215

Неопетнена Дево, майко, не ме изоставяй! Виж как клетото ми сърце се облива в сълзи... Не искам да оскърбявам моя Бог!

- Вече съм наясно – и никога няма да го забравя - че не струвам нищо. Колко ми тежи моето безличие, моята самотност! Обаче... не съм сам. Ти, Сладка господарке, и Ти, Отче Боже, не ме оставяте.

Изправен пред бунта на моята плът и пред дяволските съждения срещу моята вяра, заявявам, че обичам Исус и вярвам, че Обичам и Вярвам.

Този параграф на друг език