Може да се каже, че нашият Господ, изпълнявайки мисията, получена от Отец, живее ден за ден – както съветва в едно от най-вълнуващите послания, излези от устата Му: „Не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете; душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото. Погледнете враните, че не сеят; нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, а Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!… Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!”¹³

Ако живеехме с повече упование в Божието провидение, уверени – с праволинейна вяра – в тази всекидневна закрила, която никога не ни липсва, колко притеснения и безпокойства бихме си спестили. Биха изчезнали толкова тревоги, които по думите на Исус „всичко това търсят езичниците на света”¹⁴, хората, които не са възприемчиви към свръхестественото. Бих искал да ви посъветвам като приятел, като свещеник, като баща – при всички обстоятелства си припомняйте, че ние по Божия милост сме деца на този наш всемогъщ Отец, Който е на небесата и едновременно в дълбините на сърцето; бих искал да вдълбая в умовете ви, че имаме всички основания да стъпваме с оптимизъм по тази земя с душа, скъсала с нещата, които ни се струват крайно необходими, тъй като „вашият Отец знае, че вие имате нужда от това”¹⁵, и ще ви го осигури. Повярвайте ми, само така ще се държим като господари на Творението¹⁶ и ще избегнем тъжното робство, в което попадат мнозина, защото забравят своето положение на Божи синове и насочват всичките си стремежи към следващия ден или към едно по-нататък, което може би няма и да видят.