Способен си!

Искам да те предупредя за една трудност, с която може да се сблъскаш: изкушението на отегчението, на обезсърчаването.

- Не ти ли е още пресен споменът за един живот – твоя живот – без ориентир, без цел, без сладост, който намери посока и се изпълни с радост от Божията светлина и от твоето себеотдаване?

- Не бъди глупав! Не заменяй второто с първото.

Ако забележиш, че вече не издържаш – по каквато и да е причина – остави се в ръцете Му и Му кажи: Господи, уповавам се на Теб, оставям се в ръцете Ти, ала помогни на моята слабост!

И изпълнен с упование Му повтори: Погледни ме, Исусе, аз съм един мръсен парцал, целият ми живот е толкова жалка история, че не заслужавам да бъда Твое дете. Кажи Му го…. И Му го казвай често.

- И не след дълго ще чуеш Неговия глас - не бой се! Или – стани и ходи! (Мат. 9, 5).

Ти ми разправяше все още неуверено: как само си проличава кога Господ иска повече от мен!

- Дойде ми на ум само да ти припомня: ти ми заявяваше, че искаш едно-единствено - да се оприличиш на Него… Тогава защо се съпротивляваш?

Дано знаеш как да осъществиш намерението, което имаш: „всеки ден да умирам малко по малко за себе си“.

Радостта, свръхестественият и човешкият оптимизъм са съвместими с физическата умора, с болката, със сълзите – нали имаме сърца, с трудностите в нашия вътрешен живот или с тези в апостолската дейност.

Той - Истинският Бог и истинският Човек, Който притежаваше цялото щастие на Небето, пожела да изпита умората и изтощението, плача и болката… за да разберем, че за да бъдем свръхестествени, предполага да сме много човеци.

Исус ти отправя молба да се молиш…Разбираш Го съвсем ясно.

- Обаче няма никакъв отклик! На тебе всичко ти е много трудно – ти си като детето, което го мързи да се научи да ходи. Ала в твоя случай не става дума само за мързел. Става дума и за страх, и за липса на решимост.

Често повтаряй: Исусе, ако някога в душата ми покълне и най-малкото колебание дали да върша това, за което Ти ме молиш или да следвам други благородни амбиции, още отсега Ти казвам, че предпочитам Твоя път – каквото и да ми коства. Не ме изоставяй!

Търси единението с Бог и се изпълни с надежда – тази сигурна добродетел! – понеже Исус ще те просветли с лъчите на Своето милосърдие дори в най-тъмната нощ.

Така вървеше молитвата ти: „тежи ми моята нищета, но не ме прекършва, понеже съм Божие дете. Давам удовлетворение за греховете си... Обичам....“ И добавяше: „искам да си послужа с моята слабост - подобно на свети Павел, който беше убеден, че Господ не изоставя онези, които Му се уповават“.

- Продължавай в същия дух – те подкрепих – понеже с Божията благодат ще успееш: ще преодолееш своята нищета и своите опущения.

Всеки момент е подходящ да направиш добро дело, да кажеш вярвам, да кажеш надявам се, да кажеш обичам.

Научи се да прославяш Отца и Сина, и Светия Дух. Научи се да изпитваш особена набожност към Светата Троица: вярвам в Бог Отец; вярвам в Бог Син; вярвам в Бог Свети Дух; уповавам се на Бог Отец; уповавам се на Бог Син; уповавам се на Бог Свети Дух; обичам Бог Отец; обичам Бог Син; обичам Бог Свети Дух. Вярвам, уповавам се и обичам Блажената Троица.

- Тази набожност е необходима като свръхестествено упражнение на душата; тя се изразява в дела, дошли от сърцето, и невинаги сс излива в думи.

Системата, методът, действането, единственият начин да водим богат и носещ обилни сввръхестествени плодове живот е да се вслушваме в съвета на Свети Дух, който ни е даден още в „Деяния на апостолите“: „всички единодушно прекарваха в молитва“ (1, 14).

- Без молитва не вършете нищо!

Моят Господ Исус Христос има Сърце, по-чувствително от сърцата на всички добри хора, взети заедно. Ако един добър човек (средно добър) разбере, че дадена личност го обича, без да очаква от него някаква награда или специална благодарност (обича от обич) и също така научи, че тази личност иска единствено той да не се противи да бъде обичан - макар и отдалеч, този добър човек веднага ще откликне на подобна безкористна любов.

- Ако Обичаният е толкова могъщ, че може всичко, сигурен съм, че Той не само ще се предаде на тази вярна любов на създанието (независимо от нищетата на тази бедна душа), но и ще даде на възлюбилия Го необходимите свръхчовешки умения, красота и сила, та очите на Исус да не се опетнят, като се взрат в клетото сърце, което Го обожава.

- Чедо мое, обичай; обичай и се надявай!

Ако с жертви сееш Любов, ще пожънеш Любов.

Мое дете, нима не изгаряш от желание да направиш така, че всички да Го заобичат?

Исус детенце, Исус младеж... Харесва ми да си Те представям така, Господи, понеже... това ме прави по-дързък. Харесва ми да Те виждам такъв мъничък, сякаш беззащитен и да храня илюзията, че имаш нужда от мен.

Винаги, когато влизам в параклиса, казвам на Господ – сякаш съм малко дете - че Го обичам повече от всички.

Колко удивително е въздействието на Светото причастие в действията – а преди това и в духа – на хората, които често и набожно го приемат.

Ако онова множество се ентусиазираше и Те възхваляваше заради едно парче хляб – колкото и голямо да бе чудото с умножаването на хлябовете - какво ли би трябвало да правим ние заради многото дарове, които получаваме от Теб, и най-вече че ни се отдаваш безрезервно в Евхаристията?

Отбележи, добро дете: виж с какви ли не целувки влюбените по земята обсипват цветята, писмата, сувенирите от този, когото обичат!

- А ти, нима можеш някой път да Го забравиш Него, Който е винаги до теб? Да забравиш... че можеш да Го ядеш?

Често надниквай в параклиса, за да кажеш на Исус: Оставям се в Твоите ръце.

- Остави в нозете Му каквото имаш – твоята окаяност!

- По такъв начин въпреки всевъзможното какво ли не, което си повлякъл след себе си, никога няма да изгубиш покой.

Моли се убедено като псалмописеца: „Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!“ (Пс. 90/91, 2).

Гарантирам ти, че Той ще те предпази от примките на „обедния дявол“ (смущение и объркване, което настъпвало в горещите обедни часове след много часове на постене при отшелниците и монасите в пустинята и ги карало да излизат от килиите си, да прекъсват молитви и съзерцания и да изпитват съмнения в своето призвание и полезност на делото си- б. пр.) – от съблазните и от... паденията! – когато възрастта и добродетелите би трябвало да са съзрели, когато би било крайно време да знаеш вече наизуст, че единствено Той е твоята Защита.

Мислиш ли, че хората изпитват благодарност за услуга, направена с нежелание? Очевидно не. И дори се стига до заключението, че би било по-добре подобна услуга да не се прави.

- А смяташ ли, че на Бог можеш да служиш, бидейки мрачен? Не! Ти си длъжен да Му служищ с радост, независисмо от твоята окаяност, която ще заличим с Божията помощ.

Нападат те наглед изтънчени съмнения и изкушения.

- Харесва ми да го чуя. Това значи, че демонът те смята за противник и че Божията благодат не те изоставя. Продължавай да се бориш!

Мнозинството от хората, които имат лични проблеми, ги „имат“, защото са егоисти и мислят само за себе си.

Всичко изглежда спокойно. Обаче врагът на Бог не спи...

Ала и Сърцето на Исус бди! В това е моята надежда.

Светостта се състои в борбата, в признаването, че имаме недостатъци и в героичното усилие да се избавим от тях.

Светостта – повтарям – се състои в преодоляването на тези недостатъци... независимо че и на смъртното ложе ще си имаме недостатъци. Ако не беше така – казвал съм го и друг път – щяхме да бъдем едни надменни същества.

Благодаря Ти, Господи, защото - позволявайки да бъдем изкушавани - Ти едновременно ни даряваш красотата и силата на Твоята благодат, за да устоим и победим!

Благодаря Ти, Господи, за тези изкушения, защото те ни учат да бъдем смирени!

Не ме изоставяй, Господи! Не виждаш ли бездната, в която може да се окаже клетото Ти чедо?

- Мила моя майко, аз също съм твой син.

Не можем да водим праведен живот без Божията помощ. Бог иска да бъдем смирени, иска да Го молим за помощ чрез застъпничеството на нашата и Негова майка.

Трябва да кажеш съвсем беззвучно на Девата още сега в споделената самота на сърцето си: Майко моя, моето клето сърце понякога се бунтува... Но ако ти ми помагаш... И тя ще ти помогне, за да го запазиш чисто, за да продължиш по пътя, към който Бог те е призовал. Дева Мария винаги ще те улесни в изпълнението на Божията воля.

За да съхраниш святата непоквареност, за да живееш чист живот, трябва да обичаш и всекидневно да упражняваш умъртвлението.

Когато почувстваш жилото на бедната си плът, която понякога яростно те напада, целуни разпятието, целуни го много пъти! Стори го със силата на волята си, дори да ти се струва, че го правиш без любов.

Всеки ден заставай пред лицето на Господ и като нещастния човек от Евангелието Му кажи бавно, с цялата жар на сърцето си: „да прогледам, Учителю!“ (Мк. 51, 2). Нека прогледна какво очакваш от мен и нека се боря да Ти остана верен.

Боже мой, колко е лесно човек да следва пътя на християнина, след като знае, че Ти си Добрият пастир, а ние – ти и аз – сме овце от Твоето стадо.

- Защото добре знаем, че Добрият пастир полага душата Си за всяка от овцете Си (вж. Йн. 10, 11).

Днес в своята молитва ти потвърди намерението си да станеш свят. Разбирам те много добре, когато добавяш и уточнението: знам, че ще го постигна, но не защото съм уверен в себе си, Исусе, а защото съм уверен в... Теб.

Ти сам - без Божията благодат, не можеш да направиш нищо полезно, защото ще си прекъснал връзката си с Бог.

- Докато с Неговата благодат е точно обратното – ти можеш всичко!

Искаш да се учиш от Христос и да взимаш пример от живота Му? Отвори Евангелието и чуй как Бог говори с хората... с тебе.

Исус добре знае кое е най-доброто.... и аз обичам и винаги ще обичам Неговата воля. Той е Този, Който „дърпа конците“ и - ако нещо води към духовната цел - въпреки безбожниците, които се мъчат да създават пречки, Той ще ми даде онова, за което Го моля.

Истинската вяра се разкрива в смирението.

Една жена си думаше: „ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея“ (Мат. 9, 21).

- Какво смирение само! Плод и знак на нейната вяра!

Ако Бог ти прати изпитание, Бог ще ти прати и силите да го преодолееш.

Призовавай Свети Дух, когато правиш изпит на съвестта, за да опознаеш по-добре Бот, за да се опознаеш ти самият по-добре и така да можеш всеки ден да преживяваш обръщане.

Духовно ръководство. Не се противи да се рови в душата ти – със свръхестествен усет и със свято безсрамие – за да се провери до каква степен можеш – а и искаш! – да прославяш Бог.

„Как ше бъде това, когато аз мъж не познавам?“ (Лк. 1, 34). Въпросът, който Мария задава на ангела, е отражение на откровеното й сърце.

Размишлявайки за Светата Дева, съм се убедил в едно ясно правило: за да сме в мир и за да живеем в мир, трябва да бъдем съвсем откровени с Бог, с духовните си ръководители и със самите себе си.

Глупавото дете плаче и се дърпа, когато грижовната му майка го боде с игла, за да извади тръна от пръстчето му... Благоразумното дете дори с насълзени очи – понеже плътта е слаба – гледа с благодарност дабрата си майка, която му причинява малко болка, за да предотврати по-силни страдания.

- Исусе, стори да бъда благоразумно дете.

Детенце, клето магаренце, ако Господ с Любов е почистил черния ти гръб, овалян в мръсотия, и ти е сложил копринен самар, а върху него – скъпоценни камъни, знай, клето магаренце, че „можеш“ – ти ще си си виновно – да хвърлиш ценния товар на земята... Обаче помни, че ти „не можеш“ само пак да си го натовариш.

Открий спокойствие в своето божествено осиновление. Бог е Отец – твоят Отец! Той е пълен с нежност, с безкрайна любов.

- Наричай Го Отче мното пъти, а насаме Му кажи, че Го обичаш, че много Го обичаш! Кажи Му, че да си Негово дете те изпълва с гордост и сила.

Радостта е закономерно следствие от обстоятелството, че сме Божи деца, че знаем, че сме особено обичани от Бог Отец, Който ни приема, Който ни помага и Който ни прощава.

- Запомни добре и веднъж завинаги: макар понякога да изглежда, че всичко се сгромолясва, нищо не се сгромолясва! Защото Бог не губи битки!

Най-добрият начин да проявим своята благодарност към Бог е силно да обичаме нашето положение на Негови деца.

Ти си като бедняка, който внезапно научава, че е син на Царя! И затова вече на земята те интересува само славата – пълната слава – на твоя Бог Отец.

Приятелю, кажи Му като дете: Исусе, след като знам, че Те обичам и че Ти ме обичаш, нищо друго няма значение. Това ми стига!

Много молих Девата – ми казваше ти. И после се поправяше: лошо се изразих; много поръчки й дадох на Девата.

Всичко мога чрез Онзи, Който ме укрепва (вж. Фил. 4, 13). Щом си с Него, няма начин да се провалиш. И от това убеждение се ражда светият „комплекс за превъзходство“ и човек се захваща за работа с дух на победител, защото Бог ни дава Своята сила.

Застанал пред бялото платно и в стремеж към съвършенство, художникът даваше воля на въображението си: Господи, искам да нарисувам 38 сърца, 38 ангели, винаги греещи от любов към Теб, 38 чудеса, избродирани на Твоето небе, 38 слънца върху Твоята мантия, 38 огнени езика, 38 любови, 38 безумства, 38 радости...

След малко смирено си призна: това е въображението и желанието. Докато в действителност се получиха 38 размазани фигури, които не само че не носеха наслада на взора, но и го смущаваха.

Не можем да претендираме ангелите да ни се подчиняват... Но пък имаме пълната увереност, че ангелите винаги ни чуват.

Остави се да те води Бог. Той ще те поведе по „Своя път“, използвайки безброй несгоди... дори може би твоето лентяйство, за да видиш, че Той ти върши работата.

Моли Го без страх, бъди настоятелен. Спомни си евангелския разказ за умножаването на хлябовете (виж Мат. 14, 14-21). Виж какъв щедър отговор дава след думите на апостолите: колко хляба имате? Пет ли?... Колко искате? ... И Той дава шест, сто, хиляда... Защо го прави?

- Защото Христос вижда нашите нужди с божествена прозорливост и със Своето всемогъщество може и да преизпълни желанията ни.

Господ вижда по-надалеч от нашата късогледа логика и е безкрайно щедър!

Когато се работи за Бог, човек трябва да има „комплекс за превъзходство“ – както вече споменах.

Но ти ме питаш това не е ли проява на горделивост? Не! То е следствие от смирението, от смирението, което ме подтиква да кажа: Господи, Ти си Който си. А аз – обратното. У Теб е цялото съвършество: мощта, силата, любовта, славата, мъдростта, властта, достойнството... Ако аз се гушна в Теб – като дете в силните обятия на баща си или в топлия скут на майка си – ще усетя топлината на Твоята божественост, ще видя лъчите на Твоята мъдрост, ще почувствам как в кръвта ми се разлива Твоята сила.

Ако живееш в присъствието на Бог, над оглушителната буря винаги ще виждаш слънцето, а под бушуващите опустошителни талази винаги ще царуват спокойствие и мир в душата ти.

За едно Божие дете, изпълнено с увереността, че то – подпомогнато от благодатта – ще извърви пътя до края му, където е Любовта, всеки ден следва да бъде възможност за обновление

Следователно, щом започваш отново и отново, ти си на правия път. Щом си настроен за победа, щом се бориш, с Божията помощ ще победиш! Няма да има пречка, която да не преодолееш!

Почувствай се във Витлеем, доближи се до Младенеца, полюлей Го в обятията си, кажи Му нежни и топли думи, притисни Го до сърцето си...

- Не приказвам нелепости. Говоря за любов! А любовта се разкрива с дела. Дълбоко в душата си ти наистина можеш да Го прегърнеш!

Нека покажем на Исус, че сме деца. А колко усилия им струва на децата – на малките и простодушни деца – да изкачат дори едно стъпало! Те стоят пред него и наглед си губят времето. Все пак го изкачват. После – още едно. С ръце и с крака, с порива на цялото си тяло те постигат нова победа: преодоляно е още едно стъпало. И пак нагоре. Какви усилия само! Малко остават... но... едно подхлъзване... и пак долу! Цялото в синини, обляно в сълзи, бедното дете отново започва да се изкачва...

Така става с нас, Исусе, когато сме оставеии сами. Но Ти ни вземи в нежните Си обятия - като голям и добър приятел на простодушното дете, и не ни оставяй, докато не стигнем горе. И тогава!... О, тогава ще разберем как да откликнем на Твоята милосърдна любов – с детинска дързост ще Ти кажем: благи Господи, освен Дева Мария и свети Йосиф не е имало и няма да има друг смъртен (е, имало е и обезумели от любов), който да Те обича така, както аз Те обичам.

Не се притеснявай да постъпваш детински – те посъветвах аз; докато тези постъпки не станат рутинни, те ще носят плод.

- Ето и пример: представете си една душа, която е по пътя на детството в духовния живот; тя е подтиквана всяка нощ да завива една дървена статуйка на Светата Дева.

Разумът се бунтува срещу подобно действие, защото му се струва напълно безполезно. Докато смирената душа, докосната от благодатта, е съвсем наясно, че така би постъпило едно дете в проява на любов.

Тогава укрепналата воля, която притежават всички, които духовно са като деца, се проявява и заставя разумът да отстъпи... А ако тази детска душа продължава всяка нощ да завива образа на Дева Мария, значи тя всеки ден върши една дребна детинска постъпка, която поси плодове пред Божите очи.

Когато станеш наистина като дете и тръгнеш по пътеките на детството – ако Господ те води по тях – ще бъдеш непобедим.

Отправи простосърдечна молба като малко дете: дай ми, Господи, съкрушено сърце като на тези, които Ти бяха особено угодни.

Ти преставаш да бъдеш дете, ако някой или нещо застане между теб и Бог.

Не трябва за нищо да се моля на Исус. Ще се огранича единствено да съм Му във всичко угоден и да Му разказвам за случилото се с мен – сякаш Той не го знае – както малко дете се отнася с баща си.

Дете, кажи на Исус: не ми трябва нищо друго, само Ти си ми нужен.

В твоята молитва от духовното младенчество какви ли не детински работи казваш на твоя Господ! С доверчивостта на дете, което говори на по-големия си Приятел, в Чиято любов е уверено, ти Му доверяваш: искам да живея само за Твоята слава!

Припомняш си и честно си признаваш, че всичко, което правиш, не излиза добре. И добавяш: Исусе мой, едва ли Ти прави впечатление, че не мога да направя нищо като хората. Помогни ми! Направи го Ти вместо мен и ще видиш, колко добре ще се получи.

След това дръзко и без да изневеряваш на истината, продължаваш: обгърни ме, напои ме с Твоя Дух, та да изпълнявам волята Ти. Искам да я изпълнявам. Ако не го правя – значи Ти не ми помагаш. Ала Ти ще ми помагаш!

Ти трябва да почувстваш острата нужда да гледаш на себе си като на малко дете, слабо и лишено от всичко дете. Тогава ще се хвърлиш в скута на нашата Небесна майка с кратка молитва, с очи, пълни с обич, с Мариини молитвени практики, с всичко, което е в същността на твоя синовен дух.

- Тя ще те закриля.

Каквото и да става, следвай упорито твоя път; следвай го радостно и с оптимизъм, защото Господ се грижи да разчиства от него всички препятствия.

- Чуй ме добре! Убеден съм, че ако се бориш, ще станеш светец!

Първите апостоли бяха до старата лодка и кърпеха скъсаните мрежи, когато Господ ги призова. Той им каза да Го последват и те веднага Го последваха, като оставиха всичко, всичко!

А нонякога се случва ние, които искаме да им подражаваме, да не оставяме всичко и в сърцето ни остава някаква привързаност, някакви заблуждения, с които не искаме да се разделим, за да го предложим чисто на Господ.

- Ще направиш ли задълбочен преглед на сърцето си? Там не бива да остава нищо, което да не е от Нето. Ако ли не, значи нито ти, нито аз Го обичаме истински.

Постоянно и искрено излагай на Господ желанията си да бъдеш свят и да вършиш апостолска дейност... Тогава крехкият съд на твоята душа няма да се разбие, или ако се разбие, ще се възстанови още по-красив и ще продължи да служи за твоята святост и в апостолската работа.

Твоята молитва трябва да бъде като на Божие дете. А не като тази на лицемерите, които ще чуят от Исус думите: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно“ (Мт. 7, 21).

Твоята молитва, твоят възглас „Господи! Господи!“ трябва да бъдат придружени през деня от хиляди различни дела, които да отговарят на желанието и усилията да се изпълнява Божията воля.

Дете мое, кажи: О, Исусе, не искам дяволът да завладее душите.

Ако си бил избран, призван от Божията любов да Го следваш, ти си длъжен да откликнеш... А освен това имаш задължението – не по-маловажно – да водиш и да насочваш своите братя, хората, към светостта и към верния път.

Не губи кураж!... Дори когато стане трудно следването на пътя. Нима не се радваш, че от теб до голяма степен зависи да си верен на твоите християнски задължения?

Изпълни се с радост и потвърди доброволно своето решение: Господи, аз искам същото като Теб! Разчитай на моя нищожен принос.

Бог не те изважда от своето обкръжение, не те изтегля от света, нито те отстранява от твоето житейско положение, нито от твоите благородни човешки стремежи, нито от професионалната ти дейност; обаче иска там – навсякъде - да си свят!

Забил чело в земята в присъствието на Бог, дай си сметка ( защото си е така), че си по-мръсен и по-презрян дори от боклука, изметен от метлата.

- И въпреки всичко това Господ те е избрал!

Кога най-сетне ще се решиш?...

Мнозина около теб водят пожертвователен живот от чисто човешки съображения; тези клети създания не се замислят, че са деца на Бог и действат така или от горделивост, или за да изпъкнат, или за да уредят в бъдеще живота си. Те се лишават от всичко!

А ти, който носиш сладостния товар на Църквата, на твоите близки, колеги и приятели, заради които си заслужава да се откажеш от разни неща, какво правиш? С какво чувство на отговорност действаш?

О, Господи! Защо се спря на мен – който съм опровержение на всичко добро – след като има толкова светци, мъдреци, богаташи и прославени хора?

- Прав си... точно по тази причина. Отблагодари Му се с дела и с любов!

Исусе, нека в святата Ти Църква никой да не се отклонява от пътя, следвайки своето християнско призвание – като мъдреците, които се водеха по звездата, без да обръщат внимание на съветите на Ирод... А подобни съвети обикновено изобилстват.

Да се молим на Исус Христос плодовете на Неговото изкупително дело да раснат изобилни в нашите души – все по-изобилни, все по-изобилни, направо божествено изобилни!

А за да стане това, нека ни направи добри деца на Своята благословена майка.

Искаш ли да ти открия една тайна, за да бъдеш щастлив? Посвети се на другите и им служи, без да очакваш благодарността им.

Ако действаш – живееш и работиш – вперил очи в Бог, отдаден с любов в служба на другите и със свещеническа душа (дори да не си свещеник), всичките ти действия придобиват истински духовен смисъл, който съединява целия ти живот с Извора на благодатите.

Изправени пред огромното множество души, които ни очакват, и сериозната и страшна наша отговорност, може би се замисляш, както и аз правя понякога: нима е за мен цялата тази работа? За мен, дето нищо не струвам?

- В такива моменти отвори Евангелието и помисли как Исус излекува слепия по рождение – с кал, направена от прахта по земята и от слюнка. Това е сместа, която дава светлина на слепите очи!

Това сме ти и аз. Наясно сме със своята слабост, знаем, че не струваме нищо, обаче – с Божията благодат и с нашата добра воля – ставаме оздравителна смес! За да просветляваме и укрепваме другите с нашата сила, както и самите себе си.

Една отдадена душа Му говореше така: Исусе, виж какво ще направиш... аз не работя за себе си...

Ако се молиш вастойчиво с „лична настойчивост“, нашият Господ Бог ще ти даде необходимото, за да бъдеш по-плодотворен и за да разпростираш Неговото царство на земята.

- Ала е необходимо да си последователен: да се молиш, да се молиш и пак да се молиш. .. Смяташ ли, че постъпваш точно така?

Господ иска Неговите деца да вървят по всички пристойни пътища на земята, като пръскат семената на разбирателството, на прошката, на добросъседството, на братолюбието и на мира.

- А ти какво правиш?

Изкуплението се извършва и днес, дори в този момент... И ти си - трябва да бъдеш! – съизкупител.

Да бъдеш християнин в този свят не значи да се изолираш. А напротив – значи да обичаш всички хора и да желаеш да запалиш у тях пламъка на любовта към Бог.

Дево, Божия майко и моя майко, и през ум не ми минава ти да престанеш да бъдеш Господарка и Владетелка на всичко създадено.