Работа

Писанията на свети Павел ни учат, че сме длъжни да обновяваме света в духа на Исус Христос, че сме длъжни да поставяме Господ над всички неща и в сърцевината на всички неща.

- Ти мислиш ли,че правиш така на твоето място, в твоята професионална работа?

Защо не се опиташ да превърнеш в служение на Бог целия си живот: трудът и почивката, сълзите и усмивката?

- Ти можеш да го направиш... и трябва да го направиш!

Нека всяко създание и всяко събитие в живота ти – без изключение, да станат стъпала, които те водят към Бог и те подтикват да Го опознаеш и заобичаш, да си Му благодарен и да се стремиш всички да Го опознаят и заобичат.

Длъжни сме да работим и то да работим съвестно, отговорно, с любов и упоритост, без да допускаме отпускане или немарливост. Понеже трудът е Божия заповед, а на Бог – както казва псалмистът – трябва да Му се подчиняваме: „Служете Господу с веселие“ (Пс. 99/100).

Заради Христос трябва да придобием всички благородни човешки качества.

Когато си истински отдаден на любовта към другите, няма време за самоанализ, няма място за горделивост, няма да те занимават други мисли освен как да служиш по-добре!

Всяка дейност – била тя значима или не според хората – трябва да се превърне за теб в средство да служиш на Господ и на другите. В това се състои истинското измерение на нейната значимост.

Винаги и навсякъде работи самопожертвувателно, та Христос да увенчава всяка човешка дейност.

Дали твоят отговор на благодатта е подобаващ, проличава и в дребните подробности от всекидневието, които изглеждат без всякаква стойност, но всъщност са значими за Любовта.

Не бива да се забравя, че достойният, благороден и честен труд на човешко равнище може – и трябва! – да се издигне до свръхестествена висота, ставайки божествена работа.

Исус, нашият Господ и Пример, като израсна и живя като един от нас, ни разкри, че човешкото съществуване – твоето съществуване, обикновените всекидневни занимания имат божествен смисъл, водят към вечността.

Възхити се на добротата на нашия Бог Отец – нима не те препълва с радост убедеността, че твоят дом, твоето семейство, твоята страна – които лудо обичаш – са пространство за святост?

Дъще моя, която вече си създала домашно огнище, с удоволствие ще ти напомня, че вие, жените – и ти добре го знаеш! – притежавате голяма сила, която умеете да обгърнете с особена мекота, за да не се забелязва. И с помощта на тази сила можете да направите от съпруга и от децата си Божи инструменти или дяволи.

- Ти несъмнено ще ги направиш Божи инструменти. Господ разчита на помощта ти!

Затрогват ме думите на апостола, който казва за християнския брак: „тази тайна е велика“ (Еф. 5, 32). И оттук правя извода, че ролята на родителите е много важна.

- Вие, родителите, взимате участие в съзидателната сила на Бог и затова човешката любов е свята, благородна и благодатна – една радост за сърцето. От тази радост Господ иска – по Своя любящ промисъл – някои хора доброволно да се откажем.

- Всяко дете, което Бог ви дава, е голяма Божия благословия. Не се бойте да имате деца!

При моите разговори с множество съпружески двойки съм подчертавал, че докато съпрузите са живи и докато децата са живи, родителите са длъжни да им помагат да станат свети, при все че знаем, че на земята никой от нас няма да стане светец. Ние можем само да се борим, да се борим и пак да се борим.

- И ще добавя: вие, майки и бащи християни, сте мощен духовен двигател, който предава на децата силата на Бог, нужна за тази борба и за победата – да станат свети. Не ги разочаровайте!

Не се бой да обичаш другите заради Него. И не се притеснявай, че обичаш повече своите, при положение че колкото и да ги обичаш, Него ще го обичаш милион пъти повече.

„Исус начена да върши и учи“ (Деян. 1, 1). Ти и аз сме длъжни да свидетелстваме със своя пример, защото не можем да водим двойствен живот – не можем да учим другите на нещо, което самите ние не правим. С други думи сме длъжни да учим на това, което поне се стараем да вършим.

Християнино, ти си длъжен да бъдеш за пример навсякъде в живота – също и като гражданин, като спазваш законите, целящи добруването на обществото.

След като си толкова взискателен към другите да вършат стриктно работата си – това е тяхно задължение!, казваш – замислял ли си се дали ти самият спазваш работното си време, дали вършиш съвестно работата си?

Изпълнявай гражданския си дълг, без да гледаш да се измъкнеш от никое свое задължение, и използвай всичките си права в полза на обществото, без да изпускаш никое по невнимание.

- И тук ти трябва да даваш свидетелства, че си християнин.

Ако наистина искаме да освещаваме труда си, трябва непременно да изпълняваме първото условие: да работим, и то да работим добре!, с човешка и свръхестествена съзнателност.

Нека твоята любов бъде дискретна. Тя не бива никога да отсъства от устните ти – но с необходимото благоразумие и искреност, и дори вътрешно да плачеш, се усмихвай на всички и помагай, без да клинчиш.

Тази наполовина свършена работа е жалка карикатура на жертвата, която Бог иска от тебе.

Ако твърдиш, че искаш да подражаваш на Христос... но времето ти стига, значи си поел по лекия път.

Професионалните занимания – а домашната работа също е занимание от първостепенна важност – са свидетелство за достойнството на човешкото създание. Те са възможност за развитие на личността; служат за връзка с околните; източник са на доходи; спомагат за напредъка на обществото, в което живеем, и за прогреса на цялото човечество...

- А за християнина тези перспективи се увеличават и разширяват още повече, защото работата – вършена в името на Христос като изкупена и изкупителна реалност – се превръща в средство и в път, водещи към светостта, в конкретна задача, която се освещава и освещава също другите.

Господ пожела Неговите деца, които сме получили дара на вярата, да свидетелстваме за началния оптимистичен поглед към света – за любовта към света, която тупти в сърцето на християнството.

- Затова никога не бива да ти липсва вдъхновение в професионалната ти работа, нито в усилията ти да съградиш земния град.

Трябва да внимаваш да не би твоите професионални успехи или твоите провали – които непремено ще се случат! – да те накарат да забравиш, дори за миг, истинската цел на твоята работа: Божията слава!

Християнската отговорност в труда не се ограничава само до това - да присъстваш в работно време, а да изпълняваш работата си с нужните технически и професионални умения... а преди всичко – с любов към Бог.

Колко жалко е да убиваш времето – това безценно Божие съкровище!

След като всички честни професии могат и трябва да бъдат освещавани, никое Божие дете няма правото да каже: не мога да се занимавам с апостолско служение.

От „скрития“ живот на Исус Христос си длъжен да извлечеш и следния извод: не бързай... дори когато бързаш!

Това значи, че преди всичко е въпрешният живот; другото – апостолското служение, каквото и да е то, е неговото следствие.

Посрещай проблемите на този свят със свръхестествен усет и според моралните норми, които нито застрашават, нито разрушават личността, макар и да я ограничават.

- По този начин твоето поведение ще придобие увличаща жизнена сила и ще се утвърдиш в следването на верния път.

Бог, нашият Господ, иска да си свят, за да правиш и другите свети. – И затова е необходимо ти – смело и откровено - да огледаш себе си, да погледнеш Господ, нашия Бог... и тогава, чак тогава да погледнеш света.

Развий твоите благородни човешки качества. Те могат да бъдат основата на твоето освещаване. Същевременно помни – както съм ти го казвал и друг път, че в служба на Бог си длъжен да жертваш всичко, дори „какво ще кажат хората“ или сриването на твоята репутация, ако това се налага.

Необходимо е да се образоваш, тъй като си длъжен да притежаваш дълбоко чувство за отговорност, което да подбуди и вдъхнови католиците да бъдат активни в обществения живот, проявявайки при това нужното уважение към свободата на всеки и припомняйки на всички, че са длъжни да живеят съгласно вярата си.

Чрез твоята професионална работа, извършвана с възможно най-голямо човешко и свръхестествено съвършенство, можеш – а и си длъжен! – да придадеш християнски дух на мястото, където изпълняваш трудовите си задължения.

Бидейки християнин, имаш задължението да действаш, а не да се спотайваш, когато става дума да даваш предано и доброволно твоя принос за общото благо,

Ние, Божите деца, сме граждани като всички други и сме длъжни да участваме без притеснения във всички почтени светски дейности и организации, за да бъде представен в тях Христос.

Нашият Господ ще ни държи строга сметка, ако всеки от нас – било поради небрежност или поради собственото си удобство – не направи доброволно усилие да участва в човешките решения и дела, от които зависи настоящето и бъдещето на обществото.

С чувство на дълбоко смирение и укрепени с името на нашия Бог, а не „Едни – с колесници, други – с коне“ – както казва псалмистът (Пс. 19/20, 8), сме длъжни да се стремим - без да се съобразяваме с човешките условности – да не остане сфера в обществото, където да не е е прозвучало името Христово.

Доброволно и според твоите предпочитания и качества участвай дейно и резултатно в почтените обществени или частни организации в твоята страна, привнасяйки им християнски дух. Те обикновено не са безразлични, когато става дума за благото на хората – земно и небесно.

Полагай усилия институциите и гражданските структури, в които работиш и действаш като пълноправен гражданин, да се съобразяват с принципите, определящи християнската концепция за живота.

По този начин – не се съмнявай в това – осигуряваш възможност на хората да живеят съгласно своето достойнство и помагаш на много души с помощта на Божията благодат да могат да откликнат на своето християнско призвание.

Дълг на всеки християнин и гражданин е – като благочестиви и културни хора - да се опазват и възстановяват разпръснатите по улици и пътища паметници: кръстове, изображения на Дева Мария и др,, като се реставриват онези, които са поразени от времето или от ръцете на варварите.

Необходимо е храбро да се възпротивим срещу „гибелните свободи“ – дъщери на разврата, внучки на ниски страсти, правнучки на първородния грях... които очевидно произхождат от дявола по права линия.

Гледайки безпристрастно на нещата, а и за да не причиняват повече вреди, трябва да настояваме враговете на Бог да не бъдат популяризирани, нито да им се пее „Осанна...“ – даже след смъртта.

Днес нашата майка Църквата е атакувана в обществото и от правителствата на различни страни. Затова Бог изпраща Своите деца – изпраща те тебе! – да се бориш и да разпространяваш истината по съответните обвинения.

Бидейки обикновен гражданин и именно поради това твое положение на мирянин – точно като твоите колеги – ти си длъжен да притежаваш смелостта, немалка в някои случаи, да проявиш „видимо“ твоята вяра – хората да забележат добрите ти дела и какво те вдъхновява за тях.

Едно Божие дете като теб не бива да се страхува да живее в типичната за него професионална и социална среда. То никога не е оставено само!

- Бог, нашият Господ, Който те придружава винаги, ти дава нужните средства, за да си Му верен и за да заведеш при Него и другите.

Прави всичко от Любов! Това е пътят на светостта и на щастието.

От тази гледна точка се отнасяй към твоите интелектуални занятия, към най-възвишените духовни занимания и към най-прозаичните земни дела - тези, които на нас всички ни се налага да вършим. И тогава ще живееш в радост и в мир.

В качеството си на християнин ти можеш да се отказваш – и то на драго сърце, от своето в рамките на догмите и на морала. Но от това, което принадлежи на Исус Христос – не можеш да се отказваш!

Когато ти се налага да командваш, не унижавай другите. Прави го тактично, с уважение към разума и волята на подчинения.

Естествено ти си длъжен да използваш земни средства. – Обаче с всички сили се старай да стоиш далече от всичко земно, та уреждайки преходните неща, да мислиш постоянно за своето служение на Бог и на хората.

Всичко ли да се планира? – Да, всичко! – ми каза ти. – Съгласен; нужно е да бъдеш предвидлив, но имай предвид, че делата човешки – трудни или лесни, винаги крият момент на непредсказуемост... Освен това християнинът не бива да затваря вратата на надеждата, нито да пренебрегва Божието провидение.

Длъжен си да се трудиш с такъв свръхестествен светоглед, че да се хвърляш в работата с единствената цел да я обожествиш. Така земното става божествено и преходното – вечно.

Нещата, които се правят в служба на Бог, никога не се провалят поради липса на пари; провалят се поради липса на дух.

Не се ли радваш да усещаш толкова близо бедността на Исус?... Колко е хубаво да нямаш дори необходимото! Но бъди като Него – не го демонстрирай и не се жали.

Искрената набожност, истинската любов към Бог ни кара да работим, да изпълняваме всеки ден дълга си, колкото и да ни е тежко.

Много пъти се е подчертавала опасността за делата, на които им липсва вътрешен живот, който да ги вдъхновява. Но също така трябва да се подчертае опасността от вътрешен живот без дела – ако такъв изобщо може да съществува.

Вътрешната борба не ни отклонява от нашите земни дела. Напротив - тя ни подбужда да ги вършим и завършваме все по-добре!

Твоето съществуване не е еднообразно повторение на едни и същи действия, понеже всяко следващо трябва да бъде по-правилно, по-плодотворно и изпълнено с повече любов от предишното. – Живей всеки ден с нов пламък, с ново вдъхновение! Заради Него!

Всеки ден прави всичко възможно, за да опознаваш Бог, за да „общуваш“ с Него, за да се влюбваш все повече в Него и за да не мислиш за нищо друго освен за Неговата любов и за Неговата прослава.

Ти ще изпълниш това си намерение, синко, ако не пропускаш – за нищо на света! – времето си за молитва, контактите си с Бог (с молитви и духовни причестявания, които да те вдъхновяват ), участието в Светата литургия и да си свършиш добре работата.

Никога няма да се съглася с гледището – въпреки че го уважавам – на хората, които отделят молитвата от действения живот като нещо несъвместимо.

Ние, Божите деца, сме длъжни да бъдем съзерцателни - хора, които посред шумотевицата на всекидневието да успяваме да намираме душевен покой в непрекъснат разговор с Господ, като гледаме на Него като на Баща, като на Приятел, Когото безумно обичаме.

Един благочестив човек, чието благочестие не е лицемерно, изпълнява образцово професионалните си задължения, понеже знае, че трудът му е молитва, издигната към Бог.

Нашето положение на Божи деца ще ни накара – твърдя го уверено – да придобием съзерцателен дух насред всички човешки дейности, да станем чрез молитвата, умъртвлението, религиозната и професионалната култура светлина, сол и квас за другите. Това можем да го постигнем, следвайки следната програма за действие: колкото сме по-потънали в света, толкова повече сме длъжни да принадлежим на Бог.

Истинското злато и диамантите се намират в дълбините на земята, не върху дланта на ръката.

Резултатът от твоята дейност по пътя към светостта – не само твоята, а и на другите – зависи от пламъка и радостта от твоя труд, един отегчителен и непривлекателен, всекидневен и обичаен труд.

В нашето обичайно поведение имаме нужда от една добродетел, значително превишаваща умението на легендария цар Мидас да превръща в злато всичко, до което се докосне.

- Ние трябва да превръщаме – с помощта на любовта – човешкия труд от нашия делник в Божие дело, насочено към вечността.

Ако си поставиш за цел, всичко в твоя живот може да стане обект на приношение на Господ, възможност за разговор с твоя Небесен отец, Който за тебе винаги има и ти дава нова светлина.

Труди се с радост, в мир и в присъствието на Бог.

- По този начин ще си свършиш работата и както е общоприето: ще я завършиш навреме - дори да те е притиснала умората, и ще я завършиш качествено... И твоите дела ще се харесат на Бог.

Трябва да поддържаш през целия ден постоянен разговор с Господ, в който да намират място и преживелиците, свързани с професионалните ти задачи.

- Мислейки за тях, отиди при дарохранителницата... и поднеси на Господ работата, с която се занимаваш.

Отпрати оттам, от твоето работно място, сърцето си при Господ, до дарохранителницата, за да Му каже чисто и просто: Исусе мой, обичам Те!

- Не се страхувай да Го наречеш така – Исусе мой – и често да Му го повтаряш.

Едни свещеник, като отслужваше Часослова, реши да се моли така: „Ще следвам правилото да казвам в началото „искам да се моля, както се молят светците, а после ще повикам моя ангел пазител да пее заедно с мен славословията към Господ“.

Опитай този начин за молитва на глас и в твоята работа, за да направиш по-осезаемо присъствието на Бог.

Бог те призова да следваш определен път: да застанеш на всички кръстовища на света, като същевременно чрез твоята професионална работа си потънал в Бог.

Не губи никога свръхестествената гледна точка. – Променяй своите намерения, както се променя курсът на кораба в открито море - ориентирайки се по звездите, а ти - по Дева Мария. Така ще бъдеш сигурен, че винаги ще стигнеш до пристанището.