Списък на параграфи

Ние сме деца на Бог. Носители сме на този необикновен пламък, който е способен да осветлява земните пътища на душите, на това необикновено сияние, в което никога няма да се появят тъмни петна, сумрак или сенки.

- Господ си служи с нас като с факли – за да осветяваме със светлината си... От нас зависи много хора да не останат да живеят в мрака, а да тръгнат по пътища, които водят към вечния живот.

- Бог е мой Отец! Ако се замислиш върху това, никога няма да забравяш тази утешителна мисъл.

- Исус е мой доверен приятел! (още една възхитителна мисъл). Той ме обича с цялото божествено безразсъдство на Своето сърце.

- Свети Дух е моят Утешител! Той ме направлява по целия ми земен път.

Помисли си добре – ти си Божи,... и Бог е твой.

Отче мой – така се обръщай към Него, с упование! – Който си на небесата, погледни към мен със състрадателна любов и стори да откликна на любовта Ти.

- Смекчи и възпламени моето кораво сърце, обгори и пречисти моята неумъртвена плът, просветли разума ми с божествена светлина, стори езикът ми да прогласява любовта и славата на Христос.

Христос, Който се издигна на кръста с разтворени ръце, с жеста на Предвечен свещеник, иска да разчита на нас – същества без никаква стойност! – за да стигнат до всички хора плодовете на Неговото изкупление.

Господи, ние се чувстваме добре в Твоите прободени ръце. Притисни ни силно! Мачкай ни, за да излезе от нас всичката земна скверност! За да се пречистим, за да се възпламеним, за да поемем от Твоята кръв!

- А после – прати ни далече, далече, зажаднели от любов към Теб да жънем и да сеем все по-обилни семена.

Не се бой, не се тревожи, не се изненадвай, нито се оставяй да бъдеш воден от лъжливо благоразумие.

Повикът да изпълниш Божията воля, а и твоето призвание идват ненадейно, както е било с апостолите - срещат Христос и следват повика Му...

- Никой от тях не се усъмнява – да срещнеш Христос значи да Го последваш.

За нас дойде денят на спасението, на вечния живот. Отново се чуват подвикванията на Божествения пастир, думите, изпълнени с обич: повиках те с твоето име.

Той ни извиква по име - като майка ни, вика ни нежно, с галеното ни име. Дълбоко в душата Той ни вика и трябва да Му отвърнем: ето ме, защото Ти ме повика; този път съм твърдо решен времето да не премине, без да оставя следа - подобно на вода, течаща по камъни.

Живей постоянно близо до Христос! Стани действащо лице от Евангелието, заживей заедно с Петър, с Йоан, с Андрей... Защото Христос и днес е жив: Исус Христос е Същият вчера, и днес, и вовеки.

Господи, нека децата Ти бъдат като нажежена жарава - без пламъци, които да се виждат отдалеч. Но жарава, която ще даде искра и ще запали всяко сърце, до което се докосне...

- Ти ще направиш пламъкът да се разгори като пожар. Твоите ангели – знам, виждал съм го – умеят много изкусно да разпалват тлеещата жар в сърцата. А сърце, в което няма пепел, може да бъде само Твое.

10

Замисли се, какво казва Свети Дух, и се изпълни с възхита и благодарност: „и ни избра..., преди да се свят създаде, за да бъдем свети... пред Него“ (Еф. 1:4).

- Да си свят не е лесно, но не е и толкова трудно. Да си свят значи да бъдеш добър християнин, т.е. да се уподобиш на Христос. Този, който повече се уподоби на Христос, той е повече християнин, той е повече Христов, той е повече свят.

- А с какви средства разполагаме? – Със същите средства като първите вярващи, които видяха лично Исус или които добиха за Него представа чрез разказите на апостолите или на евангелистите.

Какъв огромен дълг имаш към Бог Отец! Той ти е дал живота, разума, волята... Дал ти е Своята благодат – Свети Дух; дал ти е Исус в Евхаристията, Божието осиновение, Светата Дева – Божия майка и наша майка. Дал ти е възможността да участваш в Светата литургия и ти дарява опрощение на греховете... и то толкова пъти! Обсипал те е с безброй дарове, някои от които са толкова необичайни....

- Кажи ми, синко, ти как откликна? Какъв е отговорът ти?

Не знам какво ти би си помислил... Но чувствам нужда да ти споделя вътрешното ми вълнение, след като прочетох думите на пророк Исайя: „Нарекох те по името ти“; доведох те в Моята Църква; „ти си Мой“ (Ис. 43:1). Това Бог да ми каже на мен, че съм Негов!... Направо да обезумееш от любов!

О, Исусе, укрепи душите ни, разчисти пътя ни и най-вече опияни ни с Твоята любов! Превърни ни в жив пламък, който да разпали хората на земята с божествения огън, донесен от Теб.

Да се приближим повече до Бог, значи да сме готови за ново обръщане, за нова корекция на постъпките си, значи да се вслушваме внимателно в Неговите внушения - в святите желания, израстващи по Негова воля в нашите души - и да ги осъществяваме на дело.

Какво толкова се големееш? Всеки порив, който те обхваща, идва от Него. Действай, значи, подобаващо.

Каква почит, какво благоговение, каква любов трябва да изпитваме спрямо всяка душа, съзнавайки, че Бог я обича като нещо Свое!

Стремеж: дано да пожелаем да употребим дните, които Господ ни е отредил, единствено за да Му се харесваме!

Искам ти да постъпваш като Петър и като Йоан – да се обръщаш при общуването си с Христос с молитва за нуждите на твоите приятели, на твоите колеги... А после, имайки предвид себе си за пример, да можеш да им кажеш: Гледайте ме!

Когато човек обича силно някого, той иска да знае всичко за него.

Замисли се - жадуваш ли да опознаеш Христос? Защото това е мярката, с която Го обичаш.

Лъжат – или се заблуждават – онези, които твърдят, че свещениците сме самотни. Ние изобщо не сме самотни, защото разчитаме на постоянното присъствие на Господ, с Когото непрекъснато сме в контакт.

- Ние сме влюбени в Любовта, в Твореца на Любовта!

Аз съм като малко птиче, което - свикнало да прехвърча от дърво на дърво или най-много до балкона на някой трети етаж – веднъж се осмели да литне до покрива на един многоетажен блок, дори не беше някакъв небостъргач...

И тогава един орел подхвана нашето птиче (взе го по погрешка, помисли го за свое чедо) и така, намерило се между силните орлови нокти, то започа да се издига, да се издига много високо - над планините и заснежените им върхове, над белите, синкави и розови облачета, дори още по-нависоко – докато видя пред себе си слънцето... И тогава орелът пусна птичето и му каза: Хайде, полети!

- Господи, нека не започна пак да хвърча, втренчен в земята! Нека винаги ме огряват лъчите на божественото Слънце – Христос в Евхаристията! Нека се рея в тях, докато не намеря покой в Твоето сърце, Господи!

Един наш приятел завършваше молитвата си така: „Аз обичам волята на моя Отец и затова се предавам изцяло в ръцете Му – да ме води където иска и както иска“.

Помоли Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух както и твоята майка Дева Мария да ти помогнат да опознаеш себе си и да се разплачеш заради всички скверни неща, които са преминали през теб и са оставили – уви – толкова много утайка. И същевременно, без да се опитваш да избягаш от тази гледка, кажи му: Исусе, дай ми любов, която като пречистващ огън да обхване нещастната ми плът, нещастното ми сърце, нещастната ми душа и нещастното ми тяло и да ги освободи от всички земни окаяности... И вече напълно освободен от мен самия, изпълни го със Себе си – нека вече нищо земно да не ме завлича и винаги да ме подкрепя Твоята любов.

Не искай за себе си нито добро, нито лошо. Искай за себе си само онова, което Бог иска.

Каквото и да бъде, щом идва от Божите ръце – дори да изглежда нещо лошо в хорските очи – с Божията помощ на теб ще ти се стори хубаво, дори много хубаво. И с нарастващо убеждение ще кажеш: и в скърбите се възрадвах... Колко чудна е чашата Ти, която опиянява цялото ми същество!