Списък на параграфи

Убеден съм, че Той е чул твоята смирена и гореща молба: О, Боже мой, не ме интересува какво ще кажат хората. Прости ми за моя недостоен живот и стори да стана светец! Дори да е единствено за Теб!

Когато забележиш, че Божията слава и благото на Църквата изискват да се обадиш, не мълчи.

- Замисли се: кой не би бил смел пред очите на Бог, когато вечността е пред него? Няма нищо за губене, а напротив, може само да се спечели. Така че... ти защо не се осмеляваш?

Не сме добри братя на нашите братя, хората, ако не сме склонни да се придържаме към една последователна линия на поведение, независимо че околните могат да изтълкуват зле нашите действия и да реагират по неприятен начин.

Развий твоите благородни човешки качества. Те могат да бъдат основата на твоето освещаване. Същевременно помни – както съм ти го казвал и друг път, че в служба на Бог си длъжен да жертваш всичко, дори „какво ще кажат хората“ или сриването на твоята репутация, ако това се налага.

С чувство на дълбоко смирение и укрепени с името на нашия Бог, а не „Едни – с колесници, други – с коне“ – както казва псалмистът (Пс. 19/20, 8), сме длъжни да се стремим - без да се съобразяваме с човешките условности – да не остане сфера в обществото, където да не е е прозвучало името Христово.

Бидейки обикновен гражданин и именно поради това твое положение на мирянин – точно като твоите колеги – ти си длъжен да притежаваш смелостта, немалка в някои случаи, да проявиш „видимо“ твоята вяра – хората да забележат добрите ти дела и какво те вдъхновява за тях.

Когато чуем обвинения, които смятаме за несправедливи, нека огледаме своето поведение в присъствието на Бог с радост и спокойствие, и да се поправим – ако към това ни приканва братолюбието, дори ако става дума за безвредни опущения.

- Нека се борим от ден на ден все по-решително да станем светци, пък хората да говорят каквото си искат, стига към приказките им да може да се приложи онова хубаво блаженство: „Блажени сте вие, когато… кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене“ (Мат. 5, 11).

Ние, които носим Христовата истина в сърцето си, сме длъжин да предадем тази истина в сърцето, в главата и в живота на другите. Обратното би било да не им нарушаваме спокойствието - една погрешна тактика.

Замисли се... При теб Христос поиска ли позволение, за да влезе в душата ти? – Не, Той те потърси, защото така пожела, обаче ти предостави свободата ти да решиш дали да Го следваш.