Списък на параграфи

Това, че Бог те е избрал, означава – и изисква! – твоята лична святост.

Ако отговориш на повика, който ти е отправил Господ, твоят живот – твоят нищожен живот! – ще остави в историята на човечеството една дълбока и широка бразда, една лъчезарна и плодотворна, вечна и божествена бразда.

Всеки ден мисли за дълга си да бъдеш свят. Да си свят, не значи да вървиш невероятни дела. А да водиш постоянна вътрешна борба и да изпълняваш геройски и докрай този свой дълг.

Светостта не се намира във велики дела. Тя се заключава в борбата да не угасне пламъкът в полето на свръхестественото, да се оставиш да изгориш целия в служба на Бог там, където Той те призове - независимо дали е на първия или на последния ред.

Господ не се е ограничил да ни заяви само на думи, че ни обича. Той ни го показва на дело с целия Си живот. Ами ти?

Ако обичаш Господ, няма как да не усетиш благословения товар на душите, които трябва да заведеш при Бог.

За този, който иска да живее с Любов (с главна буква), следването на някакъв среден път не е достатъчно; то е вид свидливост, едно жалко сметкаджийство.

Ето рецептата за твоя християнски път: молитва, умъртвление, неуморна работа и всичко това – направено с любов.

Боже мой, научи ме да обичцам! – Боже мой, научи ме да се моля!

Ние сме длъжни да се молим със смирение, с настоятелна молитва, с достойно поведение и с чисти нрави Бог да ни даде вярата, надеждата и любовта.

Ти ми каза, че не знаеш как да ми се отплатиш за святото усърдие, обзело душата ти.

- Побързах да ти отговоря, че аз не предизвиквам никакъв трепет; той ти е даден от Свети Дух.

- Обичай Го, общувай с Него! Така постепенно любовта ти към Него ще се усъвършенствува успоредно с благодарността, че именно Той се е установил в твоята душа, за да имаш богат вътрешен живот.

Бори се, та Святата жертва на олтара да стане център и корен на твоя вътрешен живот и така целият ти ден да се превърне в богослужение – продължение на литургията, на която си присъствал, и подготовка за следващата, което да се изразява в пламенни молитви, в съзерцание на Евхаристията, в приношение на Бог на твоята професионална работа и на твоя семеен живот...

Господ ясно ти е показал твоя път като християнин посред света. Обаче ти твърдиш, че много пъти със завист си оценявал – но си признаваш, че всъщност това е било някакво желание за спокойствие – щастието да бъдеш съвсем непознат, да работиш някъде далече, без никой да те знае... Само Бог и ти!

- И сега освен идеята да идеш мисионер в Япония се замисляш дали да не поемеш по пътя на скрития, богуотдаден живот... Обаче ако се опитваш, бягайки от други естествени и святи задължения, да се „скриеш“ в някоя монашеска общност, без това да ти е призванието – няма да си щастлив. И няма да намериш покой, понеже си изпълнил не Божията, а своята воля.

- Твоето „призвание“ в такъв случай ще получи друго название: отстъпничество – резултат не от божествено вдъхновение, а от обикновен човешки страх пред предстоящата борба. А така не бива!

Непорочният живот, святата чистота се сблъскват с едно предизвикателство, което стои пред всички нас – опасността от обуржоазяване в духовния и в професионалния ни живот; подобна опасност стои и пред призваните от Бог към семеен живот – да се държат като стари ергени, да се превърнат в егоисти, в хора, неспособни да обичат.

- Бори се с всички сили да изкорениш тази опасност, без да допускаш никакви компромиси.

За да победиш чувствеността – тъй като винаги ще мъкнем на гръб това бреме на нашето тяло – трябва всеки ден да не се скъпиш да намираш време, за да упражняваш малки, а понякога и големи умъртвления на плътта. И винаги да се чувстваш в присъствието на Бог, Който непрестанно те наблюдава.

Твоята непорочност не бива да се ограничава единствено до избягване на падението, на възможността за падение... Тя по никакъв начин не може да се изразява в студено и пресметливо отхвърляне.

- Не си ли даваш сметка, че непорочността е добродетел и като такава трябва да расте и да се усъвършенства?

- Следователно не е достатъчно само да се въздържаш – съобразно твоето социално състояние. А трябва да си непорочен, упражнявайки героично в най-тежки условия тази добродетел.

Христовото благоухание е и благоухание от нашия чист живот, от нашата непорочност – повтарям: всеки според своето социално състояние. Идва от една свята целомъдреност, от едно радостно решение – твърдо и едновременно с това крехко, което отхвърля дори употребата на неподходящи думи, защото те няма да се харесат на Бог.

Научи се да благодариш предварително на ангелите пазители... Така те ще се чувстват повече задължеии към теб.

Всеки християнин би трябвало да може да бъде назован „Богоносец“ – както са ги наричали през първите векове на християнството.

- Постъпвай така, че да можеш с пълно право да заслужищ това чудесно определение.

Помисли си какво би станало, ако християните не бихме желали да живеем християнски... И поправи поведението си!

Научи се да откриваш Господ зад всяко събитие, зад всяко обстоятелство. Така ще съумееш да извлечеш от всичко случващо се повече знаци на Божията любов и повече желание да й отговориш. Защото Той ни очаква по всяко време и ни предлага възможността винаги да можем да осъществяваме своето решение: ще Ти служа!

Подновявай всеки ден плодотворния стремеж да се смалиш, да се жертваш, да забравиш за себе си и да заживееш нов живот, заменяйки своето явно нищожество със скритото и вечно Божие величие.

Господи, стори да бъда толкова Твой, че дори най-светите чувства да проникват в сърцето ми само чрез Твоето наранено сърце.

Старай се да бъдеш внимателен, придържай се към добрия тон. Не бъди груб!

- Бъди винаги внимателен, което не значи да си притворен.

Стани светец! Божието чедо трябва да бъде свръхдобродетелно, ако изобщо може да има нещо свръх добродетелите... Понеже другите хора ще се вглеждат в него – като в огледало, и само ако се изпъват на пръсти, нависоко, те ще могат да достигнат средно равнище..

Няма защо да се срамуваш, че ще откриеш в сърцето си склонност към злото, която ще те съпровожда през целия живот, тъй като никой не е освободен от това бреме.

- Няма защо да се срамуваш, защото Господ, Който е всемогъщ и милостив, ни е дал подходящите средства, за да превъзмогнем тази склонност: тайнствата, благочестивия живот и осветяването в работата.

- Постоянствай и в трите, подготвен да започваш отново и отново – без да падаш духом.

Господи, избави ме от мен самия!

Апостолът, който няма редовен и методичен молитвен живот, неминуемо ще стане равнодушен... И вече няма да бъде апостол.

Господи, нека отсега нататък бъда друг – да не бъда повече „аз“, а „онзи“ човек, какъвто Ти искаш да бъда.

- Нека никога да не казвам „Не“ на Твоите молби. Научи ме да се моля. Научи ме да страдам. Нека да не ме е грижа за нищо друго, освен за Твоята слава. Нека постоянно да усещам Твоето присъствие.

- Научи ме да обичам Бог Отец. Научи ме да се стремя към Теб, Исусе мой, към едно безкрайно общение. И нека Свети Дух да ме възпламенява.

Господ ти каза: „Ти си мой“ (Пс. 2:7).

- Помисли си само! Бог, Който е самата красота и самата мъдрост, Който е самото величие и самата доброта, ти казва, на теб, че си Негов!... А ти да не можеш да Му отговориш...

Не се учудвай, ако усещаш в живота си бремето, за което говори свети Павел „но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум“ (Рим. 7:23).

- В такива моменти си спомни, че принадлежиш на Христос и призови Божията майка, която е и твоя майка. Те няма да те изоставят.

Приемай съветите, които ти дават при духовните наставления, сякаш идват от самия Христос.

Помоли ме да ти дам съвет, за да побеждаваш в твоите всекидневни борби. Отвърнах ти: като си отваряш душата, на първо място казвай това, което не би искал да се знае за теб. Така дяволът ще бъде винаги победен.

- Разтвори душата си открай докрай, искрено и без притеснения, за да влезе в нея и да може да освети дори най-далечните кътчета слънцето на Божията любов!

В Евангелието от Лука (11:14) се говори за бяс, който е ням. Ако той се настани в душата ти, ще разруши всичко. Обаче ако го изхвърлиш веднага, всичко ще се нареди – ще вървиш щастлив и нещата ще потръгнат.

- Вземи твърдото решение да бъдеш „безумно“ искрен пред духовния си наставник, но придържайки се към добрия тон... Освен това не отлагай момента на тази искреност.

Харесвай и търси помощта на своя духовен наставник. Разкрий му сърцето си – цялото, дори ако е прогнило. Направи го откровено и с желание да бъдеш излекуван. Ако не го сториш, разложението няма да изчезне.

- Ако се обръщаш към някого само за да ти почисти повърхностно раната, значи си страхливец, тъй като всъщност ще скриеш истината в ущърб на самия ебе си.

Никога не се бой да казваш истината, ала без да забравяш, че понякога е добре тя да се премълчи – от любов към ближния. Но никога не я премълчавай от леност, страх или нежелание да си развалиш спокойствието.

Ако умеете да обичате другите и да разпространявате любов – нежната и деликатна Христова любов, то всички ще се подкрепяте едни други. И този, който е застрашен да падне, ще бъде подкрепен - и увлечен – от тази братска сила, да съхрани своята вярност на Бог.

Развивай своя дух на умъртвяване в дребните прояви на братолюбие, стремейки се да покажеш на всички колко е привлекателен пътят на светостта, вървян насред света. Понякога една усмивка може да бъде най-добрият израз на покаятелния дух.

Научи се всеки ден да служиш дискретно и с радост на другите и да правиш живота им по-приятен, като преглъщаш великодушно неудобствата, които това ти причинява.

- В този начин на действие се изразява истинската любов на Исус Христос

Старай се, където и да се намираш, да разпръскваш около себе си „добро настроение“ – да цари тази радост, която е плод на вътрешния живот.

Заслужава внимание упражняването на едно много интересно умъртвяване – разговорите ти да не се въртят единствено около теб самия.

Ето един добър похват за изпит на съвестта:

- Днес приех ли аз като някакъв начин за получаване на изкупление неприятностите, дошли от Божията река? Или тези, причинени от поведението на моите приятели? Или пък произлезлите от моето нищожество?

- Съумях ли да поднеса на Господ в качеството на изкупление болката, която изпитвам, че толкова пъти съм Го обиждал? Поднесох ли Му позора от моя вътрешен срам и унижение, като си давам сметка колко бавно напредвам по пътя на добродетелите?

Обичайни и привични умъртвявания – да! Но не изпадай в рутина.

- Не е нужно те да бъдат едни и същи. Постоянно, обичайно и привично трябва да бъде желанието за умъртвяване, а не привикването към даден начин.

Ти искаш да следваш стъпките на Христос, да се облечеш в Неговите одеяния, да се отъждествиш с Исус. Тогава нека вярата ти бъде действена и самопожертвователна, да се проявява в дела на служение и да изхвърля всичко, което пречи.

Светостта притежава подвижността на мускулите. Този, който иска да бъде свят, умее така да се разгърне, че докато върши нещо, което го умъртвява, той пропуска – ако това не представлява обида за Бог – друго, което също би послужило за умъртвяване, и благодари на Господ за това удобство. Ако ние, християните, действахме по друг начин, имаше опасност да изгубим своята гъвкавост и жизненост и да заприличаме на парцалени кукли.

- Светостта не е корава като картон. Тя умее да се усмихва, да отстъпва, да се надява... Тя е живот – духовният живот.

Не ме изоставяй, майкоБожия! Стори да търся твоя Син. Стори да срещна твоя Син. Стори да заобичам твоя Син с цялото ми същество! Спомни си за мен, Света Богородице, спомни си за мен!

Когато погледът ни се замъгли, когато престанем да виждаме ясно, трябва да потърсим светлината. А Исус Христос ни каза, че Той е Светлината на света и е дошъл да изцелява болните.

- Затова нека твоите недъзи и твоите падения – щом Господ ги е допуснал - да не те отдалечават от Христос. А обратното – да те доближават до Него!

Заради моята немощ се оплаках на един приятел, че Исус сякаш ме подминава и ме оставя сам.

- Обаче веднага си възразих с болка и пълен с упование: не е така, моя Любов! Аз съм този, който Те е подминал и се е отдалечил от Теб. Повече няма да правя така!

Колко долно е моето поведение и колко е вероломно спрямо благодатта!

- Майко Божия, прибежище на грешниците, моли се за мен, та никога повече да не препятствам делото на Бог в моята душа.

Толкова години да си толкова близо до Христос и... да си толкова грешен!

- Нима тази дълга твоя близост с Исус не те кара да избухнеш в ридания?

Не ми липсва истинската радост, дори напротив... Обаче - изправен пред съзнаването на собствената си нищета – е съвсем логично да възкликна заедно със свети Павел: „Нещастен аз човек!“ (Рим. 7, 24).

- В такива моменти нараства горещото желание да изтръгнеш из корен препятствията, които издига твоето собствено Аз.

Не се плаши, нито се обезсърчавай, когато откриеш, че имаш опущения...и то какви опущения!

- Бори се, за да ги премахнеш. И докато се бориш, се замисли, че е хубаво, дето си даваш сметка за всички тези твои слабости. В противен случай ти би бил един горделивец, а горделивостта отдалечава от Бог.

Колко удивителна е добротата на Бог: Христос иска да живее в теб... . а дори ти забелязваш колко угнетяващо е бремето на твоята нищета, на клетата ти плът, на твоята мерзост, на тази нещастна пръст...

- Да, но и в такъв момент си припомни Божието послание: Исус Христос, Който е Бог и Човек, ме разбира и се грижи за мен, понеже е мой Брат и мой Приятел.

Ти живееш доволен, дори щастлив, макар от време на време да забелязваш одрасквания от ноктите на тъгата и дори често усещаш у себе си някаква горчивина.

- Тази радост и тази тревожност могат да съществуват съвместно – всяка в „своя“ човек. Първата – в новия, другата – във вехтия човек.

Смирението се ражда като плод на познанието – от познаването на Бот и от познаването на самия себе си.

Господи, моля Те за едни дар – за дара на Любовта. За една Любов, която да ме пречисти... И за още един Те моля – за самопознание, та да се изпълня със смирение.

Светци са тези, които се борят през целия си живог, тези, които съумяват да се изправят всеки път, след като се препънат или след като паднат, за да продължат мъжествено по своя път със смирение, с любов и с надежда.

Ако твоите грешки те правят по-смирен, ако те подтикват по-настойчиво да търсиш подкрепа от Божията ръка, значи те за теб са път към светостта. „Щастлива вина“ – пее Църквата.

Молитвата – дори моята – е всемогъща.

Смирението упътва всяка душа да не се обезсърчава от собствените простъпки.

- А истинското смирение води към... искането на прошка!

Призови Господ и Го помоли за особен покаятелен дух, с който всеки ден да можеш да побеждаваш, и после мълчаливо и самоотвержено Му поднасяй постоянните победи.

Щом усетиш плътта ти да слабее, казвай в личната си молитва: Господи, прикови на кръста това клето тяло, което се пречупва и бунтува.

Колко е прав свещеникът, който проповядваше така: „Исус ми прости цяла грамада грехове – какво великодушие! – въпреки моята неблагодарност. И ако на Мария Магдалена й бяха опростени много грехове, понеже много обичаше, то представяте ли си колко голям дълг за обич ме чака мен, на когото бяха опростени още повече!“

Исусе, Твой съм до полуда и до геройство! С помощта на Твоята благодат, Господи, дори ако трябва да умра за Теб, вече няма да Те изоставя.

Лазар възкръсна, понеже чу гласа на Бот; и след като го чу, веднага поиска да излезе от онова състояние. Ако не беше „поискал“ да излезе от него, той щеше отново да умре.

Имай един искрен стремеж: винаги вярвай в Бог; винаги се уповавай на Бог; винаги обичай Бог... И нека никога не ни напуска този стремеж, даже ако миришем като Лазар.

Радвай се на този мил парадокс в битието ти на християнин: самата наша окаяност ни кара да търсим убежище у Бог, да се съединим с Него; и вече с Него можем всичко.

Когато си паднал или си се прегърбил под бремето на твоите пороци, кажи с твърда надежда: Господи, виж, че съм болен; Господи, Ти, Който от любов си умрял за мен на кръста, ела ме изцери.

Чуй ме - довери Му се и упорито призовавай Неговото любящо сърце. Той ще те излекува – както направи с прокажените в Евангелието.

Изпълни се с упование в Бог и желанието ти никога да не се отделяш от Него да расте от ден на ден.

Неопетнена Дево, майко, не ме изоставяй! Виж как клетото ми сърце се облива в сълзи... Не искам да оскърбявам моя Бог!

- Вече съм наясно – и никога няма да го забравя - че не струвам нищо. Колко ми тежи моето безличие, моята самотност! Обаче... не съм сам. Ти, Сладка господарке, и Ти, Отче Боже, не ме оставяте.

Изправен пред бунта на моята плът и пред дяволските съждения срещу моята вяра, заявявам, че обичам Исус и вярвам, че Обичам и Вярвам.

Следвай съвета на свети Павел: „настъпил (е) часът да се събудим вече от сън“ (Рим. 13, 11) – време е за работа! За работа вътре в нас – за да изграждаш душата си, и за работа извън нас – на мястото, където си – за да изграждаш Божието царство.

Ти съкрушен ми казваш: „Колко ниско съм паднал! Чувствам се толкова покварен и толкова похот се е натрупала у мен, сякаш никога нищо не съм правил, за да се доближа до Бог. В началото, в началото, о, Господи, винаги съм в началото! Обаче ще се постарая с цялата си душа занапред всеки ден да се усъвършенствам“.

- Нека Той благослови тези твои усилия.

Отче, ти си ми казвал: аз много съм се заблуждавал, много грешки съм правил...

- Да, знам – ти отговорих. Но Бог, нашият Отец, Който също го знае и го има предвид, те моли само да имаш смирението да го признаеш и да се бориш да се поправиш, за да Му служиш от ден на ден по-добре – с по-богат вътрешен живот, с постоянна молитва, с благочестие и използвайки подходящите средства, за да осветиш своята работа.

Дано придобиеш – нали го искаш – добродетелите на магарето! Смирено, усърдно и упорито в работата - дори инат!, вярно, надеждно на път и силно; а ако има и добър стопанин – благодарно и послушно.

Аз съм съгласен. Твоя основна грижа трябва да са „другите“. Но твоя първа грижа трябва да си ти самият – твоят духовен живот, защото иначе ти не би могъл да им служиш.

Колко ти е трудно да направиш жертвата, към която Свети Дух те насочва! Погледни внимателно разпятието... и ще заобичаш саможертвата.

Да се прикове към кръста! Този копнеж като нова искра отново и отново възникваше в разума, в сърцето и на устните на онази душа.

- Да бъдеш прикован на кръста? Колко е ужасно! – си казваше тя. И то при положение, че беше съвсем наясно с пътя: да се отречеш от себе си! И затова се молеше: Господи, помогни ми!

Когато се замислим за Голгота, където Исус умря, осъзнаването на нашите лични грехове трябва да ни причини болка, трябва да ни подтикне към едно по-зряло и по-твърдо решение да не Го оскърбяваме отново.

Всеки ден малко по малко – както се обработва дърво или камък – трябва да оглаждаме ръбовете и да премахваме недостатъците в личния ни живот с дух на разкаяние, с малки жертви от два вида: активни – към които самите ние се стремим и които като цветенца събираме през целия ден; и пасивни – които ни идват „отвън“ и ни е трудно да приемем. А по-късно Исус Христос ще додаде онова, което липсва.

- Какво поразително разпятие ще станеш, ако откликваш с готовност, с радост, докрай!

Господ с разтворени обятия те моли за една постоянна милостиня – за твоята любов.

Приближи се до Исус, Който умря за теб; приближи се до кръста, който се откроява на върха на Голгота...

Обаче се приближи чистосърдечно, с вътрешната вглъбеност, която е признак на християнска зрялост, та божествените и човешките събития от Страстната седимца да пронижат душата ти.

Длъжни сме да приемаме жертвите със същите чувства, с които Исус Христос посрещна Своите страдания.

Самопожертвователността е необходимо условие за всяко апостолско служение, както и за съвършеното му изпълнение.

Покаятелният дух проличава и намира приложение основно в множество дреболии – действия, откази, жертви, услуги – които правим всеки ден по нашия път, като ги превръщаме в дела на любов, на разкаяние и на умъртвление. И така в края на деня набираме букет – един прекрасен букет, който подаряваме на Бог!

Най-добрият пожертвователен дух се крие в упоритостта при довършването на започната работа – когато се върши с ентусиазъм и ни създава затруднения.

Представи за мнение на духовния си ръководител твоя план за умъртвления, та той да прецени всичко ли е с мярка.

- Дали е с мярка обаче невинаги значи те да се намалят, също така може да значи и да се увеличат – ако той го прецени за подходящо. При всички случаи приеми съвета му!

Светостта се постига с помощта на Свети Дух, който идва, за да се посели в душите ни чрез благодатта, която ни се дава в тайнствата и в една постоянна борба за аскетичен живот.

Сине мой, нека не си правим никакви илюзии: ти и аз – ще го повтарям неуморно – трябва непрекъснато да се борим, непрекъснато, цял живот. По този начин ще възлюбим мира и ще носим мир. И ще получим вечната награда на небесата.

Не е достатъчно само да говориш на Свети Дух Утешител. Слушай Го!

В твоята молитва отбележи, че годините на детството са ти открили убедително, че си Божие чедо и си се изпълнил със синовна обич към Отца; припомни си как чрез Дева Мария си се доближил до Исус, Когото обичаш горещо като приятел, като брат, като Негов възлюбен, какъвто си...

След като получи този съвет, ти разбра, че досега си знаел само, че Свети Дух обитава в душата ти, за да я освещава... но не си осъзнавал истината за Неговото присъствие. Беше необходимо това да ти се подшушне. Сега ти чувстваш Любовта вътре в себе си; искаш да разговаряш с нея, да Й бъдеш приятел, неин довереник...; да Я подпомагаш в работата да заглажда, да изкоренява, да възпламенява...

Аз не бих могъл да го направя! – си мислиш ти. – Послушай Го, настоях аз. Той ще ти даде сили, Той ще стори всичко, ако ти поискаш... А ти го искаш!

- Помоли Му се: Божествени Госте, Учител, Светлина, Водител и Любов, научи ме да Те приемам, да слушам Твоите уроци и да се възпламенявам, да Те следвам и да Те обичам.

За да се доближищ до Бог, за да се издигнеш до Бог, са ти нужни здравите и доблестни криле на молитвата и на изкуплението.

За да избегнеш еднообразието при молитвите на глас, помъчи се да ги казваш с любовта, с която говори влюбеният при първата среща... и сякаш това е последната ти възможност да се обърнеш към Господ.

Ако се гордееш, че си дете на Дева Мария, запитай се: Колко пъти на ден – от сутринта до вечерта, изразявам своето преклонеине пред Девата?

Имам две причини освен разни други – казваше един мой приятел – за да удовлетворявам моята Непорочна майка за нанесените й обиди всички съботи и в навечерията на нейните празници.

- Втората причина е, че в неделите и в празниците на Девата (които обичайно са местни народни празници) вместо хората да се отдадат на молитва, предпочитат да вършат публични прегрешения и скандални престъпления, с които оскърбяват нашия Исус. Това се вижда с просто око.

А първата: че ние, които искаме да бъдем добри Божи деца, не живеем – може би подбутвани от сатаната – с нужното благоговение дните, посветени на Господ и на Неговата майка.

- Сигурно си даваш сметка, че тези доводи важат за нещастие и днес и ние всички трябва да се включим за удовлетворяване на оскърбленията.

Винаги съм възприемал молитвата на християнина като любовен разговор с Исус, който не бива да бъде прекъсван дори в моментите, когато сме физически далеч от дарохранителницата. Понеже целият ни живот е съставен от любовни стихове, написани от човека и посветени на божественото... И понеже винаги можем да обичаме.

Толкова голяма е любовта на Бог към Своите създания и толкова силен трябва да бъде нашият отклик, че при отслужването на светата литургия времето би трябвало да спре да тече.

Пръчките, съединени с лозата, съзряват и дават плод.

- Какво сме длъжни да правим ти и аз? Да стоим плътно долепени посредством Хляба и Словото до Исус Христос, Който е нашата лоза... и да Му мълвим през целия ден любовни слова. Така правят влюбените.

Обичай силно Господ. Съхранявай и укрепвай в душата си потребността да Го обичаш. Обичай Бог точно сега, когато може би мнозина от тези, които Го държат в ръцете си, не Го обичат, не Го зачитат и Го оскърбяват.

Обръщай се с особено благоговение към Господ по време на светата литургия, а и през целия ден!

Молитвата е най-мощното оръжие на християнина. Молитвата ни прави плодотворни. Молитвата ни прави щастливи. Молитвата ни дава необходимите сили, за да изпълняваме Божите заповеди.

- Да! Целият ти живот може и следва да бъде една молитва!

Личната святост не е някакво отвлечено понятие, а конкретна човешка и божествена реалност, която непрекъснато се проявява във всекидневни дела на Любовта.

Длъжен си да живееш съвместно с твоите братя, хората, да ги разбираш, да им бъдеш като брат, или както казва испанският мистик (свети Хуан де ла Крус, познат у нас като свети Йоан Кръстни, 1542-1595): отдай любов там, където няма любов, и ще получиш любов.

Не сме добри братя на нашите братя, хората, ако не сме склонни да се придържаме към една последователна линия на поведение, независимо че околните могат да изтълкуват зле нашите действия и да реагират по неприятен начин.

Твоята любов и твоята служба на Църквата не могат да зависят от по-голямата или по-малката лична святост на нейните членове, макар и горещо да желаем християнското съвършенство да е у всички.

- Ти си длъжен да обичаш Невестата Христова - Църквата, твоята Майка, която е и винаги ще бъде чиста и непорочна.

Работата върху нашата лична святост се отразява в светостта на много други души и в тази на Божията църква.

Бъди сигурен! След като Бог те чува, те обича и ти обещава вечната слава, ти можеш – стига да го искаш – под покровителството на всемогъщата Му десница да бъдеш човек, пълен със сили и готов навсякъде да свидетелства за истинната Христова доктрина на любовта.

Господнята нива е плодородна и семената Му са добри. Затова когато в нашия свят се появят плевели, няма място за съмнения – хората, особено християните, не са действали подобаващо; те са заспали и са позволили в нивата да безчинства врагът.

- Не се жалвай, че земята е безплодна; по-добре виж ти какво правиш.

И ти ще се замислиш над този коментар, който ми причини силна болка: „Ясно забелязвам липсата на съпротива или нейната безрезултатност срещу безчестните закони, защото и отгоре, и отдолу, а и по средата има множество – ама голямо множество! - посредствени хора“.

Враговете на Бог и на Неговата църква, манипулирани от неизменната злоба на сатаната, постоянно се организират и действат.

С „образцово“ постоянство те правят школи, подготвят свои кадри, свои ръководители и агитатори и с прикрити – но ефикасни – действия разпространяват своите идеи и хвърлят в домовете и на работните места семена, които съсипват всяка религиозна идеология.

- Нима ние, християните, няма да направим нищо, служейки на нашия Бог и винаги въоръжени с истината?

Не бъркай спокойствието с ленивост, с бездействие, с отлагане на решенията или на изучаването на нещата.

Спокойствието е винаги съчетано с усърдие – една необходима добродетел при разглеждането и решаването в срок на належащите въпроси.

- Синко, къде е Христос, Когото хората търсят у теб? В твоята горделивост? В твоето желание да се налагаш на другите? В жалките недостатъци на характера ти, с които не мислиш да се справиш? В твърдоглавието ти?... Там ли е Христос?... Не, разбира се!

- Съгласен съм – ти трябва да си личност. Обаче твоята личност трябва да се старае да се уподоби на Христос!

Предлагам ти едно добро правило за поведение, та да следваш вярно духа на братска любов и на служение: когато теб вече те няма, да не се окажеш незаменим, а другите да могат да продължат успешно твоето дело чрез опита и знанията, които щедро си им предавал.

Върху теб пада отговорността – въпреки твоите пороци – за воденето на християнски живот и за постигането на святост при твоите ближни, за резултатната дейност на другите.

Ти не си някакво самотно въртящо се зъбно колелце. Ако спреш, помисли колко души би забавил по пътя и на колко би навредил!