Списък на параграфи

Много добре те разбрах, когато завърши с думите: честно казано, не ставам и за магаре.... за магарето, което беше възседнал Исус при влизането си в Йерусалим. Постепенно ставам част от купчина мръсни парцали, до която няма да се доближи и най-пропадналият клошар.

Аз ти отговорих: въпреки това Господ те е избрал и иска да бъдеш Негов инструмент. А обстоятелството, че се виждаш толкова нищожен – което е факт – трябва да се превърне в още една причина да благодариш на Бог, че те е призовал.

Хората, когато искат да свършат някаква работа, се стараят да използват подходящите средства.

Ако аз бях живял преди векове, щях да употребявам за писане паче перо; днес използвам автоматична писалка.

Обратно, когато Бог иска да доведе до край някое дело, избира несъразмерни средства, за да проличи – колко пъти съм ти го казвал! – че това е Негово дело.

Затова ти и аз – познаващи добре огромного бреме на нашата нищета, трябва да кажем на Господ: ако и да съм клетник, все още си давам сметка, че съм божествен инструмент в Твоите ръце.

Бог има по отношение на нас, Неговите деца, едно особено право: правото да иска да откликваме на Неговата любов въпреки нашите лични грешки. – Това убеждение ни налага една неотменима отговорност и същевременно ни дава една твърда увереност: ние сме инструменти в Божите ръце, на които Той всекидневно разчита и следователно всеки ден трябва да се стараем да Му служим с пълни сили.

Господ очаква инструментите да правят всичко възможно, за да бъдат добре подготвени. И ти си длъжен да се стараеш никога да не губиш твоята готовност.

Да имаш силата да правиш чудеса! Колко ли мъртви и дори разложени души ти би възкресил, ако позволиш на Христос да действа в теб.

В онова време –разказват Евангелията – при минаването на Господ болните Го търсеха и Го викаха. И днес Христос върви до теб в твоя християнски живот и ако ти крачиш до Него, мнозина ще Го познаят, ще Го призоват, ще Го помолят за помощ и очите им ще се отворят за чудните лъчи на благодатта.

Ти се инатиш нещата да стават по твоему и трудът ти не дава резултат.

Покори се, бъди послушен. Както е необходимо всяко колелце на машината да бъде поставено на мястото му (в противен случай тя или ще спре, или частите й ще се изкривят, или в най-добрия случай няма да дава продукция или тя ще бъде некачествена), така също еднн мъж или жена, измъкнати от тяхното поле на действие, по-скоро ще станат пречка за апостолското служение отколкото негов инструмент.

Апостолът няма друга цел освен да бъде готов Господ да действа чрез него.

И първите дванадесет апостоли бяха чужденци в земите, които евангелизираха. И се сблъскваха с хора, които градяха живота си на основи, изцяло противоположни на учението на Христос.

- Но забележи! Те не се притесняваха от тези неблагоприятни обстоятелства, понеже знаеха, че на тях е поверено божественото послание за Изкуплението. И апостолът възклицава: „горщо ми, ако не баговествувам!“ (1 Кор. 9, 16).

Никога не можем да си припишем властта на Исус, който минава до нас. Господ минава и преобразява душите – когато заедно се приближим до Него с едно само сърце, с едно само чувство, с едничкото желание да бъдем добри християни. Обаче действа Той, не ти или аз. Христос е, Който минава до нас!

- И не само минава, а и остава в нашите сърца – в твоето и в моето! И в нашите дарохранителници.

- Исус е, Който минава, и Исус е, Който остава. И пребивава в теб, във всеки от вас и в мен.

Ти ми довери, че в молитвата си разтваряш сърце за Господ със следните думи: „Мисля за моята нищета, която сякаш расте, въпреки Твоите благодати – сигурно понеже не съм способен да им откликвам. Наясно съм, че нямам никаква подготовка за начинанието, към което ме призоваваш. А когато гледам по вестниците колко много хора с авторитет, с талант и с пари говорят, пишат и работят в защита на Твоето царство… аз се виждам толкова безличен, толкова невеж и толкова беден, с една дума голкова нищожен…, че щях да потъна от смущение и срам, ако не знаех, че Ти ме обичаш такъв, какъвто съм. О, Исусе! От друга страна, Ти много добре знаеш как с огромна радост сложих моите амбиции в краката Ти… Само Вяра и Любов, да обичам, да вярвам, да страдам. В това искам да стана богат и мъдър, ала не по-богат и по-мъдър от онова, което Ти в Твоето безгранично милосърдие си предвидил за мен. Защото съм длъжен да отдам всичкия си авторитет и чест за изпълнение на Твоята справедлива и възлюбена воля“.

- А аз те посъветвах: не оставай единствено с добрите си желания.

Бог има нужда от надеждни и несломими мъже и жени, на които да може да се опре.

Кажи Му спокойно: Добри ми Исусе, щом съм длъжен да стана апостол – апостол на други апостоли, е необходимо да ме направиш много смирен.

Да се опозная: да се опозная и да Те опозная.

- Така никога няма да изпускам от поглед моята нищожност.