Списък на параграфи

Един млад свещеник обикновено се обръщаше към Исус с думите на апостол Петър: разясни ни тая притча (Мт. 15, 15). И добавяше: Учителю, вложи в душите ни светлината на Твоето учение, та тя винаги да присъства в нашия живот и в нашите дела... и за да можем да я даваме на другите.

- И ти кажи същото на Господ!

Имай винаги смелостта – което всъщност е смирение и служение на Бог – да излагаш истините на вярата такива, каквито са, без омекотявания и без неясноти.

Верността към Римския първосвещеник включва едно ясно и категорично задължение: да познаваме мислите на папата, изложени в енцикликите или в други документи, и да сторим, каквото зависи от нас, та всички католици да обърнат внимание на поученията на Светия отец и да се съобразяват с тях в своето всекидневие.

Наложително е да се разпространява светлината на Христовото учение.

Събирай знания, добий яснота в мислите и се изпълни с християнското послание, за да можеш след това успешно да го предаваш на другите.

- Не очаквай просветления от Бог – няма за какво да ти ги дава, след като разполагаш с точните човешки средства: с учението и с труда.

Не е уместно семето на Христовото учение да бъде отделяно от семето на набожността.

- Само ако си набожен, твоят труд като сеяч на учението може да се избави от микробите, които опропастяват работата ти.

В кампаниите срещу Църквата участват много организации, които понякога и с помощта на хора, които се смятат за добросъвестни, манипулират народа чрез пасквили, клевети и всякакви измислици в медиите, И след тази обработка го повеждат накъдето си искат – към самия ад. Те желаят масата да бъде аморфна, сякаш хората са без душа... Колко са жалки.

А тъй като имат душа, трябва да ги измъкнем от ноктите на тези организации на злото и да ги поставим в служба на Бог.

Значителна част от хората, които ходят на черква, чете непристойна преса...

Спокойни и изпълнени с Божия любов, ние сме длъжни да просвещаваме такива хора и да ги молим да не четат тези дяволски изданийца. Обикновено те твърдят, понеже ги е срам да признаят, че не те, а други членове на семейството ги куптуват, но е напълно възможно да го правят и самите те.