Списък на параграфи

С Божията благодат ти ще се захванеш и ще постигнеш невъзможното... защото възможното всеки го може.

Забрави за човешката предвидливост, която те прави толкова предпазлив, т.е. – да ме простиш – толкова страхлив.

- Нека не бъдем тесногръди хора , недорасли мъже и жени, хора, които не виждат по-далече от носа си, които нямат свръхестествени хоризонти!... Нима работим в света за себе си? Не!

Тогава нека кажем без страх: Исусе на душата ми, работим за Теб... нима ще ни лишиш от средства за съществуване? Ти добре знаеш колко сме клети; въпреки това аз не бих се държал така със слуга, който ми служи...

Затова се надяваме, направо сме сигурни, че ще ни дадеш необходимото, за да Ти служим.

Решението е да обичаш. Свети Йоан апостол е написал думи, които направо ме пронизват: “qui autem timet, non est perfectus in caritate“. Аз ги превеждам почти дословно: този, който се страхува, не умее да обича („Който се бои, не е съвършен в любовта“, 1 Йоан. 4, 18)..

- Следователно ти – който обичаш и умееш да обичаш – не бива от нищо да се боиш! Давай напред!

Исус умря. Той е труп. Светите жени на се надяваха на нищо. Бяха видели как Го бяха измъчвали и как Го бяха разпънали. Пред очите им още беше насилието и Неговите страдания!

Знаеха също, че стража пази мястото, че гробът е затворен с камък – кой ще го отвали? – се питаха жените, защото беше грамаден. Обаче... въпреки всичко те бързаха, за да бъдат до Него.

Дай си сметка: трудностите – големи и малки – човек ги вижда веднага... Обаче има ли любов, тези трудности не се забелязват, а се действа смело, решително, дръзко. Няма ли да си признаеш, че се чувстваш засрамен, като гледаш устрема, безстрашието и геройската постъпка на тези жени?

Развий твоите благородни човешки качества. Те могат да бъдат основата на твоето освещаване. Същевременно помни – както съм ти го казвал и друг път, че в служба на Бог си длъжен да жертваш всичко, дори „какво ще кажат хората“ или сриването на твоята репутация, ако това се налага.

С чувство на дълбоко смирение и укрепени с името на нашия Бог, а не „Едни – с колесници, други – с коне“ – както казва псалмистът (Пс. 19/20, 8), сме длъжни да се стремим - без да се съобразяваме с човешките условности – да не остане сфера в обществото, където да не е е прозвучало името Христово.

Защитавай твърдо и с любов истината, когато се отнася до въпроси, свързани с Бог. Практикувай святото безсрамие да разобличаваш грешките, които понякога са жалки подмятания, а друг път - злобни разсъждения или даже нагло невежество. Обикновено става дума за проява на безсилие у хора, които не могат да понесат, че Божието слово е толкова плодотворно.