Публикувана през 1977 г., е първата посмъртна творба на свети Хосемария. Съдържа 18 проповеди. Целта й е да се помогне на човек да заживее в приятелство с един „Бог, Който е близо до читателя“, като отправна точка са поредица от човешки и свръхестествени добродетели. 

В тези проповеди авторът използва християнските добродетели като водеща нишка в своя разговор – като дете с баща – с Бог. Във въведението на книгата блаженият Алваро дел Портильо уточнява, че тези проповеди „съдържат едно живяно учение, в което задълбочеността на богослова притежава евангелската яснота на добрия духовен пастир“. „В този втори том с проповеди – продължава блаженият Алваро дел Портильо – сме включили някои текстове, издадени докато монс. Ескрива де Балагер беше още край нас тук, на земята, както и други от многото, които беше оставил да се публикуват по-нататък, понеже работеше постоянно, но без да бърза“. „Тези 18 проповеди рисуват панорамата на основните човешки и християнски добродетели за този, който иска да следва отблизо стъпките на Божествения учителя. /…/ При монс. Ескрива де Балагер думите прерастват в разговор с Бог – в молитва – но не престават да бъдат проникновена беседа, съзвучна с тревогите и надеждите на хората, които го слушат. Така тези проповеди са един катехизис на християнското учение и живот, където говорейки за Бог, едновременно се говори с Бог. Може би в това е тайната на тяхната голяма комуникативна сила, защото винаги говори за Любовта – едно без отдих и без почивка вглеждане в Бог“. „Редом с непринудеността в проповедите му се откроява като контрапункт една ревностна, безгранична любов. Пътят към светостта, който ни предлага монс. Ескрива де Балагер, е пропит от дълбоко уважение към свободата. Основателят на Опус Деи харесваше много думите на свети Августин, с които епископът на Хипон твърди, че Бог „сметна, че Неговите слуги ще служат по-добре, ако Му служат доброволно“.