Да се биеш още веднъж

Следвай съвета на свети Павел: „настъпил (е) часът да се събудим вече от сън“ (Рим. 13, 11) – време е за работа! За работа вътре в нас – за да изграждаш душата си, и за работа извън нас – на мястото, където си – за да изграждаш Божието царство.

Ти съкрушен ми казваш: „Колко ниско съм паднал! Чувствам се толкова покварен и толкова похот се е натрупала у мен, сякаш никога нищо не съм правил, за да се доближа до Бог. В началото, в началото, о, Господи, винаги съм в началото! Обаче ще се постарая с цялата си душа занапред всеки ден да се усъвършенствам“.

- Нека Той благослови тези твои усилия.

Отче, ти си ми казвал: аз много съм се заблуждавал, много грешки съм правил...

- Да, знам – ти отговорих. Но Бог, нашият Отец, Който също го знае и го има предвид, те моли само да имаш смирението да го признаеш и да се бориш да се поправиш, за да Му служиш от ден на ден по-добре – с по-богат вътрешен живот, с постоянна молитва, с благочестие и използвайки подходящите средства, за да осветиш своята работа.

Дано придобиеш – нали го искаш – добродетелите на магарето! Смирено, усърдно и упорито в работата - дори инат!, вярно, надеждно на път и силно; а ако има и добър стопанин – благодарно и послушно.

Продължи да мислиш за качествата на магарето и отбележи, че, за да направи нещо полезно, то трябва да се остави на волята на водача си... Само то не би вършило друго, освен магарии... Несъмнено си мисли, че няма по-добро от това да се въргаля по земята, да тича към яслите и ... да реве.

О, Исусе! Кажи Му го и ти: Ти ме направи Твое магаренце, не ме оставяй и ще бъда винаги с Теб! Води ме, здраво вързан с Твоята благодат – Ти ме държиш за юздите – и стори да изпълнявам волята Ти! Така ще Те обичам во веки веков! (Вж. Псалм72, 22-24, по Вулгата).

И най-малкото умъртвление ти се струва цяла драма. Понякога Исус си служи с твоите „странности“, с твоите прищевки, за да се умъртвлиш, като направиш от необходимостта добродетел.

Исусе мой, искам да откликна на Твоята любов, обаче съм слаб.

- Обаче с Твоята благодат ще сполуча!

Духовният живот е – нарочно го повтарям и натъртвам – едно непрекъснато започване и пак започване...

- Да се започва... пак? Да! Всеки път, когато се разкайваш – а това би трябвало да ни се случва често всеки ден – ти започваш отначало, защото представяш на Бог една нова любов.

Не бива да се задоволяваме с това, което правим в служба на Бог – както творецът не остава удовлетворен от картината или статуята, която е създал. Всички му казват: Това е възхитително, а той си мисли: не, не е добре, исках нещо повече... Ето какво трябва да чувстваме ние.

Освен това Господ ни дава много и има пълното право да очаква от нас съответстващ отговор... Трябва да влезем в крак с Него.

Липсва ти вяра... и ти липсва любов. Ако не беше така, ти без отлагане и много по-често би се обръщал към Исус, молейки Го за едно и друго.

- Не чакай повече. Призови Го и ще чуеш, че Христос ти казва: „Какво искаш да ти сторя!“ (Мк. 10, 51) – както откликна на слепеца, седнал край пътя и настойчиво молещ за помощ.

Един приятел ми писа: „Многократно молих Господ да ми даде опрощение за тежките грехове; казах Му, че го обичам, целувайки разпятието, и благодарих за Неговата бащина грижа, проявена тези дни. Учудих се, че - както преди много години, без да си давам отначало сметка - казвам „Делата му са съвършени“ (Втор. 32, 4). В същото време ме обзе твърдата увереност – без капчица съмнение, че това е отговорът на моя Бог на Своето грешно, но любещо създание. За всичко се уповавам на Него! Да бъде благословен!!“

Побързах да му отговоря: „Господ винаги постъпва като добър Баща и постоянно ни дава доказателства за Своята любов. Отправи всичките си надежди към Него... И продължи борбата“.

О, Исусе! След като за мен – какъвто бях окаяник! - Ти правиш толкова много, какво ли би направил, ако аз откликвах подобаващо?

Тази истина трябва да те насърчава постоянно да проявяваш състрадание.

- Плачи и скърби с болка и любов, защото Господ и Неговата благословена майка заслужават друго отношение от твоя страна.

Независимо че понякога в душата ти се вмъква нежелание да се молиш и ти се струва, че думите излизат само от устата ти, поднови своите дела на вяра, на надежда и любов. Не задремвай! В противен случай покрай доброто ще се вмъкне и лошото и ще те повлече.

Направи молитвата ти да звучи така: Ако трябва да направя нещо полезно, Исусе, Ти го направи вместо мен. Нека бъде волята Ти; аз я обичам, дори ако Твоята воля се изразява в това – да остана винаги в сеташното си състояние: аз да падам мъчително, а Ти да ме повдигаш!

Направи ме свят, Боже, дори ако за това се налага да ме налагат с тояги. Не искам да бъда спирачка на Твоята воля. Искам да бъда отзивчив, да бъда великодушен... Ала наистина ли това е моето желание?

Ти си силно разтревожен, защото не обичаш, както ти подобава. Всичко те дразни. А врагът прави и невъзможното, за да излезе наяве злият ти гений.

- Разбирам, че се чувстваш много потиснат и точно заради това трябва да действаш, - ефикасно и без да се бавиш.

Не е истинска святост – в най-добрия случай би била нейна карикатура – тази, която те кара да се сетиш за фразата: За да се изтърпи един светец, са нужни двама светци.

Дяволът се опитва да ни отдръпне от Бог. Ако се оставиш той да те покори, честните хора ще се „отдръпнат“ от теб, понеже се „отдръпват“ от обладаните от дявола и от неговите приятели.

Когато говориш с Господ - дори ако си мислиш, че твоето са празни приказки – помоли Го да ти даде сили за повече отдаденост, за по-голям напредък в християнското усъвършенстване, накратко: по-силно да те възпламени!

Поднови „с днешна дата“ доброволното си твърдо намереиие да живееш християнски живот по всяко време и при всякакви обстоятелства.

Не слагай прегради за благодатта; трябва да разбереш, че за да бъдеш квас, трябва да бъдеш свят, да се бориш да станеш като Него.

Кажи бавно и с искрено намерение: сега започвам!

Не се отчайвай, ако – за жалост – не забележиш у себе си промяна, дело на Господнята десница... Из дълбините на твоето падение можеш да се провикнеш: Помогни ми, Исусе мой, защото искам да изпълнявам Твоята воля... Твоята всеблага воля!

Аз съм съгласен. Твоя основна грижа трябва да са „другите“. Но твоя първа грижа трябва да си ти самият – твоят духовен живот, защото иначе ти не би могъл да им служиш.

Колко ти е трудно да направиш жертвата, към която Свети Дух те насочва! Погледни внимателно разпятието... и ще заобичаш саможертвата.

Да се прикове към кръста! Този копнеж като нова искра отново и отново възникваше в разума, в сърцето и на устните на онази душа.

- Да бъдеш прикован на кръста? Колко е ужасно! – си казваше тя. И то при положение, че беше съвсем наясно с пътя: да се отречеш от себе си! И затова се молеше: Господи, помогни ми!

Когато се замислим за Голгота, където Исус умря, осъзнаването на нашите лични грехове трябва да ни причини болка, трябва да ни подтикне към едно по-зряло и по-твърдо решение да не Го оскърбяваме отново.

Всеки ден малко по малко – както се обработва дърво или камък – трябва да оглаждаме ръбовете и да премахваме недостатъците в личния ни живот с дух на разкаяние, с малки жертви от два вида: активни – към които самите ние се стремим и които като цветенца събираме през целия ден; и пасивни – които ни идват „отвън“ и ни е трудно да приемем. А по-късно Исус Христос ще додаде онова, което липсва.

- Какво поразително разпятие ще станеш, ако откликваш с готовност, с радост, докрай!

Господ с разтворени обятия те моли за една постоянна милостиня – за твоята любов.

Приближи се до Исус, Който умря за теб; приближи се до кръста, който се откроява на върха на Голгота...

Обаче се приближи чистосърдечно, с вътрешната вглъбеност, която е признак на християнска зрялост, та божествените и човешките събития от Страстната седимца да пронижат душата ти.

Длъжни сме да приемаме жертвите със същите чувства, с които Исус Христос посрещна Своите страдания.

Самопожертвователността е необходимо условие за всяко апостолско служение, както и за съвършеното му изпълнение.

Покаятелният дух проличава и намира приложение основно в множество дреболии – действия, откази, жертви, услуги – които правим всеки ден по нашия път, като ги превръщаме в дела на любов, на разкаяние и на умъртвление. И така в края на деня набираме букет – един прекрасен букет, който подаряваме на Бог!

Най-добрият пожертвователен дух се крие в упоритостта при довършването на започната работа – когато се върши с ентусиазъм и ни създава затруднения.

Представи за мнение на духовния си ръководител твоя план за умъртвления, та той да прецени всичко ли е с мярка.

- Дали е с мярка обаче невинаги значи те да се намалят, също така може да значи и да се увеличат – ако той го прецени за подходящо. При всички случаи приеми съвета му!

Можем да кажем като свети Августин, че лошите страсти ни хващат за дрехите и ни дърпат надолу. Но в същото време усещаме в сърцето си големи, благородни и чисти желания и започва борба.

- Ако ти с помощта на Господнята благодат използваш оръжието на аскетите: постоянното търсене на Божието присъствие, умъртвленията, и – не се плаши – покайните практики, ще напреднеш, ще се успокоиш и ще постигнеш победата.

Охрана на сърцето. Един свещевик се молеше по следния начин: „Исусе, нека клетото ми сърце бъде като заградена градина; нека клетото ми сърце бъде като рай, в който Ти обитаваш; нека моят ангел пазител го охранява с огнен меч, с който да пречиства всяка привързаност, преди тя да проникне в мен; Исусе, запечатай моето сърце с божествения печат на Твоя кръст“.

Всеки трябва да води – храбро! - свят живот независимо от житейското си положение. Трябва да се научиш да казваш „Не!“ в името на Любовта с главна буква.

Има една поговорка, която казва, че между светец и светица трябва да има дебела стеница.

- Трябва да пазим сърцето и сетивата, като винаги страним от ситуациите, тласкащи към грях. Пеобходимо е да не се поддаваме на каквато и да е страст, колкото и да ни изглежда, че е свята!

Боже вой! Откривам благодат и красота във всичко, което виждам. Винаги ще имам тази картина пред очите си в името на Любовта.

Ти, християнино и следователно Божие дете, си длъжен винаги да си даваш сметка за тежката отговорност, която носиш за всички милости, получени от Господ. Твоето поведение следва да бъде бдително, с увереност, излъчваща обич, та никой и нищо да не може да обезобрази присъщите на Любовта черти, които Той е отпечатал в душата ти.

Ти си достигнал до голяма сближаване с нашия Бог – Той е толкова близо до теб, толкова дълбоко е влязъл в душата ти... Обаче ти стараеш ли се тази близост да се увеличи, да се задълбочи? Избягваш ли дреболиите, които биха могли да помрачат това приятелство?

- Бъди смел! Не отминавй, а премахвай всичко, което може да причини дори лека болка на Този, Който толкова те обича.

Животът на Исус Христос – ако сме Му верни – се повтаря по някакъв начин у всеки от нас: както във вътрешния процес – в освещаването, така и в поведението ни.

- Благодари Му за Неговата доброта.

Мисля за уместно често да изразяваш пред Господ едно голямо и горещо желание - да бъдеш свят, независимо че виждаш колко си окаян.

- Направи го! Точно заради това!

Ти, който съвсем ясно видя, че си Божие дете, дори ако това проглеждане не се случи друг път (което едва ли ще стане!) трябва да продължаваш неотклонно да вървиш напред по твоя път, воден от вярата и без да поглеждаш назад.

Имай за цел да бъдеш верен – героично верен, без да прибягваш до оправдания – на установения от теб ред както в обикновения, така и в необикновения живот.

Сигурно понякога си мислел със свята завист за младия апостол - за Йоан, когото Исус обичаше.

- Не би ли ти харесало да заслужиш да те нарекат „Този, който обича Божията воля“? Работи за това. Ден подир ден...

Бъди уверен: желанието да се държиш - и да действаш! - като добро Божие дете носи постоянна жизненост, спокойствие, радост и умиротворение.

Ако отново се повериш в Божите ръце, Светият Дух ще осветли разума ти и ще укрепи волята ти.

Чуй от устните на Исус притчата, предадена от свети Йоан в Евангелието му: Аз съм лозата, вие – пръчките (Йн. 15, 5).

Вече си представяш и си спомняш цялата притча. И си даваш сметка, че една пръчка, откъсната от ствола, от лозата, не служи за нищо; тя няма да даде плод и участта й ще бъде като на суха клонка – или ще я тъпчат хора и животни, или ще бъде хвърлена в огъня...

- Ти си пръчката. Направи си изводите...

Днес отново отправих, пълен с упование, следната молитва: Господи, нека не ни притесняват нашите минали прегрешения, които вече са простени, нито вероятните бъдещи такива; нека се поверим на Твоите милосърдни ръце; нека ти представим нашите желания за святост и апостолско служение, които са като жар под привидно изстинала пепел...

- Господи, знам, че ни чуваш. Кажи Му го и ти!

Бъди откровен, когато разкриваш душата си! Говори, без да разкрасяваш нещата, което понякога изглежда инфантилно.

После кротко продължи напред; ще бъдеш по-свят и по-щастлив.

Не търси утеха, която да не е от Бог. Виж какво написа един свещеник: не изливай без нужда душата си пред никой друг приятел!

Светостта се постига с помощта на Свети Дух, който идва, за да се посели в душите ни чрез благодатта, която ни се дава в тайнствата и в една постоянна борба за аскетичен живот.

Сине мой, нека не си правим никакви илюзии: ти и аз – ще го повтарям неуморно – трябва непрекъснато да се борим, непрекъснато, цял живот. По този начин ще възлюбим мира и ще носим мир. И ще получим вечната награда на небесата.

Не е достатъчно само да говориш на Свети Дух Утешител. Слушай Го!

В твоята молитва отбележи, че годините на детството са ти открили убедително, че си Божие чедо и си се изпълнил със синовна обич към Отца; припомни си как чрез Дева Мария си се доближил до Исус, Когото обичаш горещо като приятел, като брат, като Негов възлюбен, какъвто си...

След като получи този съвет, ти разбра, че досега си знаел само, че Свети Дух обитава в душата ти, за да я освещава... но не си осъзнавал истината за Неговото присъствие. Беше необходимо това да ти се подшушне. Сега ти чувстваш Любовта вътре в себе си; искаш да разговаряш с нея, да Й бъдеш приятел, неин довереник...; да Я подпомагаш в работата да заглажда, да изкоренява, да възпламенява...

Аз не бих могъл да го направя! – си мислиш ти. – Послушай Го, настоях аз. Той ще ти даде сили, Той ще стори всичко, ако ти поискаш... А ти го искаш!

- Помоли Му се: Божествени Госте, Учител, Светлина, Водител и Любов, научи ме да Те приемам, да слушам Твоите уроци и да се възпламенявам, да Те следвам и да Те обичам.

За да се доближищ до Бог, за да се издигнеш до Бог, са ти нужни здравите и доблестни криле на молитвата и на изкуплението.

За да избегнеш еднообразието при молитвите на глас, помъчи се да ги казваш с любовта, с която говори влюбеният при първата среща... и сякаш това е последната ти възможност да се обърнеш към Господ.

Ако се гордееш, че си дете на Дева Мария, запитай се: Колко пъти на ден – от сутринта до вечерта, изразявам своето преклонеине пред Девата?

Имам две причини освен разни други – казваше един мой приятел – за да удовлетворявам моята Непорочна майка за нанесените й обиди всички съботи и в навечерията на нейните празници.

- Втората причина е, че в неделите и в празниците на Девата (които обичайно са местни народни празници) вместо хората да се отдадат на молитва, предпочитат да вършат публични прегрешения и скандални престъпления, с които оскърбяват нашия Исус. Това се вижда с просто око.

А първата: че ние, които искаме да бъдем добри Божи деца, не живеем – може би подбутвани от сатаната – с нужното благоговение дните, посветени на Господ и на Неговата майка.

- Сигурно си даваш сметка, че тези доводи важат за нещастие и днес и ние всички трябва да се включим за удовлетворяване на оскърбленията.

Винаги съм възприемал молитвата на християнина като любовен разговор с Исус, който не бива да бъде прекъсван дори в моментите, когато сме физически далеч от дарохранителницата. Понеже целият ни живот е съставен от любовни стихове, написани от човека и посветени на божественото... И понеже винаги можем да обичаме.

Толкова голяма е любовта на Бог към Своите създания и толкова силен трябва да бъде нашият отклик, че при отслужването на светата литургия времето би трябвало да спре да тече.

Пръчките, съединени с лозата, съзряват и дават плод.

- Какво сме длъжни да правим ти и аз? Да стоим плътно долепени посредством Хляба и Словото до Исус Христос, Който е нашата лоза... и да Му мълвим през целия ден любовни слова. Така правят влюбените.

Обичай силно Господ. Съхранявай и укрепвай в душата си потребността да Го обичаш. Обичай Бог точно сега, когато може би мнозина от тези, които Го държат в ръцете си, не Го обичат, не Го зачитат и Го оскърбяват.

Обръщай се с особено благоговение към Господ по време на светата литургия, а и през целия ден!

Молитвата е най-мощното оръжие на християнина. Молитвата ни прави плодотворни. Молитвата ни прави щастливи. Молитвата ни дава необходимите сили, за да изпълняваме Божите заповеди.

- Да! Целият ти живот може и следва да бъде една молитва!

Личната святост не е някакво отвлечено понятие, а конкретна човешка и божествена реалност, която непрекъснато се проявява във всекидневни дела на Любовта.

Молитвеният дух, който съпътства целия земен живот на Исус Христос, ни учи, че всички дела, било малки или големи, трябва да бъдат придружавани – преди, по време и след това – от молитва.

Замисли се за Христовите страдания и ги преживей с Него: подлагай своя гръб – често, всеки ден – когато Го бичуват; сложи своята глава под трънения венец...

- В моята родина казват: „любовта се отплаща с любов“.

Влюбеният обръща внимание на всяка дреболия. Забелязал съм го при много души; голяма работа са тези дреболии – това е Любовта!

Обичай Бог заради тези, които не Го обичат. Духът за изкупуване и удовлетворяване на нанесените обиди трябва да стане плът от плътта ти.

Ако в някой момент вътрешната борба стане по-тежка, това ще е удобен случай да покажем, че нашата Любов е истинска.

Уверен си, че Бог ясно ти е показал, че трябва да се върнеш към най-детинските дребни дела от твоя предишен вътрешен живот и да постоянстваш с месеци и дори с години в тези дребнички героични неща, воден от волята си (чувствата не играят, понеже много често проспиват доброто), която може да е равнодушна, но е решена да ги върши в името на Любовта.

Доброволно и с любов продължавай да постоянстваш в своите молитвени практики, макар и да изпитваш сухота. И не обръщай внимание, ако установиш с изненада, че броиш минутите или дните, които остават до края на някоя молитва или дейност, със скверната радост на неподготвения студент, който в подобна ситуация мечтае по-скоро да свърши часът, или на задържания за дребно престъпление, който очаква след петнадесетина дни - щом излезе от ареста – отново да поеме по стария път.

Бъди упорит – подчертавам – с действена и будна воля и нито за миг не губи стремежа си да вършиш благочестиви дела и да се възползваш от плодовете им.

Живей радостно вярата, долепен до Христос. Обичай Го истински – ама истински, съвсем истински! И ще станеш действащо лице във великото Приключение на любовта, понеже от ден на ден ще се влюбваш все повече и повече.

Кажи с пълно съзнание на Учителя: Господи, единственото ми желание е да Ти служа, да изпълнявам задълженията си и да Те обичам с душа, пълна с любов! Стори да усещам до себе си твърдата Ти крачка. И бъди единствената ми опора.

- Кажи Му го с пълно съзнание.... Наистина Му го кажи!

Необходим ти е вътрешен живот и религиозна образованост. Бъди взискателен към себе си! Ти – християнино, и ти – християнке, трябва да бъдеш солта на земята и светлината на света, защото си длъжен да си пример за другите с едно свято безсрамие.

- Ще те направлява любовта на Христос. Когато те почувстваш и осъзнаеш като един друг Христос – след като си Му казал, че ще Го следваш - няма да се отделиш от твоите близки: родственици, приятели, колеги, подобно на солта, която не се отделя от храната, която подправя.

Твоят вътрешен живот и твоята религиозна подготовка включват милосърдието и преценката как да подправиш всичко с активното си присъствие, присъщо на едно Божие дете.

Моли Господ винаги да бъдеш добрата подправка в живота на другите.

Ние, християните, с младежки дух идваме да добием съкровището на Евангелието – едно неостаряващо съкровище, за да го разнесем по всички краища на земята.

Нужно е да подражаваш на Исус Христос и посредством твоето поведение да запознаваш хората с Него. И не забравяй, че Христос прие нашата природа, за да въведе всички хора в божествения живот, та по този начин – съединявайки се с Него – да следваме в личния и в обществения си живот небесните заповеди.

Ти, бидейки християнин, не можеш да обръщаш тръб на никоя тревога, на никоя нужда на твоите събратя, хората.

Колко неуморно свети Йоан апостол проповядваше новата заповед: „да любите един другиго!“ (Йн. 13, 34).

- Бих паднал на колене – и това не е театър, а сърцето ми го крещи – за да ви умолявам в името на Божията любов да се обичате, да си помагате, да си подавате ръка и да умеете да си прощавате.

- Оттук следва да загърбите горделивостта, да бъдете състрадателни, милостиви, да се подпомагате взаимно чрез молитвата и разчитайки на искрена дружба

Ти ще бъдеш добър само когато можеш да виждаш у другите хубавите неща и техните добродетели.

- Затова, когато ти се налага да поправяш чужди грешки, прави го с любов и в подходящ момент, без да унижаваш сбъркалия... А също и с намерението да се учиш и ти самият да станеш по-добър в това, което поправяш.

Обичай и упражнявай милосърдието – без ограничения и дискриминация, защото това е добродетелта, която отличава последователите на Учителя.

- Обаче това милосърдие не бива да те тласне – понеже така ще престане да бъде добродетел – да отслабиш вярата, да промениш присъщата й непреклонност, да я омекотиш, докато я превърнеш в нещо аморфно - както им се иска на някои, нещо, което не е изпълнено със силата и мощта на Бог.

Длъжен си да живееш съвместно с твоите братя, хората, да ги разбираш, да им бъдеш като брат, или както казва испанският мистик (свети Хуан де ла Крус, познат у нас като свети Йоан Кръстни, 1542-1595): отдай любов там, където няма любов, и ще получиш любов.

Когато ти се налага да критикуваш, критиката ти трябва да бъде обективна, градивна и носеща дух на съпричастност. Никога не го прави зад гърба на засегнатия.

- Ако ли не, това би било предателство, сплетня, злословие, в някои случаи дори клевета... И винаги ще е знак за липса на добропорядъчност.

Когато забележиш, че Божията слава и благото на Църквата изискват да се обадиш, не мълчи.

- Замисли се: кой не би бил смел пред очите на Бог, когато вечността е пред него? Няма нищо за губене, а напротив, може само да се спечели. Така че... ти защо не се осмеляваш?

Не сме добри братя на нашите братя, хората, ако не сме склонни да се придържаме към една последователна линия на поведение, независимо че околните могат да изтълкуват зле нашите действия и да реагират по неприятен начин.

Твоята любов и твоята служба на Църквата не могат да зависят от по-голямата или по-малката лична святост на нейните членове, макар и горещо да желаем християнското съвършенство да е у всички.

- Ти си длъжен да обичаш Невестата Христова - Църквата, твоята Майка, която е и винаги ще бъде чиста и непорочна.

Работата върху нашата лична святост се отразява в светостта на много други души и в тази на Божията църква.

Бъди сигурен! След като Бог те чува, те обича и ти обещава вечната слава, ти можеш – стига да го искаш – под покровителството на всемогъщата Му десница да бъдеш човек, пълен със сили и готов навсякъде да свидетелства за истинната Христова доктрина на любовта.

Господнята нива е плодородна и семената Му са добри. Затова когато в нашия свят се появят плевели, няма място за съмнения – хората, особено християните, не са действали подобаващо; те са заспали и са позволили в нивата да безчинства врагът.

- Не се жалвай, че земята е безплодна; по-добре виж ти какво правиш.

И ти ще се замислиш над този коментар, който ми причини силна болка: „Ясно забелязвам липсата на съпротива или нейната безрезултатност срещу безчестните закони, защото и отгоре, и отдолу, а и по средата има множество – ама голямо множество! - посредствени хора“.

Враговете на Бог и на Неговата църква, манипулирани от неизменната злоба на сатаната, постоянно се организират и действат.

С „образцово“ постоянство те правят школи, подготвят свои кадри, свои ръководители и агитатори и с прикрити – но ефикасни – действия разпространяват своите идеи и хвърлят в домовете и на работните места семена, които съсипват всяка религиозна идеология.

- Нима ние, християните, няма да направим нищо, служейки на нашия Бог и винаги въоръжени с истината?

Не бъркай спокойствието с ленивост, с бездействие, с отлагане на решенията или на изучаването на нещата.

Спокойствието е винаги съчетано с усърдие – една необходима добродетел при разглеждането и решаването в срок на належащите въпроси.

- Синко, къде е Христос, Когото хората търсят у теб? В твоята горделивост? В твоето желание да се налагаш на другите? В жалките недостатъци на характера ти, с които не мислиш да се справиш? В твърдоглавието ти?... Там ли е Христос?... Не, разбира се!

- Съгласен съм – ти трябва да си личност. Обаче твоята личност трябва да се старае да се уподоби на Христос!

Предлагам ти едно добро правило за поведение, та да следваш вярно духа на братска любов и на служение: когато теб вече те няма, да не се окажеш незаменим, а другите да могат да продължат успешно твоето дело чрез опита и знанията, които щедро си им предавал.

Върху теб пада отговорността – въпреки твоите пороци – за воденето на християнски живот и за постигането на святост при твоите ближни, за резултатната дейност на другите.

Ти не си някакво самотно въртящо се зъбно колелце. Ако спреш, помисли колко души би забавил по пътя и на колко би навредил!

Помисли за твоята Майка – Църквата, и си дай сметка, че ако един неин член страда, то цялото тяло страда.

- Твоето тяло се нуждае от всеки един от членовете си, ала и всеки един от членовете се нуждае от цялото тяло. Горкият аз, ако ръката престане да ми служи... или сърцето ми престане да бие!

Ти разбра съвсем ясно: Бог се е спрял на теб, докато много хора дори не Го познават. Той иска ти да си фунтаментът, камъкът, върху който да се крепи животът на Църквата.

Размисли върху този факт и ще извлечеш много практически съвети за твоето обичайно поведение. Фундаментът, камъкът – може и да не блести, да е скрит – но трябва да е здрав, без пукнатини, понеже е нужен за основа и да поддържа цялото здание... Ако не е такъв, ще бъде хвърлен настрани.

Щом се чувстваш като фундамент, избран от Бог, за да бъдеш съизкупител, все пак не забравяй какъв си.... окаян и немощен; твоето смирение е длъжно да те постави под краката на всички – да им служиш. Такава е работата на основите на всички сгради.

Но основата трябва да е яка - една неотменима добродетел у този, който е избран да подкрепя и да насърчава другигте.

- Исусе – кажи Му го силно – нека никога да не спра да упражнявам поради неискрено смирение важната добродетел на силата. Дари ми, Боже мой, способността да различавам златото от шлаката.

Майко моя, Надежда наша! Колко сигурно се чувстваме, гушнали се в теб, даже ако всичко се тресе!