Ти се чувстваш като нещастен слуга, чийто господар е взел ливреята – останал е само грешникът! – и разбираш усещането за голота, което са изпитали нашите прародители.

- Ти би трябвало постоянно да плачеш. И наистина си плакал много, и си страдал много. Въпреко това си много щастлив. За нищо на света не би се сменил с някого. Ето, толкова години не си загубил своята спокойна радост. Благодариш за нея на Бог и би искал да споделиш с всички тайната на твоето щастие.

- Да, ясно е защо много пъти за теб са казвали – макар че теб малко те интересува какво ще кажат хората – че си „човек на мира“.