „истинското богоуподобяване“ и върху „мнимото“?

Истинско богоуподобяване: „Ще се уповават на Тебе – се пее при принасянето на даровете – ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи”³¹. И радостта изпълва този глинен съд, скрепен със скоби, защото Ти не си забравил молитвата на бедните³², на смирените.