Избор

Задължен! Колко ми харесва тази дума! Ние, Божите деца, сме поели – съвсем доброволно - задължението да се посветим на Господ, като стремежът ни е Той изцяло и пълновластно да господства в нашия живот.

Светостта – когато е истинска – прелива от човека, който я е достигнал, и изпълва със своето свръхизобилие други сърца и други души.

Ние, Божите деца, се освещаваме, като освещаваме другите. - А около теб израства ли християнският живот? Всеки ден мисли за това.

Христовото царство. То е нашата цел! Затова, синко, не издребнявай и не се мъчи да узнаеш никое от хилядите основания Христос да се установи у теб.

Ако се вгледаш в Него, ще забележиш колко силно те обича и това ще ти бъде достатъчно... И ще зажаднееш да откликнеш на любовта Му и да Му изкрещиш, че Го обичаш „тук и сега“ и ще разбереш, че Той няма да те изостави, ако ти самият не Го изоставиш.

Първата нещо, което трябва да направиш, за да привлечеш и други да поемат по пътя на Христос, е те да те виждат как доволен, щастлив и уверен крачищ към Бог.

Католикът – било мъж или жена, не бива да забравя своята водеща цел: да подражава на Исус Христос във всички сфери на живота, без да отблъсква никого.

Нашият Господ Исус иска точно това: да Го следваме отблизо. Друг път няма.

Това е работата на Свети Дух във всяка душа – също и в твоята – да ни направлява. И сме длъжни да бъдем послушни, за да не поставяме препятствия пред нашия Бог.

Очевиден знак, че искаш да си свят, е „здравословният психологически предразсъдък“ – позволи ми да го нарека така – да мислиш обикновено за другите, за да ги приближиш към Бот, забравяйки за себе си.

Трябва да е ясно запечатано в душата ти, че ти на Бог не си Му нужен. Неговият призив към теб е проява на любящото милосърдие на Неговото сърце.

Отнасяй се със симпатия, с обич - с християнско братолюбие! – към човека, който греши, но без да се примиряваш с неща, които са несъвместими с нашата свята вяра.

Прибягвай към Дева Мария – Божия майка и наша майка, за да й препоръчаш чистотата на душата и тялото на всички хора.

Кажи й, че искаш да я призоваваш, че искаш и другите постоянно да я призовават, та винаги да побеждавате в трудните или в по-леките, дори в най-леките моменти от борбата срещу враговете на нашето достойнство на Божи деца.

Той дойде на земята, защото „иска да се спасят всички човеци“ (1 Тим. 2, 4).

Докато работиш рамо до рамо с толкова много хора, никога не забравяй, че няма душа, която да е безразлична на Христос!

Господи – Му казваш ти – харесва ми да бъда благодарен; искам винаги и към всички да изпитвам благодарност.

- Да... Ти не си камък, нито някакъв пън, нито магаре. Ти не си от онези, чието съществуване приключва тук, на земята. Това е, защото Бог пожела да те направи Свое дете – мъж или жена, и те обича с непреходна любов.

- - Харесва ти да бъдеш благодарен? Нима ще направиш изключение за твоя Господ? – Старай се всеки ден от твоето сърце да блика благодарността ти към Него.

Да приемаш другите – това е истинската любов. Щом действително го постигнеш, сърцето ти ще бъде отворено без разлика за всички и ще заживееш – дори с онези, които са те тормозили – според думите на Исус: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11, 28).

Отнасяй се с любов към хората, които не познават Бог. Но не забравяй, че още повече си длъжен да се отнасяш така към хората, които Го познават. Без това не можеш да изпълниш първото, което ти казах.

Ако наистина си възлюбил Бог от цялото си сърце, тогава любовта към ближния – която понякога ти коства толкова много усилия – би била логично следствие от тази велика Любов. При това положение ти не би бил ничий враг, нито би проявявал предпочитания към някого.

Имаш ли страстното желание, свръхестественото безумие душите да познаят Божията любов? Тогава върши покайни дела в твоето всекидневие, моли се, изпълнявай задълженията си, надмогвай грешното у себе си и в най-дребните подробности.

Кажи Му спокойно: Добри ми Исусе, щом съм длъжен да стана апостол – апостол на други апостоли, е необходимо да ме направиш много смирен.

Да се опозная: да се опозная и да Те опозная.

- Така никога няма да изпускам от поглед моята нищожност.

„Чрез Христа, нашия Господ“. Така трябва да вършиш нещата – чрез Исус Христос!

- Добре е да имаш хуманно сърце; но ако действаш само защото става дума за определен човек – това е лошо! Въпреки че правиш същото за твой приятел, за твой ближен... Ако правиш нещо, прави го преди всичко за Исус Христос!

Църквата, душите - от всички континенти и от всички времена, сегашни и бъдещи - очакват много от теб... Но запомни добре и в главата, и в сърцето си: няма да дадеш плод, ако не си свят, т.е. – поправям се – ако не се бориш да бъдеш свят.

Остави се да бъдеш променян от силните или от по-слабите удари на благодатта. Старай се да бъдеш неин инструмент, а не пречка. И ако желаеш, твоята свята майка Дева Мария ще ти помогне да станеш улей за божествената вода, а не камък, който да отклонява течението й.

Господи, помогни ми да Ти бъда верен и послушен, „каквото е глината в ръцете на грънчаря“ (Йер. 18, 6)... И така вече не аз ще живея, а Ти, моя Любов, ще живееш и действаш в мен.

Исус ще стори така, че ти силно да заобичаш всички, с които общуваш, без това ни най-малко да намалява любовта ти към Него. Напротив – колкото повече обичаш Исус, толкова повече сърцето ти ще се разтваря за другите.

Колкото по-близо до Бог се приближава едно създание, толкова по-свързано то се чувства с творението. Сърцето му се разширява, за да вмести всички и всичко в себе си с единственото желание да положи целия свят в краката на Исус.

Исус беше на 33 години, когато умря на кръста. Младостта не може да ти служи за извинение!

Освен това с всеки изминал ден ти ставаш все по-малко млад...обаче с Него ти ще добиеш Неговата вечна младост.

Отхвърли национализма. Той затруднява взаимното разбирателство и съжителство и е една от най-вредните спънки в човешката история.

Отхвърли го още по-решително, тъй като ще е дори по-вреден, ако тръгне да навлиза в Църквата - мястото, където най-силно трябва да блести единството на всичко и на всички, съединени в Христовата любов.

Ти, Божие дете, какво направи досега, за да помогнеш на душите на твоите ближни?

- Не бива да се примиряваш с твоята пасивност, с твоята леност. Той иска да достигне до други чрез твоя пример, чрез твоето слово, чрез твоето приятелство, чрез твоето служение...

Жертвай се, мисли за другите и работи с душите една по една, както скъпоценните камъни се обработват един по един.

- Дори нещо повече: трябва да положиш по-голямо старание, защото на карта е сложено нещо с неизмерима стойност – целта на тази духовна грижа е направата на добри инструменти, които да служат на Бог, за всеки от които Христос е платил с кръвта Си.

Да бъдеш християнин - и особено да бъдеш свещеник, припомняйки си същевременно, че всички кръстени участваме в царствено свещенство – означава постоянно да се намираш на Кръста.

Ако искаш да бъдеш последователен, сега, след като видя вече Неговата светлина, би пожелал да станеш толкова свят, колкото преди си бил грешен, и би се борил да осъществиш това свое голямо желание.

Не е проява на високомерие, а на сила да накараш другите да усетят тежестта на твоята власт, като пресечеш нещо, което си длъжен да коригираш, щом така го изисква изпълнението на святата Божия воля.

Понякога се налага да се вържат нечии ръце – внимателно и вежливо, а не пренебрежително и арогантно. Не за отмъщение, а за лечение; не като наказание, а като терапия.

Ти ме погледна много съсредоточено... Но накрая ме разбра, като ти казах: „Искам да възпроизведа в Божите деца живота на Христос с помощта на размишления за Неговия път. Та те да действат като Него и да говорят само за Него“.

Исус остана в Евхаристията от любов... към теб.

- Остана там, знаейки как ще Го приемат хората... как ти ще Го приемаш.

- Остана там, за да ядеш от Него, за да отиваш при Него и да Му разправяш за твоите работи, и общувайки молитвено с Него край дарохранителницата и приемайки Светото причастие, да се влюбваш от ден на ден все повече в Него и да подтикваш и други души – много души! – да следват същия път.

Ти ми казваш, че искаш да живееш в свята бедност и да се откъснеш от нещата, които ползваш. – Задай си въпроса: имам ли аз същото отношение и същите чувства като Христос към бедността и богатството?

И приеми моя съвет: не само се отпусни в ръцете на твоя Бог Отец с доверчивостта на Негово дете, а и отправи поглед специално в тази добродетел, за да я заобичаш като Исус. И така вместо да гледаш на нея като на кръст, ще я приемаш като знак, че именно ти си избран за това.

Случва се някои християни със своите действия да не разкриват невероятната значимост на поучението за любовта. Христос, заобиколен от учениците Си, в чудната Си последна проповед казва като завещание: „ Нова заповед ви давам, да любите един другиго“ (Йн. 13, 34).

И подчертава: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йн. 13, 35).

- Дано се решим да живеем, както Той иска!

Ако няма благочестие – тази спойка, която ни свързва здраво към Бог и чрез Него към другите хора, понеже в другите виждаме Христос – тогава разделението е неминуемо заради загубата на какъвто и да е християнски дух.

От все сърце благодари на Господ за тези възхитителни и същевременно ужасни душевни сили – за разума и за волята, с които те е създал. Те са възхитителни, защото те уподобяват на Него; а са ужасни, защото някои хора ги използват против своя Създател.

Аз - като обобщение на нашата синовна благодарност към Бог – казвам сега, а и постоянно, на този наш Отец: „Аз ще Ти служа!“

Без вътрешен живот и без подготовка не може да има испинско апостолско служение и обилни дела, резултатът е нетраен и понякога илюзорен.

- Забележи каква голяма отговорност лежи на Божите деца! Длъжни сме да изпитваме постоянно глад и жажда за Господ и за Неговото учение.

За да унижат един мой добър приятел, му казваха, че душата му е второ или дори трето качество.

Убеден в своята нищожност, той не се обиди, а се размисли: всеки човек има само една душа – и аз имам една, моята; значи за всеки човек неговата душа би била от първо качество, т.е. и моята е такава, пък и аз не искам да е третокласна! Така че имам „първокласна“ душа и желая с Божията помощ така да я пречистя, да я избеля и да я възпламеня, че да зарадвам Възлюбения.

- Имай това предвид и ти - колкото и да си окаян, не бива да „сваляш летвата“!

Ти се жалиш, че си самотен, че средата ти е враждебна. Дай си сметка, че Исус Христос, Добрият сеяч, притиска като житено зърно всяко от Своите деца в окървавената Си ръка, напоява ни със Своята кръв, пречиства ни, изчиства ни и ни опиянява! А после един по един щедро ни разсява из света – житото не се сее с чували, а зърно по зърно.

Настойчиво те моля: проси от Господ да предостави на Своите деца „дара на езиците“ – та да говорим разбираемо за всички.

Причината да желая този „дар на езиците“ можеш да откриеш по страниците на Евангелието, пълни с притчи и примери, които материализират Христовото учение и служат за илюстрация на духовното, без в ни най-малка степен да омаловажават или принизяват Божието слово.

И всички – учени и не толкова учени – чрез тези обичайни човешки картини по-лесно разбират и усвояват божественото послание.

В моментите, когато Господ иска Неговите семена да бъдат хвърлени с божествено разпръскване на различни места – а и винаги! - Той също така иска силата им да не страда заради тяхната разхвърляност.

И ти имаш съвсем ясната и свръхестествена задача да съдействаш за поддържането на тяхната сила.

Да, прав си; неизмерима е твоята окаяност! Ако беше оставен сам, къде ли щеше да се намираш сега, колко ли щеше да си паднал?

Само Любов, изпълнена с милосърдие, може да продължава да ме обича – признаваш ти.

- Успокой се! Ако ти Го търсиш, Той няма да ти откаже нито Своята любов нито Своето милосърдие.

Ти си длъжен да се стараеш по света да има много хора, които от все сърце да обичат Бог.

- Дойде часът да дадеш отче - ти на колко души помогна да открият тази Любов?

Божите деца присъстват и свидетелстват в света, за да увличат другите, а не за да се оставят да бъдат повличани от тях; за да създадат своя среда – среда, в която действа Христос, а не да се оставят да бъдат въвлечени в друга среда и да попаднат под нейното влияние.

Ти си длъжен да влияеш на околните: да ги разбудиш от тяхната дрямка; да разкриеш различни и по-широки хоризонти пред тяхното еснафско и егоистично съществуване; да им усложниш по свят начин живота; да ги накараш да не мислят само за себе си, а да си дадат сметка за проблемите на другите.

Ако не го правиш, значи не си добър брат на твоите братя хората, които имат нужда от тази радост и от този мир, които може би не познават или са забравили.

Нито едно дете на Святата църква не може да живее спокойно и да не изпитва безпокойство пред лицето на безличните маси хора - наглед стадо овце, или част от тълпа, или даже глутница – както писах преди време. А колко благородни страсти се крият зад привидно безразличните лица! И колко възможности!

Трябва да се служи на всички – да се поставя ръка върху всекиго (виж Лк. 4, 40), както правеше Исус, за да бъдат върнати към живот, за да бъде просветлен разумът им, за да укрепне тяхната воля, та да станат полезни!

И аз не съм мислел, че Бог ще ме грабне, както го направи. Ала Господ – нека ти го повторя още веднъж – няма нужда от нашето разрешение, за да ни „усложни живота“. Влиза в него и... това е!

Господи, само на Теб ще се уповавам! Помогни ми да Ти бъда верен, понеже знам, че като Ти бъда верен в служението, мога да поверя в ръцете Ти всички мои нужди и тревоги и да разчитам за всичко на Теб.

Нека често и горещо да благодарим на Бог за това, че Той чудно ни призова. И нека благодарността ни бъде дълбока и искрена, здраво обвързана със смирението.

Привилегията, че сме Божи деца – това пълно щастие, е винаги незаслужена.

Сърцето ни е раздирано от винаги актуалния възглас на Божия син, Който се оплаква, че „жетвата е голяма, а работниците малко“ (Мт. 9, 37).

- Този вик, който излиза от устата на Христос, е отправен и към теб. А ти какво направи досега? Поне молиш ли се всеки ден с това намерение?

За да следваш Господ, трябва да Му се предадеш безвъзвратно, безрезервно и решително; трябва да изгориш смело всички мостове, за да нямаш възможност да се върнеш назад.

Не се тревожи, когато Исус иска от теб повече неща, дори когато става дума за щастието на твоите родственици. Замисли се и приеми, че от свръхестествена гледна точка Той има пълното право - заради Своята слава - да не се съобразява, че причинява страдания на твоите близки.

Твърдиш, че искаш да бъдеш Христов апостол.

- Много се радвам да го чуя. Моля Господ да те сподоби с непоколебимост. И помни, че нашата уста, нашият разум и нашето сърце не бива да пораждат нищо друго освен божествени помисли, жажда за души и неща, които по един или друг начин трябва да водят към Бог или поне да не отдалечават от Него.

Църквата има нужда – а и винаги ще има нужда– от свещеници. Затова всекидневно се моли за звания на Света Троица чрез застъпничеството на Дева Мария.

- Моли се те да бъдат хора радостни, активни, полезни и добре подготвени, които с готовност да се жертват за своите братя, без да се чувстват по този повод като жертви.

Непрекъснато се обръщай за помощ към Светата Дева, Божия майка и Майка на цялото човечество. Тя ще привлече с майчина нежност Божията любов към душите, с които общуваш, та те да се решат да станат Христови свидетели в своята всекидневна работа, в своето професионално поприще.