Списък на параграфи

С Божията благодат ти ще се захванеш и ще постигнеш невъзможното... защото възможното всеки го може.

Отхвърли твоя песимизъм и не допускай песимисти до себе си. Необходимо е да служиш на Бог весело и безкористно.

Забрави за човешката предвидливост, която те прави толкова предпазлив, т.е. – да ме простиш – толкова страхлив.

- Нека не бъдем тесногръди хора , недорасли мъже и жени, хора, които не виждат по-далече от носа си, които нямат свръхестествени хоризонти!... Нима работим в света за себе си? Не!

Тогава нека кажем без страх: Исусе на душата ми, работим за Теб... нима ще ни лишиш от средства за съществуване? Ти добре знаеш колко сме клети; въпреки това аз не бих се държал така със слуга, който ми служи...

Затова се надяваме, направо сме сигурни, че ще ни дадеш необходимото, за да Ти служим.

Изповядване на вярата: Никой не може да се изправи срещу Него! Нито срещу вярващите в Него!

- Не го забравяй!

Не отпадай духом. Само напред! Върви напред с един инат, който е свещен и който при духовния живот се нарича постоянство.

Боже мой, Ти винаги идваш на помощ , когато наистина си ни нужен.

Не се развиваш лошо. Сега си по-просветлен, за да придобиеш представа за себе си. Избягвай и най-дребната проява на обезкуражаване!

По пътя на личното освещаване човек понякога може да остане с впечатлението, че върви назад, вместо да напредва, че става по-лош, вместо по-добър.

Обаче щом има вътрешна борба, тази песимистична мисъл е някаква измислица, една заблуда, която трябва да се отхвърли.

- Постоянствай несмутимо; бориш ли се упорито, значи напредваш по своя път и се освещаваш.

Духовната сухота не е признак на равнодушие. При равнодушния водата на благодатта не се поема, а се оттича... Докато наглед сухи земи само след няколко капки дъжд се отрупват – когато му дойде времето - с цветя и с вкусни плодове.

Затова – кога ли ще се убедим? – колко е важно да бъдем послушни всеки миг на Божите призиви, защото Бог очаква точно това от нас!

Проявявай свята хитрост: не чакай Господ да ти изпраща пречки по пътя към целта; изпревари Го, като се подготвиш да ги посрещнеш с доброволни изкупителни дела.

- Така няма да приемаш изпитанията с примирение – това е една изтъркана дума, а с Любов – една дума, която пребъдва вечно млада.

Днес за първи път имаш усещането, че нещата стават по-прости, че всичко ти се „опростява“; виждаш как най-сетне се решават затруднения, които дълго са те тормозели. И си даваш сметка, че колкото повече се оставяш в ръцете на твоя Бог Отец, толкова по-добро решение те ще намират.

Какво още чакаш, за да се държиш винаги – а това трябва да бъде целта на целия ти живот – като Божие дете?

Обърни се към Дева Мария – майка, дъщеря, невеста на Бог, наша майка – и я помоли да добие от Света Троица повече благодати за теб: благодатта на вярата, на надеждата, на любовта, на разкаянието, та когато ти се стори, че в живота ти започва силно да духа суховеят, който суши цветята на душата, твоите цветя да не увяхнат... нито тези на твоите братя.

Нима е възможно човек като теб, който е наясно, че не струва нищо – както ти самият казваш – да се осмелява да поставя пречки пред Божията благодат?

- А ти точно това правиш: с фалшивата си скромност, с твоята „обективност“, с твоя песимизъм.

Дай ми благодатта да загърбя всичко, свързано с моята личност. Аз не бива да се грижа за нищо друго освен за Твоята слава... накратко за Твоята любов. И да върша всичко от любов!

„Като чу (че се е родил Царят юдейски), цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него“ (Мт. 2, 2).

Това представлява всекидневният ни живот! То се случва и днес. Пред величието на Господ, Който се явява по хиляди начини, има хора – дори облечени във власт – които изпадат в смут. Защото изобщо не обичат Бог; защото не са хора, които да желаят наистина да се срещнат с Него; защото не искат да следват Неговите напътствия и така те самите стават пречки по Божия път.

- Бъди подготвен за това; продължавай да се трудиш и не се тревожи, търси Господ и се моли... И Той ще победи!

Ти не си сам. Нито ти, нито аз можем да се чувстваме сами. Особено ако се обръщаме към Исус през Дева Мария – тя е майка, която никога няма да ни изостави.

Когато ти се стори, че Господ те е изоставил, не се натъжавай. Потърси Го по-упорито! Той, Който е Любов, не те оставя да бъдеш сам.

- Дай си сметка, че Той „те оставя да бъдеш сам“ от любов: за да видиш ясно кое в твоя живот е Негово дело, и кое – твое.

Ти ми се оплакваше: „Като се гледам, виждам, че не само не мога да напредвам по пътя, но и не мога да се спася – горко на душата ми! – ако Божията благодат не стори някакво чудо. А съм изстинал и - което е още по-лошо – сякаш напълно безразличен към случващото се, подобно на зрител , който изобщо не се интересува какво става на сцената. Съвсем безплодни ли са подобни дни?

Независимо от всичко Дева Мария си е моя майка, а Исус – дали не прекалявам? – си е моят Исус! Пък има и свети души, които сега се молят за мен“.

- Продължавай да вървиш, стиснал здраво ръката на твоята майка Дева Мария, и се „осмели“ да кажеш на Исус, че е твой. Заради Своята доброта Той ще просветли душата ти.

Исусе, дай ми кръст, но не искам никакъв Киринеец. Впрочем не се изразих добре. Ще имам нужда от Твоята благодат, ог Твоята помощ – както при всичко друго. Бъди Ти моят Киринеец! Когато съм с Тебе, Боже мой, не ме плаши никакво изпитание.

- Ами ако кръстът ти бъде досадата, тъгата? Вече Ти казах, Господи; щом съм с Тебе, ще бъда с радост тъжен.

Ако не се отдалечавам от Теб, за мен няма да има мъка, която да е истинска мъка.

Исус не лишава никого от Своето слово; а то е слово, което лекува, което утешава, което просветлява.

- Нека ти и аз винаги да се сещаме за него, дори когато сме се уморили от бремето на работата или на разногласията.

Не очаквай да получаваш за своята работа ръкопляскания от хората.

- Дори нещо повече! Не очаквай винаги да си разбран от други хора и институции, които също работят за Христос.

- Работи само за Божията слава и обичай всички; не се притеснявай, че има някои, които няма да те разберат.

Ако срещаш стръмнини, препятствия, неразбиране, клопки, които Сатаната поставя, а Господ го позволява, не губи вяра. Проявявай вяра с делата, вяра с жертвите, вяра със смирението си.

Изправен пред привидната безплодност на твоята апостолска работа, те заливат първите вълни на обезсърчението, но твоята вяра твърдо ги отблъсква… Обаче осъзнаваш, че ти е необходима повече вяра, една смирена, жива и действена вяра.

- Ти, който желаеш оздравяването на душите, извикай като бащата на детето, обладано от дявола: „Вярвам,Господи! помогни на неверието ми“ (Мк. 9,24).

- Не се съмнявай! Чудото ще се повтори.

Истина е, че ти не влагаш нищо от себе си - всичко в душата ти го прави Бог.

- Обаче това не е така - що се отнася до твоя отговор.

Упражнявай се в добродетелта на надеждата, като се стараеш – заради Бог и независимо какво ти струва – да си вършиш добре работата с убеждението, че твоето усилие няма да е напразно пред Господ.

Щом във всекидневната ти борба се откроява постоянното ти желание да бъдеш угоден на Бог, колкото и малко обикновено да постигаш – бъди сигурен – то ще ти се зачете!

Замисли се и виж, че е вярно: колко е добър Господ, че ме е потърсил, че ми е дал да видя този свят път, по който да бъда полезен, да обичам всички създания и да им нося мир и радост!

Тази мисъл трябва после да се конкретизира в ясни намерения.

Наясно си, че няма да ти липсва Божията благодат, щом Той те е избрал от вечността. И след като е постъпил така с теб, ще ти предостави всички средства, за да Му бъдеш верен – като Негово дете.

- Така че върви уверено и действай като такова.

Моля Божията майка да ни погледне, да пожелае да ни се усмихне… и тя ще ни се усмихне.

А освен това на земята тя ще възнагради нашето великодушие в съотношение хиляда към едно – много я моля да е хиляда към едно!

Упражнявай едно радостно, нежно и твърдо, човешко и свръхестествено братолюбие; едно съпричастно братолюбие, което умее да посреща всички с постоянна искрена усмивка, което умее да разбира идеите и чувствата на другите.

- По този начин – нежно и твърдо, без да допускаш отстъпления нито в личното си поведение, нито в християнската доктрина, любовта на Христос - правилно живяна – ще ти додаде завоевателски дух: всеки ден у теб ще нараства страстта да работиш за душите.

Синко, казвам ти го съвсем честно: аз не си затварям очите за пречките, които ще срещнем, за да предадем нашата „лудост“ на други апостоли. Някои могат да изглеждаг непреодолими…, обаче „между планини текат (води)“ (Пс. 103/104, 10) - свръхестественият дух и поривът на нашето усърдие ще преминат планините и ще преодолеят всички препятствия.

„Боже мой, Боже мой! Всички са еднакво обичани от Теб, в Теб и с Теб, а сега всички са пръснати“ – се оплакваше ти, когато се видя отново сам и изчерпал своите човешки възможности.

- Но веднага Господ вдъхна в душата ти увереността, че Той ще реши нещата. И ти Му каза: Ти ще оправиш работите!

- В действителност Господ е подредил всичко отпреди – много по-добре, отколкото ти си го очаквал.

Справедливо е Отец и Син, и Свети Дух да коронясат Девата като Царица и Господарка на всичко сътворено.

- Възползвай се от тази власт! И със синовна дързост се присъедини към този празник на Небето. – Аз коронясвам Божията майка и моя майка с моята пречистена нищета, защото нямам нито скъпоценни камъни, нито добродетели.

- Действай и ти!