Професионалната работа е също и апостолско служение, възможност да се посветиш на другите хора, за да им откриеш Христос и да ги отведеш при Бог Отец. А това е следствие от любовта, която Свети Дух излива в душите ни. Сред указанията, които свети Павел дава на ефесяните за това, как трябва да се прояви промяната, настъпила у тях вследствие на обръщането им, на откликването им на християнството, четем и следното: „който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, та да има що да отделя ономува, който се нуждае”¹⁷. Хората се нуждаят от хляба на земята – за да поддържа живота им, но също така и от небесния хляб – за да осветли и стопли сърцата им. Във вашата работа и във всичко, свързано с нея, в разговорите ви, в поведението ви вие можете и сте длъжни да съблюдавате тази апостолска заповед.

Ако работим с този дух, нашият живот сякаш ще предвкуси – посред ограниченията, присъщи на земното ни битие - небесната слава, общението с Бог и със светците, установяващо царството на любовта, съпричастността, верността, приятелството и радостта. Във вашето обикновено всекидневно професионално занимание вие ще откриете нужните устои – осезаеми, здрави и ценни, за да реализирате целия си християнски живот, за да оползотворите благодатите, които ни идват от Христос.

Във вашата професионална работа, извършвана с поглед, насочен към Бог, ще взимат участие вярата, надеждата и любовта. Връзките, проблемите, перипетиите, всичко, свързано с вашата работа, ще подхранва молитвата ви. Усилията да успеете в обичайните си занимания ще бъдат повод да осъзнаете вашия кръст – нещо основно за християнина. Усещането за вашата слабост, провалите, които винаги съпътстват човешките усилия, ще ви придадат повече реализъм, повече смирение, ще започнете по-добре да разбирате другите. А успехите и радостите ще ви подканят да въздадете благодарност и да проумеете, че не живеете само за себе си, а за да служите на другите и на Бог.