Списък на параграфи

Едно Божие дете не изпитва страх нито от живота, нито от смъртта, защото неговият духовен живот се основава върху разбирането , че е Божие чедо: Бог е мой Отец –разсъждава то – а Той е Творец на всички блага, Той е абсолютната Доброта.

- Обаче ти и аз наистина ли дейсваме като Божи деца?

Много се зарадвах, щом ми стана ясно, че си разбрал казаното от мен: ти и аз трябва да действаме, да живеем и да умрем като влюбени и само така „ще живеем“ вечно.

Господ винаги побеждава. Ако си Негов инсдтрумент – и ти ще побеждаваш, понеже ще воюваш в Божите битки.

Светостта се състои точно в това: да се бориш, за да си Му верен през целия си живот; и да приемаш с готовност Божията воля на смъртния си час.

Когато приемаш Господ в Евхаристията, благодари Му от все сърце за това Негово благоволение да бъде с теб.

- Не си ли се замислял, че е трябвало да минат цели векове, преди да дойде Месията? Докато патриарсите и пророците са се молели с целия народ на Израел: Господи, ела, земята е зажадняла за Теб!

- Дано бъде такава и твоята жажда за Любов!

И в днешно време - напук на хората, отхвърлящи Бог - земята е много близо до Небето

Ти ми писа: “Царството небесно прилича още на имане“ (Мт. 13, 44). Тези думи от Евангелието проникнаха в душата ми и пуснаха корени. А ги бях чел много пъги, без да успея да вникна в дълбокия им смисъл, без да усетя тяхната божествена сладост“.

Всичко, всичко трябва да продаде благоразумният човек, за да се сдобие с това съкровище – с безценния бисер на Славата!

Обърни се към Дева Мария и искрено й кажи: О, Царице моя! За да живея идеала, който Бог е вложил в сърцето ми, трябва да полетя... високо, много високо!

Не е достатъчно да се откъснеш с Божията помощ от земните неща, понеже знаеш, че те са прах. Дори от цялата вселена да направиш купчинка, за да стъпиш на нея и така да се приближиш повече до Небето – пак не стига!

Трябва да литнеш, без да докосваш нищо земно, следвайки единствено гласа и повея на Свети Дух. Обаче ти ми отговаряш: крилата ми са мръсни ! По тях от години са се трупали кални, лепкави пръски...

Отново те напътствам: обърни се към Девата. Пак й кажи: О, Царице, едвам смогвам да се отлепя от земята! Тя ме привлича като прокълнат магнит! – Света Богородице, ти можеш да сториш така, че душата ми да се понесе в окончателен и славен полет, чиято крайна цел е Божието сърце.

- Довери й се! Тя те чува.

Помисли само колко много Бог, нашият Господ, харесва тамяна, който се кади в Негова чест. Помисли също колко малко струват земните неща – едвам са започнали, а вече краят им се вижда...

Докато на Небето те очаква една огромна Любов – при нея няма изневери, няма заблуди. Там е всичката любов, цялата красота, цялото величие, всичкото знание...! И няма насита – твоята жажда ще бъде утолена, но ти пак ще търсиш извора.

Имай свръхестествен поглед към света! Бъди спокоен! Омиротворен! По този начин гледай на вещите, на хората и на събитияга – с очите на вечността.

При това положение каквато и стена да препречи пътя ти – дори ако от човешка гледна точка е непристъпна – тя изобщо няма да ти направи впечатление, ако наистина си вперил погледа си в Небето.

Ако се намираме до Христос и следваме стъпките Му, сме длъжни да възлюбим с цялото си сърце бедността, откъсването от земните блага и лишенията.

При духовния живот много пъти трябва да знаеш да губиш - според земните разбирания, за да спечелиш Небето. – Именно така винаги се печели!

Говорил съм ти, че дори хора, които не са кръстени, са ми казвали развълнувани: „Да, така е; аз разбирам, че святите души трябва да бъдат щастливи, понеже гледат на нещата с друг поглед - поглед, несмущаван от земните работи, а виждащ света с очите на вечността“.

Дано и ти да имаш такъв поглед! – добавих – та постоянно да действаш подобаващо спрямо специалното отношение на Света Троица към теб.

Уверявам те, че ако ние, Божите деца, го искаме, можем до голяма степен да допринесем за озаряване на човешкия живот и труд чрез Божието сияние – едно вечно сияние, което Господ е благоволил да вложи в нашите души.

- Но както учи свети Йоан: „Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал“ (1 Йн., 2, 6). Такива постъпки водят винаги към славата, преминавайки обаче винаги през саможертвата.

Какво разочарование очакваше хората, които забелязаха светлината от псевдоапостола и пожелаха да излязат от мрака и да се доближат до този светлик! Те се затичаха към него. И може би, бързайки по пътя, оставиха някъде късчета от кожата си... А някои в стремежа си към светлина дори се лишиха и от късчета от душата си... И накрая застанаха до псевдоапостола – а там намериха само студ и мрак. Студ и мрак, които ще изпълнят разбитите сърца на онези, които за известно време повярваха в идеала.

Лошо дело извърши псевдоапостолът: тези разочаровани хора, които отидоха да разменят своята същност за разгорена жарава, за един изумителен рубин на любовта, сега отново слизат на земята, откъдето дойдоха.... Слизат с едно изтинало сърце, със сърце, което вече не е сърце, а парче лед, обвито в мрак, който ще замъгли и мозъка.

Фалшиви апостоле на парадоксите, това е твое дело. При тебе Христос е на устните ти, но не и в делата ти; ти примамваш със светлина, която ти липсва на теб самия; у теб не гори огънят на любовта и се преструваш, че те е грижа за чуждите, а същевременно изоставяш своите. Ти си един лъжец, а лъжата е рожба на дявола... Следователно работаиш за дявола, объркваш последователите на Господ и макар тук често да побеждаваш, горко ти, когато настане денят и дойде нашата приятелка смъртта. Тогава ще видиш гнева на Съдията, Когото никога не можеш да заблудиш!... Пред лицето на Господ не вървят парадокси, никога никакви парадокси!

Ето най-верния път: чрез унижение – стигаме до Кръста; а от Кръста – поемаме с Христос към безсмъртната слава на Бог Отец.

С каква голяма радост ме изпълни апостолското послание от този ден! Свети Дух чрез свети Павел ни разкрива тайната на безсмъртието и на славата. Всички ние, хората, изпитваме страстното желание да бъдем вечни.

Желаем да продължават вечно миговете от нашия живот, които смятаме за щастливи. Желаем паметта за нас да живее вечно, покрита със слава. Желаем да обезсмъртим нашите идеали. И затова в моментите на привидно щастие – когато нещо прикрива нашата безпомощност, ние всички, напълно естествено, искаме и си пожелаваме те да траят вечно, во веки веков.

Обаче колко прозорлив е дяволът! Колко добре познава човешкото сърце! Ще бъдете като богове – каза на първите хора. Това беше една жестока лъжа. Свети Павел в своето послание до филипяни ни разкрива божествената тайна, за да постигнем безсмъртието и Славата: Исус се понизи и прие образ на раб... „Смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всички небесно, земно и подземно“ (Фил. 2, 8-10).

За да придружаваме Христос в Неговата слава, в Неговата окончателна победа, преди това е нужно да участваме в Неговата жертва, да се уподобим на Него – мъртъв на Голгота.

Не се разсейвай, не давай свобода на фантазията си. Живей вглъбен в себе си и така ще бъдеш по-близо до Бог.

Помогни ми няколко пъти да повторя в ухото на този, и на онзи.. и на всички: грешникът, който вярва, дори да е постигнал всички земни блаженства, при всички положения е нещастен и окаян.

Истина е, че причината, която трябва да кара всички, а нас ни задължава да се ненавижда грехът – дори простимият, е свръхестествена: Бог го мрази в цялата Си безкрайност с огромна, вечна и неотменна ненавист като едно зло, противно на безкрайното добро... Обаче първото разсъждение, което ти посочих, може да ни отведе до второто, горното.

Степента на твоята святост се определя от степента на твоето умъртвление в името на Любовта.

Бяха се развихрили яростни гонения. И един свещеник се молеше така: Исусе, нека всеки кощунствен пожар засили у мен пожара на Любовта и на изкуплението.

Ти твърдиш, че когато се замисляш за красотата, величието и плодотворността на апостолската дейност, започва да те боли глава при мисълта за пътя, който трябва да извървиш и за това колко много души са в очакване! А същевременно си щастлив, защото си се предал на Исус като Негов роб. Разкъсват те желания за кръст, за болка, за Любов, за души... Без да искаш, инстинктивно – което е знак за Любов, ти протягаш ръце и разтваряш длани, та Той да те прикове на Своя благословен кръст, за да бъдеш Негов слуга – да Му служиш! - което е равносилно на да царуваш.

Силно ме развълнува горещата молитва, която произнесоха устните ти: „Боже мой, единнственото ми желание е да бъда приятен за очите Ти; нищо друго не ме интересува. – Майко непорочна, стори да бъда движен само от Любов!“

Ако обичам, за мен няма да има ад.

Колко е хубаво да живееш от изобилната щедрост на Бог! Колко е хубаво да не търсиш нищо друго освен Неговата слава!

Ако действително искаш да имаш вечен живот и почести, научи се в много случаи да се отказваш от твоите благородни лични амбиции.

Не използвай твоето „мое“, когато говориш за твоето здраве, за твоето добро име, за твоята кариера, за твоята работа, за всяка твоя стъпка.. Много е смущаващо! Сякаш си забравил, че ти нямаш нищо „мое“, всичко е Негово.

Когато ти се случи през деня да се почувстваш унижен – може да е и без всякакво основание, когато помислиш, че твоето мнение трябва да надделее, когато забележиш, че започва да се натрапва твоето „Аз“ - моето..., моето..., моето..., бъди уверен, че така убиваш времето, докато необходимото е да убиеш твоя егоизъм.

Съветвам те да не търсиш лична слава, дори ако я заслужаваш. По-добре е всичко да остава незабелязано; нека най-красивото и най-благородното от нашата дейност, от нашия живот да остане скрито... Какво величие има в това да се смалиш! Всичката слава е за Бог!

В моментите на голяма скръб една душа казваше на Господ: „Исусе, какво можех да Ти дам, като нямам друго освен моята чест? Ако имах богатство - щях да Ти го предам. Ако имах добродетели - щях да използвам всяка от тях, за да Ти служа. Имах само чест и Ти я предадох на Теб. Бъди благословен! Аз съм спокоен - тя е на сигурно място в Твоите ръце!“.

Появих се от калта и земята е наследството на целия ми род.

Кой, ако не Бог, заслужава възхвала?

Когато усетиш гордостта да закипява в теб - това високомерие!, което те кара да се чувстваш като супермен, значи е дошъл моментът да сепнеш: Не! И по този начин ще се насладиш на радостта на доброто Божие дете, което, въпреки че прави грешни стъпки по земята, върши добри дела.

Света Марийо, Звездо морска, бъди ни пътеводна звезда!

- Викай силно тези думи, защото никаква стихия не може да срази нежното сърце Мариино. Щом забележиш бурята да наближава, ако застанеш в това надеждно прибежище – каквато е Дева Мария – не ще има опасност да претърпиш крушение или да пропаднеш.