Победа

Подражавай на светата Дева; само честното признаване на нашата нищожност може да ни направи ценни в очите на Твореца.

Убеден съм, че Йоан, младият апостол, се намира на кръста до Христос, понеже дотам го е притеглила света Мария. Толкова е силна любовта на нашата Царица!

Никога не ще постигнем истинската свръхестествена и човешка радост, „същинското“ добро настроение, ако не подражаваме „честно“ на Исус, ако не сме смирени като Него.

Да се посветиш искрено на другите е толкова плодотворно, че Бог го възнаграждава със смирение, пълно с радост.

Принизяването, омаловажаването - стремежът да се скриеш и да изчезнеш - трябва да бъдат категорични и всестранни.

Придобий искрено смирение. Че кой може да смути човек, който се радва на обидите , понеже знае, че не заслужава друго отношение?

Исусе мой, моето е Твое, защото Твоето е мое и моето го оставям у Теб.

Способен ли си да понесеш униженията, които Бог иска от теб, когато става дума за незначителни работи, които не замъгляват истината? – Не? Значи не обичаш добродетелта на смирението!

Горделивостта пречи на любовта. – Всеки ден моли Господ – за себе си и за всички – да ни дарява добродетелта на смирението, понеже горделивостта расте с годините, ако не се обуздае навреме.

Има ли нещо по-неприятно от дете, което се прави на възрастен? Нима ще предизвика симпатия у Бог някой клет човек – за Него дете – който се прави на велик, надул се от тщеславие, убеден в своята значимост и разчитащ единствено на себе си?

Разбира се, ти можеш да се самоосъждаш. Убеден си в преценката си, защото в сърцето ти са се притаили семената на всички злини.

Обаче ако застанеш като дете пред Бог, това обстоятелство ще те тласне да се съединиш с твоя Бог Отец и с твоята майка Дева Мария. А и свети Йосиф и твоят ангел пазител няма да те оставят беззащитен, щом те видят като дете.

- Имай упование, отдай се, доколкото можеш, на покаяние и Любов! Останалото ще направят Те.

Колко е трудно да живееш в смирение! С основание народната християнска мъдрост гласи: горделивостта умира 24 часа след човека.

Затова - когато си мислиш, че ти имаш право, а не е прав в думите си онзи, който е получил особена благодат от Бог, за да напътства душата ти - бъди уверен, че ти нямаш никакво право.

Да се грижим за децата и да им дадем добро образование; да се отнасяме с любов към болните.

За да ни разберат простодушните души, трябва да смирим интелигентността си; за да разберем горките болни, трябва да смирим сърцето си. И по този начин – на колене духом и тялом – лесно се стига до Исус, следвайки сигурния път на човешката нищета и на собствената нищета. Този път води към обезличаване - за да оставим Бог да гради върху нашата нищожност.

Вземи следното решетие: никога няма да говоря за личните си работи, ако не е нещо наистина належащо.

Благодари на Исус за увереността, която ти дава! Това не е някаква самоувереност. Това е Божия светлина, която те кара да се чувстваш сигурен – като на скала. Докато други, на които им се случва да изпаднат в тежко положение – колкото и да са добри – сякаш затъват в пясъка... Те нямат основата на вярата.

Моли Господ изискванията на добродетелта на вярата да бъдат следвани в твоя живот и в живота на всички.

Ако се държах по друг начин, ако владеех повече себе си, ако Ти бях по-верен, Господи.. По какъв чуден начин щеще да ни помагаш!

Силното желание да се поправиш, което Бог Отец влага в душата ти, ще бъде изпълнено само ако прнсъединиш своето жалко лично изкупление към безкрайните заслуги на Исус.

- Подобри намерението си – възлюби болката в Него, с Него и заради Него.

Не знаеш дали си напреднал, нито колко... За какво са ти тези сметки?

- По-важното е да упорстваш, сърцето ти да пламти, да виждаш повече светлина и по-широк хоризонт... Да се нагърбваш с нашите намерения, да ги предчувстваш – без да ги знаеш, и да се молиш за всички тях.

Кажи Му: Исусе, не виждам ни едно свежо цвете в моята градина; всички са с петна и сякаш всички са загубили своя блясък и аромат. Горкият аз! Все едно съм проснат на земята и устата ми е пълна с тор. Там ми е мястото.

- По такъв начин – като се унижаваш, Той ще победи у теб и ти ще постигнеш победата.

Много добре те разбрах, когато завърши с думите: честно казано, не ставам и за магаре.... за магарето, което беше възседнал Исус при влизането си в Йерусалим. Постепенно ставам част от купчина мръсни парцали, до която няма да се доближи и най-пропадналият клошар.

Аз ти отговорих: въпреки това Господ те е избрал и иска да бъдеш Негов инструмент. А обстоятелството, че се виждаш толкова нищожен – което е факт – трябва да се превърне в още една причина да благодариш на Бог, че те е призовал.

Смирените и пълни с радост думи на Мария във „Величае душата ми Господа...“ ни припомнят за безкрайното великодушие на Господ към онези, които стават като деца, които се смаляват и искрено си дават сметка, че са нищо.

На Бот Му е много приятно да се оценява Неговата доброта, което предполага казването на „Тебе, Боже, хвалим...“ в знак на благодарност. Трябва да го правим винаги, когато се случва нещо необикновено, без да обръщаме внимание дали е добро или лошо – според преценката на хората. Понеже щом идва от ръцете на Отца, дори резецът да нарани плътта ни, то това пак ще бъде знак на Любов, защото премахва нашите недостатъци и ни доближава към съвършенството.

Хората, когато искат да свършат някаква работа, се стараят да използват подходящите средства.

Ако аз бях живял преди векове, щях да употребявам за писане паче перо; днес използвам автоматична писалка.

Обратно, когато Бог иска да доведе до край някое дело, избира несъразмерни средства, за да проличи – колко пъти съм ти го казвал! – че това е Негово дело.

Затова ти и аз – познаващи добре огромного бреме на нашата нищета, трябва да кажем на Господ: ако и да съм клетник, все още си давам сметка, че съм божествен инструмент в Твоите ръце.

Нека посветим всички стремежи в нашия живот – големи и малки – в чест на Бог Отец, на Бог Син и на Бог Свети Дух.

- С вълнение си спомням работата на четирима блестящи университетски преподаватели – двама инженери и двама архитекти, които с удоволствие работеха по строежа на едно студентско общежитие. Когато закачиха черната дъска в една зала, първото, което написаха четиримата, беше: “Deo omnis gloria!“ – цялата слава принадлежи на Бог.

- Аз вече знам, че това Ти е харесало, Исусе.

Където и да се намираш, помни, че Син човечески не дойде, за да Му служат, а за да служи. Дай си сметка, че този, който иска да Го следва, не трябва да търси друга линия на поведение.

Бог има по отношение на нас, Неговите деца, едно особено право: правото да иска да откликваме на Неговата любов въпреки нашите лични грешки. – Това убеждение ни налага една неотменима отговорност и същевременно ни дава една твърда увереност: ние сме инструменти в Божите ръце, на които Той всекидневно разчита и следователно всеки ден трябва да се стараем да Му служим с пълни сили.

Господ очаква инструментите да правят всичко възможно, за да бъдат добре подготвени. И ти си длъжен да се стараеш никога да не губиш твоята готовност.

Според мен всяко Аве Мария, всеки поздрав към Девата учестява туптенето на едно влюбено сърце.

Нашият живот – този на християните, трябва да бъде съвсем банален: да се стараем да вършим добро всеки ден – същото нещо, което е и наше житейско задължение; да осъществяваме в света нашата божествена мисия – изпълнявайки във всеки момент нашите прости задължения.

- Нещо повече: трябва да се напрягаме да вършим всичко това, понеже нерядко то няма да се получи. И вечерта, когато правим преглед на свършеното през деня, ще трябва да кажем на Господ: днес не мога да ти поднеса никакви добродетели, а единствено недостатъци; обаче – с Твоята благодат – ще мога да се нарека победител.

От все сърце желая по Божията милост Господ – въпреки твоите грехове (повече никога да не оскърбяваш Исус!) – да те накара „да живееш всекидневно в щастието да обичаш Неговата воля“.

В служба на Бог няма второстепенни дейности. Всички са от голямо значение.

- Значимостта на заниманието зависи от духовното равнище на изпълнителя.

Не те ли радва твърдата увереност, че Бог се интересува и от най-дребните подробности в живота на Своите създания?

Още веднъж Му покажи, че искаш на дело да бъдеш Негов: о, Исусе, помогни ми, стори ме наистина Твой – да горя и изгарям, вършейки дребни неща, които остават незабележими за всички.

Светата броеница. Радостите, скърбите и славата в живота на Девата изплитат венец от възхвала, която непрекъснато повтарят ангелите и светците в Небето... както и тези, които обичат нашата майка тук, на земята.

- Казвай всекидневно тази благочестива молитва и я разпространявай.

Кръщението ни прави „верни“ – дума, която заедно с другата „свети“ са използвали първите последователи на Исус, за да се обръщат един към друг. Тя се използва и днес – когато се говори за „верните“ на Църквата.

- Помисли върху това!

Бог не отстъпва никому по щедрост. И запомни добре: Той дарява вярност на онзи, който Му се отдаде!

Не се бой да бъдеш взискателен към себе си. Много души правят така във вътрешния си живот, та да блести само Господ.

Бих желал ти и аз да направим като онзи човек, който силно искаше да стане Божи човек на празника на Святото семейство, който се честваше седмица преди Богоявление.

- „Не съм бил оставян да не нося някакъв малък кръст. Този от вчера – който ме накара дори да се разплача – днес ме наведе на мисълта, че моят Отец и Господар свети Йосиф и моята майка Дева Мария не са поискали да оставят детето си без подарък за празника Поклонението на влъхвите. А подаръкът бе светлина, за да прозра моята неблагодарност към Исус, понеже не съм откликнал на благодатта и съм допуснал огромната грешка да се възпротивя със своето недостойно поведение на святата Божия воля, която иска да съм неин инструмент“.

Когато светите жени стигнаха до гроба, забелязаха, че камъкът беше отвален.

Това става винаги, когато се решим да направим онова, което сме длъжни да направим - тогава трудностите лесно се преодоляват!

Стигни до убеждението, че ако не се научиш на послушание, няма да постигнеш резултат.

Когато получиш заповед, нека никой не бъде по-ревностен от теб в послушанието, без значение дали е топло или студено, дали си в настроение или си уморен, дали си млад или вече не си.

Човек, който „не знае“ какво е послушание, никога няма да се научи да командва.

Много е глупаво духовният ръководител да бъде доволен, когато подопечната му душа разгръща своите възможности на 50 процента, а не на 100.

Независимо дали си длъжен да се подчиняваш - или си длъжен да заповядваш – винаги влагай голяма любов.

Бих желал – а ти ми помогни с молитвата си – в святата Църква ние всички да се чувстваме членове на едно само тяло, както ни моли апостолът. И да преживяваме пълноценно, а не с безразличие радостите, тревогите, разрастването на нашата майка Църквата – една, свята, католическа, апостолска, римска.

Бих желал да живеем в единство едни с други, а всички – в единство с Христос.

Стигни до убеждението, дете мое, че разделението в Църквата значи смърт.

Моли Бог в святата Църква, наша Майка, сърцата на всички – както при първите християни – да бъдат едно сърце, та до края на вековете действително да важат думите от Писанията: „А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа“ (Деян. 4, 32).

- Казвам ти съвсем сериозно: не бъди ти причината да се наруши това свято единство. Моли се за това!

Верността към Римския първосвещеник включва едно ясно и категорично задължение: да познаваме мислите на папата, изложени в енцикликите или в други документи, и да сторим, каквото зависи от нас, та всички католици да обърнат внимание на поученията на Светия отец и да се съобразяват с тях в своето всекидневие.

Всеки ден от все сърце се моля Господ да ни даде „дара на езиците“. Обаче „дар на езиците“, който предполага не знанието на различни езици, а знанието да нагодиш своя език към равнището на слушателите.

- Не става дума „да се говори неграмотно на тълпата, за да те разбере“, а да говориш мъдро, по християнски, но по начин да те разберат всички.

- Такъв „дар на езиците“ прося от Господ и от Неговата благословена майка за Техните деца.

Злонамереността на някои и невежеството на мнозина – това са враговете на Бог и на Църквата.

- Нека засрамим злонамерените, нека просветим съзнанието на невежите... С Божията помощ и с нашите усилия ще спасим света.

Трябва да се постараем във всички интелектуални сфери да действат съвестни хора, с неподправено християнско съзнание, с благочестив живот, които използват оръжията на науката в служба на човечеството и на Църквата.

Защото никога по света няма да липсват – както по времето, когато Исус дойде на земята – Ирод-и, които ще се опитат да употребяват научните знания и дори да ги фалшифицират, за да могат да преследват Исус и Неговите последователи.

Колко много работа ни чака занапред!

За твоята работа с душите – а това трябва да бъде основното ти занимание – се изпълни с вяра, с надежда и с любов, защото така всички трудности се преодоляват.

За да бъдем убедени в тази истина, псалмистът написа: „Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи“ (Пс. 58 (59) , 9).

Тези думи потвърждават, че на Църквата „няма да й надделеят“ (Мт. 16, 18) враговете на Бог. Те не могат да направят нищо срещу Църквата, нито срещу онези, които като инструменти на Бог служат на Църквата.

Нашата свята Майка Църквата в чудесен любовен порив разпръсква семето на Евангелието по цялата земя – от Рим до края на света.

- Ти, който участваш от твоето място в това повсеместно разпръскване, заведи при папата народите от най-отдалечените краища, та хората на земята да станат едно стадо с един пастир. И с единно апостолско служение!

Искаме Христос да царува. Всичката слава да е за Бог.

Този идеал да се бориш – и да побеждаваш – с Христовите оръжия ще стане реалност с помощта на молитвата, на саможертвата, на вярата и на Любовта.

- Така че... моли се, вярвай, страдай и обичай!

Работата, която върши Църквата всеки ден, прилича на огромно плетиво, което поднасяме на Господ, защото всички кръстени сме нишки от него, всички кръстени сме Църквата.

- Ако сме изпълнителни – верни и отдадени на Бог– това голямо плетиво ще бъде красиво и безупречно. – Обаче ако някой отхлаби нишката на едно място, друг я отпусне на друго, а трети оплете конците – вместо красиво плетиво ще имаме раздърпана дрипа.

Защо не се решаваш да направиш братска забележка? Неприятно е да получиш такава, понеже е трудно човек да се смири - поне в началото. Но и да направиш забележка също е трудно. Това всички го знаят.

Най-добрият начин да помогнеш - след молитвата и добрия пример, е да направиш братска забележка.

Заради доверието, което Той ти е гласувал, като те е привлякъл в Църквата, ти си длъжен да притежаваш сдържаността, уравновесеността, силата и благоразумието – човешко и свръхестествено, на зрял човек, които мнозина придобиват с течение на годините.

Не забравяй, че християнин – според Катехизиса на Църквата – значи мъж или жена, който притежава вярата на Исус Христос.

Искаш да си силен? – Първо, дай си сметка, че си много слаб; след това възложи вярата си в Христос, Който е Отец и Брат, и Учител, и Който ни прави силни, като ни въоръжава с необходимото за победата: тайнствата. Живей с тях!

Добре те разбирам, когато ми споделяш: искам да се потопя и пропия от Светата литургия.

Колко е ценно благочестието в Светата литургия!

Изобщо не се учудих, когато преди няколко дни един познат ми каза за един забележителен свещеник, умрял наскоро: Той беше свят човек!

- Добре ли го познавахте? – попитах.

- Не! – ми отговори той – Но присъствах веднъж, когато отслужваше Свята литургия.

Ти, който заявяваш, че си християнин, си длъжен да участваш в Светата литургия на Църквата с искреното намерение да се молиш и да се умъртвляваш за свещениците – по-специално за новопосветените, в дните, определин за тази цел, и когато приемат тайнството свещенство.

Поднеси молитвата, жертвите и действията си с това намерение: да бъдат всички едно! За да имаме всички християни една само воля, едно само сърце, един само дух, та всички, обединени около папата, да се доближим до Исус чрез Мария.

Питаш ме, дете мое, какво да направиш, че аз да бъда много доволен от теб.

- Ако Господ е доволен от теб, и аз ще бъда. А ти можеш да разбереш дали Той е доволен от теб по мира и по радостта в сърцето ти.

Очевидна черта на Божия човек – мъж или жена, е мирът в неговата душа: мирът, който носи у себе си, и мирът, който носи на хората, с които общува.

Добий навика да отвръщаш на злобните нападки на нещастниците, ненавиждащи вярата, като ги нападаш с „Радвай се, благодатна Марийо...“

Не се притеснявай, ако трудът ти за момента ти се струва безплоден. Когато се сее святост, семето не пропада; други ще оберат плодовете.

Макар молитвата да не ти поси просветление, макар да ти се струва измъчена и суха..., си длъжен да осъзнаваш – винаги по нов и убедителен начин – необходимостта постоянно да следваш твоя благочестив живот в най-малките му подробности.

Ти израстваше духовно сред трудностите на апостолския живот, като се молеше по следния начин: „Господи, Ти си винаги един и същ. Дай ми вярата на онези мъже, които знаеха как да откликват на Твоята благодат и които вършеха в Твое име велики дела, истински чудеса...“ – И завършваше молитвата си: „Аз знам, че Ти ще го направиш. Но също така ми е известно, че Ти искаш да Ти се молим, искаш да Те търсим, да хлопаме силно по вратите на Твоето сърце“.

- А накрая ти поднови решението си да постоянстваш със смирена и доверчива молитва.

Когато си в затруднение... но и когато жънеш успехи, повтаряй: Господи, не ме пускай, не ме оставяй, помагай ми – аз съм едно неопитно създание. Винаги ме води за ръка!

„Големи води не могат угаси любовта“ (Песен на песните, 8, 7). Предлагам ти две тълкувания на тези думи от Светото писание. Едното, че множеството твои минали грехове – ако искрено си се разкаял - няма да те отдалечат от любовта на нашия Бот. Другото, че вълните на неразбирането, на разногласията, които може би те заливат, не бива да прекъсват твоята апостолска работа.

Дръж се докрай! Да, дръж се докрай! Дете мое, „който претърпи докрай, той ще бъде спасен“ (Мат. 24, 13).

- Ние, децата на Бог, разполагаме с необходимите средства – и ти също! Ще видим края на започнатото, защото можем всичко в името на Този, Който ни укрепва.

- С Господ няма нищо невъзможно – с Него всичко се постига.

Понякога, когато изгубим свръхесгествения поглед към събитията, близкото бъдеще ни се струва изпълнено с трудности.

- В такъв случай, дете мое, укрепи вярата си... и увеличи делата си. Това е сигурният път нашият Бог Отец да продължи да ти дава решение на проблемите.

Обикновеното провидение всъщност е едно непрекъснато чудо, но... стане ли необходимо, Той ще използва необичайни средства.

Християнският оптимизъм не е някакъв сладникав оптимизъм, нито е човешката надежда, че всичко ще свърши добре.

Това е оптимизъм, който се корени в съзнанието за нашата свобода и в несъмнената сила на благодатта, оптимизъм, който изисква от самите нас във всеки момент да се стремим да отговорим на Божия призив.

Денят на Господния триумф, на Неговото възкресение е решаващ. Къде е стражата, поставена от властите? Къде са печатите, сложени на камъка върху гроба? Къде са хората, осъдили Учителя? Къде са палачите, разпънали Исус?... Пред лицето на Неговата победа тези жалки хора са се разбягали накъдето им видят очите.

Изпълни се с надежда - Исус Христос винаги побеждава.

Ако търсиш Дева Мария, „непременно“ ще срещаш Исус и ще научаваш – все по-пълно – какво има в Сърцето на Бог.

Когато се готвиш да извършиш някаква апостолска дейност, вслушай се в думите на един човек, който търсеше Бог: „Днес започвам да проповядвам серия от духовни упражнения за свещеници. Дано извлечем много плодове, особено аз!“

- По-късно той каза: „Вече няколко дни водя духовните упражнения. Свещениците са 120. Надявам се Господ да свърши добра работа в нашите души“.

Дете мое, заслужава си да бъдеш смирен, послушен, предан, да се пропиеш с Божия дух, за да го носиш – от позицията, която заемаш, от работното ти място – на всички хора, населяващи света!

По време на война едва ли би била от полза смелостта на войниците, воюващи с врага, ако нямаше други хора, които да ги снабдяват с боеприпаси, храни и лекарства, без да участват на пръв поглед в битките...

- Без молитвата и без жертвите на толкова много души не може да има действено апостолско служение.

Да имаш силата да правиш чудеса! Колко ли мъртви и дори разложени души ти би възкресил, ако позволиш на Христос да действа в теб.

В онова време –разказват Евангелията – при минаването на Господ болните Го търсеха и Го викаха. И днес Христос върви до теб в твоя християнски живот и ако ти крачиш до Него, мнозина ще Го познаят, ще Го призоват, ще Го помолят за помощ и очите им ще се отворят за чудните лъчи на благодатта.

Ти се инатиш нещата да стават по твоему и трудът ти не дава резултат.

Покори се, бъди послушен. Както е необходимо всяко колелце на машината да бъде поставено на мястото му (в противен случай тя или ще спре, или частите й ще се изкривят, или в най-добрия случай няма да дава продукция или тя ще бъде некачествена), така също еднн мъж или жена, измъкнати от тяхното поле на действие, по-скоро ще станат пречка за апостолското служение отколкото негов инструмент.

Апостолът няма друга цел освен да бъде готов Господ да действа чрез него.

И първите дванадесет апостоли бяха чужденци в земите, които евангелизираха. И се сблъскваха с хора, които градяха живота си на основи, изцяло противоположни на учението на Христос.

- Но забележи! Те не се притесняваха от тези неблагоприятни обстоятелства, понеже знаеха, че на тях е поверено божественото послание за Изкуплението. И апостолът възклицава: „горщо ми, ако не баговествувам!“ (1 Кор. 9, 16).

Ролята на съизкупители в нашия живот – която е вечна! – може да даде плод само ако бъдем смирени, ако изгубим собственото аз, та другите да открият Господ.

Децата на Бог са длъжни да бъдат в апостолското си служение като тези мощни електростанции, които дават ярка светлина, без самите те да са видими.

Исус казва: „Който вас слуша, Мене слуша“ (Лк. 10, 16).

- Още ли си мислиш, че точно твоите думи са тези, които убеждават хората?... А и не забравяш ли освен това, че Свети Дух може да осъществява плановете си и с най-неподходящите инструменти?

Как добре прилягат на Божите деца думите на свети Амброзий, когато говори за магаренцето, което беше нужно на Исус за триумфалното Му влизане в Йерусалим. Той казва: „само заповед на Господ можеше да го отвърже. А ръцете на апостолите махнаха въжето. За подобно дело се изисква особен начин на живот и особена благодат. Бъди и ти апостол, за да можеш да махнеш въжетата на тези, които са в плен“.

- Позволи ми по нов начин да ти предам този текст: колко ли пътн ние ще трябва по заповед на Исус да отхвърляме въжетата от душите, защото те ще са Му нужни за Неговото тържество! Нека нашите ръце, нашите действия, нашият живот бъдат като на апостолите... Тогава Бог ще ни даде и благодати като за апостол, за да можем да строшим веригите на окованите.

Никога не можем да си припишем властта на Исус, който минава до нас. Господ минава и преобразява душите – когато заедно се приближим до Него с едно само сърце, с едно само чувство, с едничкото желание да бъдем добри християни. Обаче действа Той, не ти или аз. Христос е, Който минава до нас!

- И не само минава, а и остава в нашите сърца – в твоето и в моето! И в нашите дарохранителници.

- Исус е, Който минава, и Исус е, Който остава. И пребивава в теб, във всеки от вас и в мен.

Господ пожела да ни направи заедно със Себе си съизкупители.

С тази цел, за да ни помогне да разберем това чудо, кара евангелистите да описват многобройните големи чудеса. Той можеше да направи хляб от каквото си поиска... обаче не! Той търси човешкото сътрудничество – има нужда от едно момченце (вж. Йн. 6, 9), от няколко хляба и няколко риби.

- Той е Бог! Но сме Му нужни ти и аз. Това трябва да ни вдъхнови да бъдем щедри, когато отвръшаме на Неговите благодати.

Ако Му помагаш, дори да е с някаква дреболия – както правеха апостолите, Той е благоразположен да върши чудеса, да умножава хлябове, да променя намерения, да просветлява и най-мрачните умове, да накара – с необичайна благодат – да проявят справедливост онези, които никога не са били справедливи.

Виж колко много... А може и още повече, ако Му помагаш с всичко, което притежаваш.

Исус умря. Той е труп. Светите жени на се надяваха на нищо. Бяха видели как Го бяха измъчвали и как Го бяха разпънали. Пред очите им още беше насилието и Неговите страдания!

Знаеха също, че стража пази мястото, че гробът е затворен с камък – кой ще го отвали? – се питаха жените, защото беше грамаден. Обаче... въпреки всичко те бързаха, за да бъдат до Него.

Дай си сметка: трудностите – големи и малки – човек ги вижда веднага... Обаче има ли любов, тези трудности не се забелязват, а се действа смело, решително, дръзко. Няма ли да си признаеш, че се чувстваш засрамен, като гледаш устрема, безстрашието и геройската постъпка на тези жени?

Дева Мария, твоята майка, ще те води при любовта на Исус. И там ще пребъдваш в радост и мир, но винаги „воден“ – понеже вървиш ли самостоятелно, ще падаш и ще се каляш – и само „воден“ ще напредваш във вярата, в любовта и в страданията..