Плодотворност

Отговори на Божията любов с вярност – бъди непоколебимо верен! И в резултат на тази вярност разпръсни получената Любов сред други хора, та и те да се насладят на срещата с Бог.

Господи, Исусе Христе, стори така да усетя и да последвам Твоята благодат, че сърцето ми да опустее – за да го запълниш Ти, Приятелю мой, Братко мой, Царю мой, Боже мой, моя Любов!

Ако чрез твоята молитва, чрез твоите жертви и чрез твоята дейност не полагаш постоянни грижи за твоето апостолско служение, това е ясен знак, че ти не си щастлив и че си длъжен да затвърдиш твоята вярност.

- В действителност този, който се радва на щастие и благополучие, се стреми да ги сподели с други хора.

Когато наистина потъпчеш собственото „аз“ и започнеш да живееш за другите, тогава ще станеш полезен инструмент в Божите ръце.

Той призова Своите ученици – зове ги и сега – и им заповядва да отидат сред всички, та всички да познаят Христос;

Вземи решение да възпламениш света с чиста любов – ти можеш да го сториш – за да направиш цялото човечество щастливо, като го доближиш истински до Бог.

Верен в най-малкото (Вж. Лк. 16, 10)... Твоята работа, синко, не е само да спасяваш души, а и да ги освещаваш ден подир ден, придавайки на всеки момент – дори на най-баналния – пулса на вечността.

Не е уместно семето на Христовото учение да бъде отделяно от семето на набожността.

- Само ако си набожен, твоят труд като сеяч на учението може да се избави от микробите, които опропастяват работата ти.

Както машините в десетки заводи спират, стават безполезни, когато няма ток, така и апостолската работа става безплодна, когато ги няма молитвата и умъртвлението, които пулсират в Христово пресвещено сърце.

Ако следваш вярно импулсите на благодатта, ще даваш добри плодове - непреходни плодове за слава Божия

- Да си свят значи да бъдеш от полза, макар и святият човек да не забелязва и да не усеща ползата от себе си.

Правилното намерение е едно: винаги и във всичко да работиш само за Божията слава.

Апостолското служение – тази очевидна проява на духовен живот – представлява една постоянна душевна окриленост, която прави всяка голяма или малка подробност от всекидневния живот свръхестествена от любов към Бог, която се привнася към всичко.

В книгите, които четеше, той винаги използваше като разделител хартиена лента, върху която с едър и енергичен почерк бе написано: „Разпалвай с огъня на Свети Дух!“. Написаното изглеждаше като гравирано.

Аз бих искал да ти предам този огън, християнино, за да разпалва душата ти, за да гори на устните ти и за да пламти в делата ти.

Опитвай се да бъдеш като дете, което със свято безсрамие „знае“, че неговият Бог Отец винаги му дава най-доброто.

Затова дори когато му се струва, че му липсва най-нужното, не се притеснява, а изпълнено с мир казва: на мен ми остава и е с мен Свети Дух!

Всеки ден една от твоите молитви трябва да бъде със следното намерение: нека всички католици бъдем верни на Бог и нека се осмелим да се борим, за да станем светци.

- Това е съвсем логично! Че какво друго да пожелаем за тези, които обичаме, за тези, които са свързани с нас със здравите връзки на вярата?

Когато ми казват, че се срещат богопосветени, които вече не се стремят ревностно към светостта, си мисля, че това – стига да е вярно – би довело до крушение в техния живот.

„Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби – към гълъбарниците си?“ (Ис. 60, 8) – пита пророкът. А един автор обяснява: „Облаците водят началото си от морето и от реките, и след кондензиране и по-къс или по-дълъг път се връщат към своето начало“.

Пък аз ще добавя: такъв трябва да си ти – облак, който напоява света, давайки му възможност да живее като Христос... Тази божествена вода ще измие – като ги напои – недрата на земята и вместо да се измърси, ще се филтрира, преминавайки през купищата нечистотия, после ще бликнат извори с бистра вода и ще се образуват потоци и пълноводни реки, способни да утолят жаждата на човечеството. – После ти се оттегли в твоето Прибежище, при твоето безбрежно Море, при твоя Бог, уверен, че плодовете ще се множат, свръхестествеио напоявани от твоето апостолско служение и от животворните води на Бог, които ще се изливат до края на времената.

Синко, ти Му поднасяй също така мъките и страданията на другите хора.

Мъки? Притеснения заради някакви преходни изпитания? Не разбираш ли, че така го иска твоят Бог Отец? ... А Той е добър.... А Той те обича... Теб те обича... Повече отколкото всички майки на света, взети заедно, могат да обичат децата си.

Прецени откровено как следваш Учителя. Виж дали го правиш съвсем официално и заучено, без вярата ти да пулсира; виж липсва ли ти смирение, липсва ли ти жертвеност, липсват ли ти дела в твоето всекидневие; виж дали вярата ти не е някаква фасада и отделяш ли внимание на всяка подробност от твоето всекидневие... Накратко – запитай се дали не си останал без Любов.

Ако е така, не бива да те учудва безрезултатният ти труд. Реагирай веднага - остави се да те поведе Дева Мария!

Когато си изпаднал в нужда, когато срещнеш пречка – малка или голяма, призови своя ангел пазител, за да ти помогне заедно с Исус или самостоятелно да се справи със случая.

Бог се намира в центъра на твоята душа, на моята душа и на душите на всички хора в благодатно състояние. И това има своето значение; така придобиваме повече светлина и сол, за да може всеки от своето място да раздава тези Божи дарове сред хората.

А как сме длъжни да раздаваме тези Божи дарове? Със смирение, с набожност, здраво свързани с нашата майка Църквата.

- Сещаш ли се за лозата и за клоните? Колко плод дават клоните, свързани с лозата! Какви сочни гроздове! И как без плод остава отделената клонка, която изсъхва и се прощава с живота си!

Исусе, нека клетото ми сърце се изпълни с океана на Твоята любов и нека вълните му прочистят и изхвърлят от него всички нечистотии... Излей пречистите и пламтящи води на Твоето сърце в моето, та когато утоля жаждата си от Теб и не мога повече да удържам в него божествения пожар, то да се пръсне – от Любов! И нека тази Твоя любов се разлее с живителни, неудържими и плодотворни струи в други сърца, които да запулсират от контакта с тях и да затрептят в хармония с Вярата и с Любовта.

Преживявай пълноценно светата литургия!

- Ще ти бъде от полза мисълта на един ревностен свещеник: Нима е възможно, Боже мой, да участваш в светата литургия и да не си свят?

- И после добавяше: Всеки ден, изпълнявайки едно мое отдавнашно намерение, ще се потапям в раната на прободените ребра на моя Господ!

- Действай и ти!

Помисли само колко много добро и колко много зло можеш да направиш!

- Добро - когато си смирен и умееш да се раздаваш с радост и с пожертвователен дух. Това е добро за теб и за твоите братя, хората, и за Църквата. за тази добра наша майка.

- А зло - когато се водиш от твоята горделивост.

Не се затваряй в твоето благополучие, защото ако се ограничиш само до него, започваш да пречиш на другите, ставаш бреме за апостолското служение, а на всичко отгоре и причиняваш болка на Сърцето на Христос!

Не слагай край на аностолското си служение, не пести усилията си, за да работиш възможно най-добре, не занемарявай молитвения си живот.

- Останалото ще го свърши Бог!

От време на време е добре човек да постъпи с душата така, както постъпва с огъня в огнището – взима един дилаф и разравя огъня, за да махне шлаката, която най-блести, но е причината да гасне отънят на Божията любов.

Нека отидем при Исус, при дарохранителницата, за да Го опознаем по-добре, за да поемем пълноценно учението Му и да захраним с Него душите.

Когато Господ влезе в гърдите ти и започнеш да се наслаждаваш на Неговата любов, обещай Му, че ще положиш всички усилия, за да промениш по такъв начин живота си, че да Го носиш на тълпата, която не Го познава, която няма идеали, и която води за съжаление скотско съществуване.

„Дет е любовта и обичта, там пребъдва Бог“ – се пее в литургичния химн. В тази връзка една душа написа: „Тази братска любов е едно голямо и чудно съкровище. Тя не се свежда само до просто утешаване – колкото и често то да ни е нужно, а същевременно ни изпълва с увереността, че Бог е близо и се проявява в любовта на околните към нас както и в нашата любов към околните“.

Не търси публика! Нека само Бог познава твоя живот; светостта обикновено остава незабелазана, макар да принася много плод.

Старай се да помагаш, без хората да си дават сметка за това, без да те хвалят, без никой да те вижда да го правиш... И незабелязано – подобно на солта, да подобряваш средата, в която се движиш, и така постепенно да я направиш според твоя християнски критерий естествена, мила и привлекателна.

За да върви нашият свят по християнското русло – единственото, което си заслужава да бъде следвано, сме длъжни да бъдем верни приятели на хората, но преди това първо трябва да сме станали верни приятели на Бог.

Много пъти си ме чувал да говоря за необятното поле на апостолското служение.

Не съм си променил мнението. Какво чудно поле за действие ни очаква в целия свят, колко хора има, които не познават истинската вяра, но независимо от това са благородни, великодушни и радостни!

Много често ми се иска да викна в ухото на толкова много жени и мъже, които работят в учреждения, в търговията, във вестници, в училища, в болници, в работилници, в мините и в полето и са закриляни от своя духовен живот и от общението на светците, че са длъжни да бъдат вестители на Бог навсякъде и във всичко според напътствията на апостола: Прославяйте Бог с живота си и винаги Го носете със себе си (виж 1 Кор. 6, 20).

Ние, които носим Христовата истина в сърцето си, сме длъжин да предадем тази истина в сърцето, в главата и в живота на другите. Обратното би било да не им нарушаваме спокойствието - една погрешна тактика.

Замисли се... При теб Христос поиска ли позволение, за да влезе в душата ти? – Не, Той те потърси, защото така пожела, обаче ти предостави свободата ти да решиш дали да Го следваш.

Със своите дела на служение ние можем да подготвим за Господ по-славна победа от Неговото влизане в Йерусалим.... Защото няма да се повторят нито предателството на Юда, нито молитвата в Гетсиманската градина, нито онази тъмна нощ... Ще направим така, че светът да се възпламени от пламъците на огъня, който Той донесе на земята!... И светлината на Истината – нашият Исус – ще озари завинаги умовете на хората.

Не се плаши! Ти като християнин имаш правото и задължението да предизвикаш в душите една оздравителна кризисна ситуация – да накараш хората да осъзнаят, че живеят пред лицето на Бог.

Моли се за целия свят. Моли се за хората от всички раси и от всички религии, за говорещите на различни езици; моли се за тези, които имат някаква смътна представа за религията, както и за онези, които изобщо не знаят що е вяра.

- И този плам да привличаш душите – това ясно и неоспоримо доказателство, че обичаме Исус – ще накара Исус да дойде.

Как само блестяха очите им, като слушаха, че трябва да се работи за душите в далечни земи. Сякаш бяха готови с един скок да прескочат океана. Да, когато Любовта е голяма, светът е много малък.

На теб никоя душа на света, ама никоя!, не може да ти бъде безразлична.

Един Христов ученик никога не би разсъждавал по следния начин: „Аз се старая да бъда добър; а другите – тяхна си работа... Да вървят по дяволите!“.

Това поведение не е човешко и не съответства нито на Божията любов, нито на милосърдието, което трябва да изпитваме към ближния.

Когато християнинът разбира и живее католическата вяра, когато си дава сметка колко е наложително да известява на всички създания Благата вест за спасението, той съзнава, че е длъжен да бъде както казва апостолът: „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“ (1 Кор. 9, 22).

Длъжен си да обичаш твоите братя, хората, до такава степен, че дори техните недостатъци – стига да не оскърбяват Бог – да не ти се струват недостатъци. Ако ти обичаш единствено добрите качества, които забелязваш у другите, а не умееш да ги разбираш, да извиняваш слабостите им и да им прощаваш, значи ти си егоист.

Нямаш право да разрушаваш със своята немарливост или със своя лош пример душите на твоите братя, хората.

- Ти носиш отговорността – независимо от твоите страсти – за християнския начин на живот на твоите ближни, за духовната им плодотворност, за тяхната святост!

Далече съм физически, но въпреки това съм много близо до всички, да, много близо! – си повтаряше ти щастлив.

Ти беше доволен; беше вече разбрал моите обяснения какво е общение в любовта и че си длъжен неуморно да го съживяваш.

Ти ме питаш какво да направиш за твоя приятел, за да не се чувства той самотен.

- Ще ти кажа обичайното: ние имаме на разположение едно чудно оръжие, способно на всичко - молитвата. Първо се помоли. А после направи за него това, което би поискал да направят за теб при подобни обстоятелства.

Трябва да му помогнеш, без да го унижаваш, и по такъв начин, че това, което му е трудно, да му стане лесно.

Винаги заставай на мястото на ближния. Така ще видиш спокойно неговите проблеми или въпросите, които ти поставя; няма да му се разсърдиш, а ще го разбереш, ще го извиниш и ще го поправиш, когато бъде необходимо и то по подходящ начин. Така ще изпълниш света с любов.

Не може да се правят компромиси по въпроси на вярата. Обаче помни: за да кажеш истината, ве е нужно никого да оскърбяваш.

Щом става въпрос за доброто на ближния - не си мълчи. Ала говори любезно, без да проявяваш невъздържаност или гняв.

Невъзможно е да се говори за събития или учения, без да се споменават и хора... които обаче ти не съдиш; само Бог съди (виж 1 Кор. 4, 4).

- Не се притеснявай, ако се сблъскаш някой път със събеседник, който няма точна преценка и който – било злонамерено, било поради липса на ясни критерии – сметне твоите думи за клюки.

Някои нещастни души се дразнят от доброто, което вършиш. Сякаш доброто престава да бъде добро, ако не е свършено от тях или не се контролира от тях...

- Нека подобно неразбиране не ти служи за повод да си вършиш по-лошо работата. Положи повече усилия в дейността си особено сега, когато не получаваш аплодисменти на земята. Така делото ти ще бъде прието по-радушно от Небето.

Понякога петдесет на сто от силите се губят във вътрешни борби, породени от липсата на любов, от приказки и сплетни сред ближните. Още двадесет и пет на сто от силите се губят в задачи, ненужни за апостолското дело. Затова никога не бива да се търпят клюки и сплетни и времето да се разпилява по безброй задачи; така хората ще бъдат апостоли на сто процента.

Моли се за свещениците – сегашните и бъдещите. Нека те да обичат истински – с нарастваща любов и без разделения – своите братя, хората, и да умеят да накарат пасомите да ги заобичат.

Мислейки за свещениците по целия свят, помогни ми да се помоля тяхното апостолско служение да дава плодове.

- Свещенико, братко мой, говори неуморно за Бог. Ако си Му всецяло предан, твоите слова няма да бъдат скучни.

Проповедта, проповедта на Христос Разпънатия – това е словото Божие.

Свещениците са длъжин да се подготвят възможно най-добре, преди да изпълнят това свое толкова божествено задължение, чиято цел е спасението на душите.

А миряните са длъжни да да изслушат проповедта с най-голямо внимание.

Изпълни ме радост, когато чух да казват за един свещеник: „Той проповядва от всичката си душа... и с цялото си тяло“.

Моли се по следния начин, апостолска душо: Господи, стори така, че да умея да „пришпорвам“ хората и да превръщам всекиго във факел на Любовта и стори тези факли да бъдат единственият двигател на нашата дейност.

Ние, католиците, сме длъжни да крачим в живота като апостоли – носейки Божията светлина и бидейки Божията сол. Да крачим без страх, съвсем естествено, но пълни с такъв вътрешен живот и в такова единение с Господ, че да можем да просветляваме, избягвайки сенките и разяждащия мрак, и да разпространяваме плодовете на омиротворението, родени от силата на християнското учение.

Тръгна сеячът да сее, да хвърля с шепи семена по всички кръстопътища на земята... Благословена е нашата работа! – На нас ни е възложено във всички времена и във всички краиша на земята да сеем Божието слово и да се грижим то да се захване, да расте и да носи плодове.

„И Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод“ (Пс. 84 /85, 13).

- Да, това добро – Божият благослов, дава началото на всеки добър плод, осигурява нужния климат, за да можем в нашия свят да отглеждаме светци – Божи мъже и жени.

„И Господ ще даде добро“. Но обърни внимание: после Той очаква нашата земя – твоята и моята, да даде плод и то не някакъв съсухрен и развален плод, тъй като не сме се грижили всеотдайно за него; Той очаква обилни и красиви плодове, защото ни обсипва с благословения.

Ти разглеждаше своето призвание като семенник на растение – с много семена. Ще дойде моментът, те ще се разлетят и бързо ще се захванат много от тях.

Сред огромното човешко множество – понеже ни е грижа за всички души, ти си длъжен да бъдеш като фермент. И с помощта на Божията благодат и на твоя отговор на благодатта да действаш по целия свят подобно на кваса, от който зависи качеството, вкуса и обема на хляба. И нека с твоя квас Христовият хляб да може да стане храна на колкото се може повече души.

Враговете на Исус – някои от тях дори разправят, че са Негови приятели – надянали ризницата на човешката наука и размахващи меча на властта, се подиграват на християните, както филистимецът Голиат презираше Давид и му се подиграваше.

Днес пак на земята ще се свлече Голиат – Голиат на омразата, на лъжата, на високомерието, на светското, на безразличието... И когато този гигант на лъжливите идеологии бъде повален от наглед слабите оръжия на християнския дух – от молитвата, изкуплението и християнското действие, ще смъкнем доспехите му от погрешни учения, за да облечем нашите братя, хората, с истинното учение: с християнската култура и практика.

В кампаниите срещу Църквата участват много организации, които понякога и с помощта на хора, които се смятат за добросъвестни, манипулират народа чрез пасквили, клевети и всякакви измислици в медиите, И след тази обработка го повеждат накъдето си искат – към самия ад. Те желаят масата да бъде аморфна, сякаш хората са без душа... Колко са жалки.

А тъй като имат душа, трябва да ги измъкнем от ноктите на тези организации на злото и да ги поставим в служба на Бог.

Значителна част от хората, които ходят на черква, чете непристойна преса...

Спокойни и изпълнени с Божия любов, ние сме длъжни да просвещаваме такива хора и да ги молим да не четат тези дяволски изданийца. Обикновено те твърдят, понеже ги е срам да признаят, че не те, а други членове на семейството ги куптуват, но е напълно възможно да го правят и самите те.

Защитавай твърдо и с любов истината, когато се отнася до въпроси, свързани с Бог. Практикувай святото безсрамие да разобличаваш грешките, които понякога са жалки подмятания, а друг път - злобни разсъждения или даже нагло невежество. Обикновено става дума за проява на безсилие у хора, които не могат да понесат, че Божието слово е толкова плодотворно.

В моменти на пълно объркване, когато викаш към Господ да се погрижи за Своите души, а Той сякааш не те чува, сякаш си прави оглушки за твоите молби, започваш да си мислиш, че апостолската ти работа е безполезна.

- Не се тревожи! Продължавай да работиш както преди - със същата радост, със същото вълнение, със същата отдаденост. Позволи ми пак да подчертая - когато се работи за Бог, всеки труд носи плод!

Синко, всички морета на този свят са отворени да ловуваме в тях. И там, където риболовът е най-труден, там има най-голяма нужда от нас.

Чрез християнското учение, което проповядваш, чрез твоя порядъчен живот и чрез твоята добре свършена работа трябва да даваш в професията си и при изпълнение на служебните си задължения добър пример на околните: на твоите роднини, на твоите приятели, колеги, съседи, ученици... Не може да си човек, който работи през куп за грош.

Щом като общуваш с Христос, си длъжен да даваш плод.

- Плод, който засища глада на душите, когато се приближат до теб било в работата, било при всекидневните контакти, било в семейното огнище...

Изпълнявайки радостно и достойно задълженията си, ти добиваш обилни благодати от Господ и за други души.

Старай се да предаваш твоя християнски дух на света, та да се увеличават приятелите на Кръста.

Освен Своята изобилна и действена благодат Господ ти е дал глава, ръце и интелектуални спообности, за да направиш талантите ти да дават плод.

Бог иска непрекъснато да прави чудеса: да възкресява мъртви, да отваря очите на слепи, да изцерява глухи, да прави хроми да прохождат.... чрез твоята освещаваща професионална дейност, превърната в саможертва – приятна на Бог и полезна за душите.

В деня, в който не се опиташ да накараш други да се приближат до Бог, ти – който винаги си длъжен да бъдеш разгорена жар – ще се превърнеш в непотребен въглен, в купчина пепел, подвластна на едно леко духване.

- Ти трябва да носиш огън, да изгаряш, да пламтиш, да разпалваш огньове от Божия любов, от вярност и от апостолско служение.

Призовавай Светата Дева. Непрекъснато я моли да се явява винаги като твоя майка и чрез благодатта на своя Син да прояснява ума ти за доброто учение, да изпълва сърцето ти с любов и чистота, за да узнаеш как да стигнеш до Бог и да Му заведеш много души.